Тази публикация е провокирана от откриването в арт галерия “Брижит”, Брюксел, на изложба от 25 скулптури на известния български скулптор Тодор Тодоров. Проектът “Щрайх” е създаден от фондация “Аматерас” през 2021 г. по повод 70-годишния юбилей на скулптора. Гостуването на проекта в Белгия, което ще продължи три месеца, се реализира съвместно от Посолството на Република България в Брюксел, фондация “Аматерас” и белгийски партньори, с подкрепата на Национален фонд “Култура” и Държавен културен институт към министъра на външните работи. 

На 1 март в българското посолство в Брюксел се състоя прожекция на документалния филм “Портрет на Тодор Тодоров” и среща със скулптора, както и с художничката Даниела Тодорова, куратор на проекта, и създателя на филма Симон Тодоров. Специален гост на събитието бе Весела Кондакова, заместник-министър на културата. След прожекцията разговаряхме със скулптора за много неща: изкуството като връзка между нациите, музикалните инструменти като скулптури и някак неусетно възникна въпросът - от къде тръгва връзката на евреите с цигулката.
 
Обещах на г-н Тодоров да намеря отговор 

Някак исторически е обособено всеки народ да има свой музикален инструмент. Ако кажем “руснаци”, веднага си спомняме за балалайка и хармоника. За българите това са кавал и гайда. А за евреите - цигулка. Те буквално обожествяват както самата цигулка, така и онези, които са надарени с талант да я озвучат. Прослушах една еврейска песен - “Плачи, цигулко, ридай!”. В нея става дума за цигулката в ръцете на евреин.
Среща със скулптора

И се запитах защо цигулката и евреинът са едно цяло? Защо сякаш евреинът се ражда с цигулка в ръце и всяка майка еврейка се стреми да изпрати детето си в музикално училище, за да свири на цигулка, виолончело (в краен случай на кларинет)? Защо има своеобразно състезание между еврейските семейства: кой е по-талантлив, кой има повече успехи в музикалното поприще? Ето няколко версии.

Клеземерите 

Преди няколко века евреите нямали своя държава. Те били пръснати по света. Музиката им помагала да се адаптират в чуждите земи, да спечелят симпатиите на своите съседи и най-важното: да преживеят трудностите. Винаги е по-лесно да вървиш през живота с песен! В тези времена нямало музикални училища и консерватории.

Музикантите предавали както таланта си, така и инструмента си на своите деца и сами ги учели на музикални умения. И основали цели музикални фамилии на Клеземерите. (Така в много страни от Европа, където евреите се заселили, наричали уличните еврейски музиканти. Kli-zemer означава “музикален инструмент” на иврит и просто “музикант” на идиш.) Те се обединявали в малки ансамбли - капели, които били ръководени от цигулари. Често били канени на сватби и погребения, защото ако Клеземерите свирели, емоциите преливали. 

Когато прозвучавала тъжна мелодия, всички ридаели

А когато била весела, било невъзможно да се седи неподвижно. Освен това, свирейки в определен район, музикантите усвоявали местните музикални традиции. Музикални мелодии на много народи често звучали в еврейската музика, затова тя се възприемала от различните националности като своя собствена и била близка до хора, които изповядвали напълно различни култури.
Изящните цигулки на Тодор Тодоров

Музикантите обаче трябвало да обикалят, пренасяйки от град на град, от страна в страна не само музикалната си култура, но и своите инструменти. А кой е най-лесният инструмент за носене? Разбира се - цигулката. Е, има и други компактни инструменти, но не всеки може да предаде толкова силно емоциите и страстите, присъщи на музикалната душа. Ключова характеристика на цигулката е огромното разнообразие от музикални украшения, които се използват за предаване на “плача в гласа”.

Традиционната клезмер музика е пълна с трели, нотки, повторения и фалшиви звуци на плач. Клеземерите разработват дори собствена терминология, за да разграничат своите музикални ефекти от тези на нееврейските им колеги. “Крехт” (пъшкане) се свързва с вой, плач, а “кнейтш” имитира звука на хлипане.

Но има и друго обяснение на симбиозата “евреин-цигулка” - научното

Точният произход на цигулката не е установен. Няколко изследвания твърдят, че авторството на цигулката не принадлежи на италианци, а на евреи. Предвестникът на цигулката - виолата, се появява в Испания през 15 век и се разпространява в цяла Европа.

Появата на цигулката принадлежи към същия период. Най-често изобретението й се приписва на италиански майстори. Има обаче версия, че тези италианци са евреи, избягали от Испания.
Група изследователи връщат историята към периода на Шекспир и се заинтересували от образа на Мургавата дама, открит в няколко сонети.

Те смятат, че еврейката Емилия Басано е прототип на литературната героиня и че по това време членове на фамилия Басано участват в кралския оркестър на Хенри VIII. Свързвайки тези факти, учените предположили, че кралските цигулари са евреи. Като цяло и историята на този оркестър е забележителна. За да угодят на императора на Испания, Карл, англичаните хвърлили в затвор осем моранци (евреи, насилствено обърнати в християнство). Под предлог, че тези моранци избягали от Португалия в Англия, криейки се уж от религиозно преследване, а изпълнявали тайно еврейски ритуали. Но сестрата на краля се застъпила за талантливите затворници.
Авторката с българския творец

И те не само били освободени, но и поканени в кралския оркестър. Двама затворници обаче били убити, но завещанията им са запазени. И се оказало, че са с еврейски имена. Това е само косвено доказателство, че именно испански и португалски евреи са станали разпространителите на цигулката. Но едно е неоспоримо: евреите смятат цигулката за свой национален инструмент. 

Прагматична версия

Има и друга версия, която обяснява причината за пристрастяването на евреите към цигулката. Тя е прагматична. Факт е, че винаги е било трудно на евреите да намерят своето място под слънцето. Ако не си богат, често имаш само два пътя: да работиш при обущаря или ако имаш талант, да станеш музикант. Във всеки оркестър винаги е имало най-много цигулари, което означава, че било по-лесно да се намери работа в тази конкретна музикална специалност. Ето заради това еврейските майки изпращали децата си “в музиката” с надежда, че момчето ще порасне, ще стане известно и ще бъде надежда и опора на семейството. 

Може да се окаже, че всяка от версиите е правилна, тъй като те не се изключват, а се допълват. И не е толкова важно защо евреите са избрали цигулката за национален инструмент. Важно е как използват избора си. Страстта и силата са това, което прави музиката различна от всяка друга и привлича сърцата на хората.

В Америка има много популярен мюзикъл, наречен “Цигулар на покрива”. Поставен е по разказ на Шолом Алейхем. В постановката един от главните герои обсъжда защо музикантът свири на покрива: “Цигулар на покрива звучи лудо, нали? Но тук, в село Анатовка, всеки от нас е малко цигулар на покрива - опитвайки се да извлече приятна, проста мелодия и в същото време да не си счупи врата!”.

Образно казано, само едно нещо помага на евреите “да не си счупят врата” - техните традиции. Цигулката е една от тях!

Даниела ВЕЛИКОВА, 
Белгия, за в. “Над 55”