След дълъг период на политическа криза и несигурност България започна 2025 година с нов кабинет и към този момент правителство на Росен Желязков стои стабилно. През юни дойде вестта, че сме е изпълнили маастрихстките критерии, а през юли официално стана ясно, че страната ни ще стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г.
С тази новина обаче дойдоха и притесненията. Ще се вдигнат ли цените, ще има ли инфлация, как ще протече процесът по замяна на лева с еврото, атрактивна ли е страната ни за нови инвестиции и откъде ще дойдат те.
За да намерим отговор на всички тези въпроси, а и още много други от БЛИЦ потърсихме зам.-министъра на икономиката и иновациите Дончо Барбалов.
Той ни разказа още за работата си, отношенията с министър Петър Дилов и предизвикателствата пред държавата. Разкри каква е дългосрочната му икономическа визия за България, защо страната ни е прекрасно място за живеене и в кои сектори трябва да поработим, тъй като имат голям потенциал.
Ето какво зам.-министър Дончо Барбалов каза пред БЛИЦ:
Лична мотивация и визия
- Зам.-министър Барбалов, как премина преходът Ви от заместник-кмет на София към националното управление и как опитът Ви помага в новата роля?
- Преходът беше сравнително лесен, защото бях зам.-кмет на Столична община, която е най-голямата община в страната и сама по себе си има голям бюджет, много ресурси и страшно много задачи. Натрупаният административен опит ми помогна и по-лесно да се адаптирам към конкретните работи и в Министерството.
Естествено в Министерството се гледа вече в национално ниво и са по-засилени международните контакти, но все пак опитът, който съм натрупал, ми даде възможност да се адаптирам сравнително бързо.
- Лесно ли се работи с министър Петър Дилов? Имате ли различия и как ги преодолявате?
- С министър Дилов се работи много лесно. Той е един много добър професионалист и винаги е готов да чуе чуждото мнение, готов е да изслушва, преди да вземе окончателно решение. Понякога лично се ангажира с обработката на документи и събирането на информация.
- Имало ли е случаи, в които сте успявали да го убедите, че неговото мнение не е най-подходящото по даден казус?
- По-скоро е диалог. Всички хора от екипа си казват мненията и в крайна сметка той взима едно информирано решение. Няма налагане от негова страна, нито ние се опитваме да надделеем. Мисля, че намираме добрите решения в рамките на диалога и професионалното отношение към проблемите.
- Каква е Вашата дългосрочна визия за развитието на българската икономика?
- Визията е много важно нещо, защото, когато се затрупваме с ежедневните задачи, не трябва да губим хоризонта, към който се стремим. Бих изтъкнал няколко приоритетни области.
Едната е иновации и дигитализация. Това са сектори с висока добавена стойност, където бихме получили добро икономическо развитие за страната, а и да използваме предимствата, които дава човешкият фактор, с който разполагаме.
На второ място е развитието на човешкия потенциал – обучения, преквалификация, подготовка на кадрите.
Друго нещо, което е много важно за България, това са зелените енергии и възобновяеми източници. Не трябва да забравяме, че исторически България винаги е била вносител на първичната си енергия. Било то под формата на петрол, газ. Нямаме много местни запаси от тези суровини, така че колкото повече може да използваме възобновяеми източници, толкова ще бъдем по-независими.
И не на последно място - селското стопанство. Ние възприемаме ЕС като технологично-промишлена среда, но ЕС е един от най-големите производители и една е суперсила по отношение на селското стопанство. Това е една област, в която България е силна, и просто трябва я развиваме и да използваме и тези свои предимства. Не случайно не малка част от износа на България е точно в областта на селскостопанска продукция.
- Ние сме били доста силни и в миналото.
- И сега не сме толкова слаби, колкото си мислим, но имаме потенциал за още. Това е едно предимство, което е добре да използваме. Никога не е достатъчно, винаги трябва да надграждаме.
- В този ред на мисли това ли е едно от трите най-големи предизвикателства, които стоят пред Вас до края на мандата Ви?
- Като предизвикателства, които аз виждам от няколкото месеца в Министерството от една страна това беше периодът, в който имахме политическа нестабилност в страната и когато имаше честа смяна на екипите в министерствата. Това силно забави процесите.
Когато на 3-4 месеца има нов политически кабинет, реално нещата започват да се случват все по-бавно. Така че трябва да се навакса изоставането от последните години.
Освен това човек трябва много добре да разделя краткосрочните и дългосрочните проблеми. Има една естествена тенденция да решаваме първо проблемите на деня, но не трябва да забравяме и дългосрочните си цели. Ако забравим накъде сме тръгнали, няма да постигнем това, което искаме като краен резултат.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Преход към еврото и обществено доверие
- Ние вече постигнахме една от целите си. Имаме дата за присъединяване към еврозоната. Как оценявате текущия процес по въвеждане на еврото и ролята на Министерството в гарантирането на плавен преход?
