Храмът “Света София” се оказа тесен да побере всички, които искаха да си кажат "сбогом" с Кирил Маричков.

Както БЛИЦ съобщи, венци имаше от кмета на София Васил Терзиев, от Слави Трифонов и "Ку-Ку бенд", от Комисията по културата и медиите, от ПГ на ГЕРБ-СДС, от Българско национално радио, от Софийска филхармония, от министъра на вътрешните работи Атанас Илков и много други.

На опелото присъстваха Весето, съпругата на Киро, Люба, сестра му и синът му Кирил Маричков-джуниър. Те приеха съболезнованията на стотиците. На видно място беше сложена и баскитарата на Кирчо.

Сред първите поклонили се бяха Валди Тотев и Жоро Марков от “Щурците”, Пепи Цанков, първият барабанист на “Щурците”, пише badrockradio.net.

Да си кажат последно сбогом дойдоха група “Сигнал”, водени от Данчо Караджов, на когото му прилоша, Славчо Николов от “Б.Т.Р.” и “Фондацията”, Иван Лечев, Дичо, Васил Найденов, Милена, Никеца, Ерсин от “Джеръми”, Богдана Карадочева и Стефан Димитров,  Йорданка Христова, Оги Цолов и Наско от “Елит”, Миро Иванов и Еко от “Обичайните заподозрени”, Дани от “Остава”, Искрен Пецов, братя Аргирови, Орлин Горанов и още много други певци и изпълнители.

Верният приятел на Кирчо – неговия бас!, снимка BadRock Radio

Опечален стоеше и Денис от “Ахат”, който преди 5 дни изпрати и своя приятел и барабабанист Юрий Коцев.

Специален венец изпратиха и група “Тангра”, които имат тази вечер участие в далечна Албена.

„Рано беше“, сподели при пристигането си в храма колегата му от сцената и вокал на друга емблематична за родната рок група – Данчо Караджов от „Сигнал“.

Кирил Маричков остави голямо богатство, добави Атанас Пенев – вокалистът на Б.Т.Р., продължавайки: „не само за българската музика, а за музиката въобще. Ще ни липсва!“.

„Посланието в песните на Кирил Маричков беше свобода, демокрация, свободен дух", заяви пред БГНЕС композиторът Стефан Димитров на поклонението пред легендарния музикант.

„Киро беше бунтар по душа. Животът му премина честно и почтено“, добави той.

През 1989-1991 г. Кирил Маричков и Стефан Димитров са на площадите и пеят в подкрепа на демократичните сили, дават надежда на гражданите, че ще има промяна.

„Много сърдечно, много сърцато участвахме тогава. Той написа една песен, която винаги ще остане „Аз не съм комунист“. Тя беше водеща по всички митинги и въздействаше на хората много силно“, спомня си Стефан Димитров.

Композиторът подчерта, че присъствието на Кирил Маричков е било достолепно. „Той беше един честен човек и вярваше в това, което прави“, добави Димитров.

Кирил Маричков почина на 11 октомври при трагичен инцидент, след като падна от сцената в село Селановци преди концерт на „Фондацията“. В последното десетилетие Маричков бе част от гръбнака на тази супергрупа - създадена, за да превръща черно-белите спомени в музиката на "Щурците", ФСБ, Дони и Б.Т.Р. - в цветни не само у нас, а и по света.