Гербът е символ на единството между нация и държава. „В международен мащаб гербовете станаха своеобразна визитка на всяка една държава – един национален символ, който е лесно разпознаваем”, казва Александър Мошев от Българското хералдическо и вексилоложко общество (БХВО).

„Гербът и символите са еманация на нашата сплотеност и единство – на нашия суверенитет и свобода”, коментира доц. д-р Алксандър Гьошев от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев" – Пловдив.

За създаването на качествен герб е необходимо спазването на определени правила. „Изображението на всеки герб задължително трябва да бъде поставено върху щит. Щитът и изображението в него – гербът, на практика е най-важното, което може да се каже”, обяснява Александър Мошев.

„Който има оръжие - тоест щит, има право да носи герб, да е свободен”, допълва доц. д-р Алксандър Гьошев.

Има и символи, които е препоръчително да не бъдат поставяни върху герба. „Не е препоръчително да се слагат изображения на домашни животни. За предпочитане е те да са благородни. Не е препоръчително да се слагат цифри и числа, освен ако те не са свързани по някакъв начин с учредяването на дадено важно събитие”, казва още Гьошев.

Най-старото гербово изображение у нас e публикувано в гербовника на лорд Маршъл, който датира от края на XIII-ти век. „Става дума за щит с изображение на бял сребърен лъв върху черно поле. Дълбоко се съмнявам обаче дали това е реално изображение на герб, който е употребяван в средновековна България”, коментира Александър Мошев.

Оттогава гербовете на българската държава се променят неспрестанно. „В историческото развитие на българския национален символ и в частност на българския герб има различни влияния, които са от западноевропейски, местен регионален характер и разбира се, лични интерпретации”, обяснява доц. д-р Александър Гьошев.