- Мисля, че имаше едно напрежение към пролетта - началото на лятото, но сега нещата стават по-нормални. Това беше постигнато, благодарение на общата работа на всички институции и Народното събрание, където бяха направени промени в Закона за еврото в много кратки срокове.
Подкрепата на всички органи - законодателни и изпълнителна власт, и регулаторите, които от една страна имат засилени правомощия, от друга имат и волята да работят в тази област, и не на последно място кампанията, която започваме за популяризиране на еврото, ползите от него, мисля, че изиграват своята положителна роля.
Много важни неща предстоят, много работа трябва да се свърши, но основното напрежение спада.
- Но все още има опасения и в бизнеса, но главно в гражданите, че ще има повишение на цените. Как ще отговорите на тези притеснения?
- Има няколко неща, които се случват паралелно. От една страна с измененията в Закона за въвеждането на еврото бе възложено на Комисията за защита на потребителите (КЗП) да изработи портал, където да може да се следят цените на дребно на основните стоки и услуги. Тази седмица имахме среща на работната група за защита на правата на потребителите, където обсъдихме списъка от стоките.
Имаше положително отношение, както от страна на бизнеса, така и от страна на регулаторите, да се случат неща, които са в полза в крайна сметка на хората, на потребителите. Естествено, имаше спорове, но принципно нямаше големи различия.
Този портал ще може да заработи скоро. Това дава прозрачност и изравнява неравнопоставеността в информацията. Аз като потребител, ако няма откъде да разбера цените на стоките и как се движат, няма да е ми е комфортно и ще се чувствам притеснен. Ако имам тази информация, вече ще мога да взимам информирано решение и няма да се поддам на провокации, защото такива винаги ще има.
Другото са правата и възможностите регулаторите да извършват проверки и ако констатират нарушения, да налагат административни мерки.
Голяма част от бизнеса ще действа разумно, но може да има такива, които да се подведат и да искат краткосрочна печалба. Точно там е ролята на регулаторите - да стъпят здраво и да контролират нещата.
Друго, което правим в рамките на Министерството от 2-3 седмици, може би след още 1-2 ще имаме готов продукт, който на седмична база ще следи цените на 27 основни стоки на международния и на българския пазар. Говорим за такива стоки и услуги, които са ценообразуващи за бизнеса – цената на петрола, цената на бензина, на пшеницата, на слънчогледа, на стоманата, на медта, на алуминия и т.н.
Това са стоки, които влизат в цената на готов продукт и ние ги следим на седмична база, за да може, ако се констатират някакви изменения, това да се вземе предвид, тъй като ще се отрази на цената на крайния клиент, може би до месец най-късно.
Ще се следи и заплащането в страната – заплатите, които са фактор, който може да повлияе на цените на дребно в период от 1-2 седмици. Всичко това ще е нещо като ранна система за предупреждение.
Системата, която на практика е готова от КЗП, и в която търговците на дребно ще дават цените за своите стоки в магазините, е нещо много полезно и в бъдеще. Малко ги притесняват обемите, но когато свикнат да го правят, в дългосрочен план ще се появят и различни проекти, инициативи, следящи развитието на цените в страната.
Надявам се това да продължи и след въвеждането на еврото, защото е добре за обществото.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
- Хубаво е да има такъв общ портал, но има две притеснения – дали няма да се появят хакерски атаки и дали търговците ще успяват да си качват навреме цените.
- Надяваме се търговците да успеят и не случайно моето разбиране от разговорите с регулаторите е, че никой няма да ходи да ги наказва за най-малките грешки. Това е един процес, в който всички страни постепенно ще се научат.
А за хакерска атака, аз много вярвам в системния интегратор, който конкретно прави сайта за КЗП. "Информационно обслужване" през годините са се доказали като един от сериозните производители на добри софтуерни решения и особено, когато става въпрос за интегрирането на големи бази данни са едни от водещите в страната.
- Какви ще са основните предизвикателства в периода от 8 август 2025 до 8 октомври 2025 г., когато се прилага двойно обозначаване без санкции? Това не поражда ли един риск търговците да „чакат до последно“, преди да се съобразят с изискванията, защото си казват: „има време“?
- Права сте, съществува такъв риск. Аз лично очаквам септември да започнат проверките и предписанията. От една страна това ще стимулира бизнеса по-рано да действа и да не чака последния ден. В България имаме навик в последния възможен момент да решаваме даден въпрос, но ако тогава се появи пречка, изпадаме в затруднение.
От друга страна и регулаторите ще могат да си напаснат процедурите по проверки. Все пак и там работят хора и те трябва да минат някакво вътрешно обучение.
Това ще е една възможности и двете страни да се понаучат, за да може от 8 октомври нещата да заработят, както е предвидено в закона.
- Какви мерки се предприемат за защита на потребителите и за информираност в малките населени места?
- В последните години свикнахме да разчитаме на социалните медии и на интернет пространството като основно средство за комуникации, но има много хора, които не ползват сайтовете като източник на информация или социалните мрежи.
