Предполагали ли сте, че има плод, с който може и да пълнеете здравословно, и да се вталите при нужда? Това е бананът. Противоречивото му качество го прави безспорен фаворит на модерните диетолози. Истинската му слава обаче се дължи на богатата комбинация от лечебни свойства - укротява високото кръвно, пази от инсулт, перфектен е за черния дроб, стомаха, жлъчката, нервите, кожата - почти панацея, твърди проф. Донка Байкова, диетолог в Националния център за обществено здраве.
100 г съдържат цели 90 калории, което му е спечелило заслужено името "картоф със захар". 27% от съдържанието му са натурални въглехидрати - комплексни, моно- и дизахариди, глюкоза и фруктоза. Така осигурява много енергия, нужна на организма особено в началото на работния ден или при активно спортуване.

2 банана сутрин са равносилни енергийно на 3-4 лъжици овесени ядки. Особено полезна е комбинацията с кисело мляко. Белтъчините и мазнините от млякото осигуряват балансирана комбинация, перфектна и за чревната перисталтика. Вечер пък е по-подходящ шейк с прясно мляко. Триптофанът, който се съдържа в него, активира отделянето на серотонин и така организмът се освобождава от стреса и нервното напрежение. С банани може и да се топят килограми, но това става при монодиета, казва проф. Байкова. Минете ли само на банани, може да стопите 3-4 кг за седмица. Добър вариант за разтоварване са специални бананови дни или зигзаг режим - редуване на бананов ден с друг на белтъчна храна или кисело мляко.

При всички случаи този плод е идеален за стомашно-чревния тракт заради съдържанието на фибри, които пък активират перисталтиката и са изключително полезни при запек. Обират и газовете, затова при подобен проблем бананът е идеален при бременност. Те успокояват възпалената лигавица при колит и гастрит, но само ако се ядат по-узрели. Пектините в бананите свързват холестерола, който идва от жлъчката, и заедно с жлъчните киселини го изхвърля с фекалиите навън. Така не позволяват усвояването му в кръвта и намаляват риска от камъни в жлъчката.

Едно от най-ценните качества на банана е съдържанието на калий - в това отношение той почти гони сухите кайсии - с близо 450 мг на 100 плод. Това го прави отличен активатор на сърдечния мускул.

За хората с високо кръвно, бананът е идеален, тъй като поддържа алкално-киселинния баланс и съответно стимулира диурезата. С по 2 банана дневно в продължение на 3 месеца човек може да свали значително кръвното си. Калият е също и силен стимулатор на мозъчната дейност. Според най-новите изследвания два банана дневно намаляват риска от инсулт с 40%. Ускорява и терапията на вече пострадалите.

Бананът е богат още на магнезий и фосфор. Има и селен, който е антиоксидант, и желязо, което стимулира кръвотворенето.

Витамините B2, B6, B12 в него активизират белтъчната, мастната и въглехидратната обмяна на веществата в организма и успокояват нервната система. Витамин В6 регулира и кръвната захар, затова плодът се препоръчва като успокоително средство при раздразнение или преумора, предменструален синдром или жени в климактериума.

Бананов разтоварителен ден е особено подходящ за пречистване на черния дроб след преяждане по празниците. По принцип този орган се възстановява с т.нар. захарна баня, а бананът има 20% захари.

Под формата на каша бананите са идеална храна за бебетата, тъй като не предизвикват алергии. Съдържанието на бетакаротен, който е предшественик на витамин А, пък прави банана идеален за кожата и затова се използва в редица маски за лице и тяло. Той има и антиейджинг, и успокояващ ефект.
Той е трева, плода дължим на прилепите Бананът е многогодишна тревно растение, чито стръкче прилича на дърво. Само едно съцветие от нея ражда близо 300 плода. Появата им се дължи на прилепите, които опрашват банановите гори нощем. През различните периоди от световната история бананът е ту робска, ту господарска храна, за едни народи е обект на тотален култ, за други - пълно табу заради фалическата си форма. Присъствието или отсъствието му в дадена държава често е политически въпрос.

Родината му е Югоизточна Азия и за първи път за него се споменава в будистки текстове от VI в. пр. н. е. В Европа се появява едва през X в. В Америка бананът става популярен в началото на XVI в., когато францисканският монах Томазо де Барланга прави първата плантация, за да изхранва робите и добитъка си, пише framar.bg. В Индия, Китай, Индонезия, сред някои африкански племена бананът векове наред се е смятал за свещен. И до днес на някои места пред бананови дръвчета се правят молебени за здраве и плодовитост на жените. Бананът е неизменна част от редица предбрачни ритуали. В Полинезия пък е забранен за жените заради формата му на фалос.

По времето на Хитлер в Германия бананите са обявени за вредни и са изхвърлени от магазините. Причината е, че по това време Германия била принудена да плаща за тях във валута и затова фашисткият диктатор решил да не ги допуска на пазара.