Известният сюрреалист Салвадор Дали имаше необичаен метод за вдъхновение. Когато реши да подремне на стола си след дълъг ден на мислене за течни часовници и лебеди, отразени в слонове (теми в картините му), той вземаше връзка ключове в ръката си, поставяше ги на ръба на стола си и се унасяше в лек сън. На пода имаше метална тава и когато наистина заспиваше, ключовете изпадаха от ръката му, удряха подноса и силният шум го събуждаше, пише standartnews.com. 

Подобно на американския изобретател Томас Едисън, който използва същата техника на кратка почивка, Дали вярваше, че дрямката или заспиването по този начин му дават творчески тласък. Веднага щом предметът удари тавата, той се събуждаше и се връщаше на работа. Много хора смятат, че той е талантлив, но изследователите едва наскоро тестваха дали тази техника работи при хора, които не са надарени по подобен начин.

В проучване, публикувано в Science Advances, изследователския екип разпределя математически задачи на участниците, всяка от които има скрито правило, чието намиране решава проблема „почти незабавно“. След като не успяха да открият правилото, участниците бяха разделени на три групи, преди отново да се захванат с решаването на проблема: в първата група хората останаха будни, втората включваше участници, на които беше позволено да потънат в плитка фаза на сън за не повече от 30 секунди с небързи движения на очите (известни като N1), и третата бе от лица, на които бе разрешено да заспят по-дълбоко за поне 30 секунди

Така участниците отново се впуснаха да търсят скритото правило.

Изследователите установиха, че участниците, които са прекарали поне 15 секунди в плитката фаза на унасяне N1, утрояват шансовете си да намерят скритото правило и повишават творческо мислене в сравнение с тези, които остават будни по време на почивката. 83% от хората, които са влезли в цикъла на съня N1, са успели да идентифицират правилото в сравнение със само 30% от будната група. „Тук показваме, че съвместната мозъчна активност в зоната на здрача между сън и будност (небърз сън във фаза 1 или N1 с движението на очите) разпалва творчески искри“, заявяват авторите. Те са убедени, че „че N1 осигурява идеален коктейл за творчество."

Ако обаче участниците достигнат по-дълбоки нива на сън, известни като N2, което се проследява с помощта на електроенцефалограма, ефектът се губи. Според авторите тези резултати показват, че инкубационният период в краткия период на N1 има значителен ефект върху прозрението. Но този благотворен ефект изчезва, когато хората заспиват по-дълбоко.

Изследователите твърдят, че техниката на Дали и Едисън е лесна за изпълнение, защото хората просто трябва да държат обикновен предмет, предава БГНЕС. Всеки, който търси творчески импулси, трябва да опита тази техника на унасяне или дрямка.

Необходими са по-нататъшни изследвания защо тази техниката работи, но екипът казва, че N1 е придружен от неволни, спонтанни, подобни на сънища състояния, които творчески съчетават последните будни преживявания, обвързвайки ги със слабо свързани спомени. Те добавят, че тези хипнотични преживявания могат да се разглеждат като преувеличена версия на будни спонтанни мисли (блуждаещи мисли), които насърчават създаването на нови идеи.

Ето защо, ако можете да се справите с внезапния и раздразнителен край на кратката дрямка, опитайте тази техника и вижте дали тя повишава творческия ви потенциал.