"Експлоатация на труд" и "модерно робство" са често използвани фрази, когато говорим за шивашката промишленост. В световен план, активисти са обединени срещу тежките условия на труд в индустрията главно в Азия. Но в България, заплащането в сектора е по-ниско дори от това в Китай. Как изглежда шивашката промишленост у нас става ясно от репортаж на БНТ.
„Оставаше се след работно време. И те задължаваше”, разказва бивш работник в цех и добавя, че извънредният труд не се заплащал.
 
„Едно потъпкване на човешките права”, коментира Иван Панчелиев, крояч.
 
Така описват шивашката промишленост в България заетите в нея. Ниски заплати, 15-часови работни дни, страх от работодателя, забавено заплащане, тежки условия и липса на алтернатива. Така я описва и Иван. Крояч в един от най-големите цехове в страната от вече 15 години.
 
„Индивидът е сведен до ниво животно. За да не кажа добитък”.
 
У нас най-голям е броят на регистрираните цехове в Югозападния регион - над 1 000. В Гоце Делчев на всеки ъгъл има шивашки цех. Някои са гаражи с по трима-четирима работници. Други - масивни предприятия със стотици служители. Но навсякъде практиките са едни и същи.
 
„При нас беше това, че нямаше с какво да си ходим”, оплаква се работник.
 
Бивш работник в шивашки цех добавя: „Идваше един момент, в 4 часа идваше и казваше че трябва да се остане, защото камионът чака, независимо, че работното време ми е до 5”.
 
Бизнесмените, често чужденци, откриват цехове в градове и села, където има много малко възможности за работа. Разчитат на отчаянието. Наемат местните хора, плащат им ниски заплати в замяна на нелегално дълги работни дни.
 
„Да ви кажа, ако няма извънредно, няма и пари, това е цялата работа”, признава шивачка пред скрита камера. Заплатата й често е по-малко от 400 лв.: „Минималната. Ако няма извънредни, по-малко”.
 
Николай Стоянов, главен юрисконсулт в Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", обяснява: "Определено може да се каже че шивашкият отрасъл е рисков по отношение на полагане на извънреден труд."
 
„Тази дневна продължителност на работното време, може да бъде удължавана само в определени случаи, които са регламентирани. При сменно производство е възможно продължителността на една смяна да бъде 12 часа, но продължителността на една седмична продължителност може да бъде 56 часа”, посочва Лариса Тодорова, държавен експерт в МТСП.
 
Законът е налице, а Инспекцията по труда е отговорната институция за налагане на контрол при неспазването му.
 
„За неговото полагане и незаплащане, законодателят е предвидил санкции в размер от 1500 до 15 000 лв.”, казва Николай Стоянов.
 
110 000 човека работят в шивашката промишленост. Според доклад на международна неправителствена организация още 50 000 работят без сключен трудов договор. Поради липса на алтернатива. Кроячът Иван разказва за погубената надежда. Дъщеря му е студент в София. Споделя, че я е изпратил в столицата с мисълта, че тя повече няма да се върне в родния си град. Изпратил я е с надеждата да не се налага да се разделят на Терминал 2.
 
„Ние създаваме децата си и искаме най-доброто за тях. И не искам моите деца да имат същите проблеми, които съм ги имал и аз... Не искам те да минат през тези безсънни нощи, в които се събуждаш, гледаш тавана и казваш: „Утре какво? Утре как?”, споделя той.