От 2 септември започват срещи в 193 града в страната. От различни министерства и регулаторите ще обикаляме и ще се виждаме с хората. Най-добре са срещите лице в лице. Вероятно след първите 1-2 срещи ще възникнат и нови въпроси, на които трябва да се отговаря.
- Какъв е моментният статус и очакваните първи резултати от инициативата „Магазин за хората“?
- Статусът се знае, има решение на Министерски съвет, създадено е дружеството. В ЕС има много добре развито кооперативно движение, у нас то не е толкова силно към този момент. Мисля, че има над 200 хиляди кооперативи в рамките на ЕС и това дава възможност на производителите да се сдружават и заедно да излизат на пазара. Такива магазини скъсяват веригата на доставките.
Наши търговски представители в други държави обясняват, че български производители имат затруднения да работят с някои от големите търговски вериги, защото обемите на доставките, които се търсят, са над това, което нашите производители биха могли да дадат.
Затова по-къси вериги за доставка – директно чрез фирмата, която организира магазините – дават шанс за сътрудничество с производители от района.
От една страна производителите малко ще пораснат, от друга страна е добре за потребителите и от трета страна е добре и за конкуренцията. Идеята е интересна, ще видим как ще се реализира.
- Страната ни вече получи повишен кредитен рейтинг от най-големите рейтингови агенции, какъв ще е следващият положителен ефект от приемането на еврото?
- Аз лично очаквам тази година, след като бъде обявен проекта за Държавния бюджет за следващата, ако нещата продължават да се развиват добре, да имаме още едно повишение на рейтинга на страната. Това вече ще бъде няколко стъпки над инвестиционния рейтинг и ще е рейтинг, който ние реално трябва да имаме.
Другото, което ние всички ще видим постепенно, ще е намаляване на някои разходи, по-голяма прозрачност при ценообразуването и други ползи, които идват по-непосредстено.
- Преди време министър Петър Дилов изтъкна, че „Гръбнакът на българската икономика са малките и средните предприятия и те ще спечелят най-много от еврозоната. Ще се подобри възможността им да правят търговия. Гражданите не само няма да обеднеят, а ще забогатеят“. В този ред на мисли в кои области ще се усети най-бързо положителният ефект от присъединяването към еврозоната?
- В няколко области може да очакваме по-големи ползи. В туризма, защото за туриста ще е много по-лесно, когато идва с валутата си и веднага да може да плаща, а не да обикаля и търси къде да сменя пари и да се притеснява за курсове. Това ще изчезне като проблем.
Не малко са и българските фирми, главно малки и средни предприятия, които вече са включени във вериги за доставки на по-големи производители от Западна Европа. В тези взаимоотношения ще е много по-лесно, когато ценообразуването е в една и съща валута. ЕС е в евро, ние произвеждаме стоки в евро, които се влагат в продукти, които отиват за краен потребител вече целият свят.
Тук конкретно визирам автомобилните компоненти, които започнаха доста да се произвеждат в България. Това скъсяване на веригата и изнасяне на някои производства в България ще се улесни, когато ползваме една и съща валута.
Няма да има никакъв счетоводен проблем, никакъв валутен риск, никакво притеснение левът как ще се преобразува. Всичко това ще изчезне и е добре за бизнеса.
Има някои изчисления конкретно за фирмите - от танзакционни разходи колко милиона евро ще са икономиите. На национално ниво са значителни сумите.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Икономически растеж и индустрия
- Вие споменахте автомобилната индустрия. Кои отрасли на българската индустрия са готови за скок напред и къде виждате най-бърз растеж?
- Бих дал малко по-различен ред. Едното са информационните технологии, които са с висока добавена стойност и където имаме потенциал – първо, имаме добри специалисти, от друга страна това не са енергоемки производства, където да трябват дълги години инвестиции в някоя от технологиите. Технологията е налична, хората като ги имаме, могат да се произвеждат добри продукти на добри цени.
Зелената енергия, която се развива последните години.
Автомобилната индустрия – по-скоро веригата на доставките. Дискутирахме с колегите да търсим и други индустрии, където има възможност да се изнасят производства на части, компоненти към нашата държава и да се опитваме през нашите търговци да търсим такива бизнес възможности.
Възстановяване и регионално развитие
- Какви мерки предприемате за стимулиране на малкия и средния бизнес и за улесняване на административната тежест?
- Тук не е само нашето Министерство, тук работим всички. Трябва да се ускори този процес за намаляване на административната тежест. И достъпът до финансиране, защото колкото и да изглежда той лесен, когато си малък производител и нямаш кой знае какви активи, не ти е лесно да получиш финансиране. По-лесно ще вземеш ипотечен заем за апартамент, отколкото за производство на нещо.
Това, което също се развива в последните години и има не малък потенциал, са фондовете за рисков капитал. Предоставят се средства на голям брой стартиращи бизнеси. От тях 10 ще оцелеят, 5 ще станат много добри, но заради тези 5, си заслужава целият този рисков капитал. Така се дава възможност за развитие на предприемачеството и се помага на хората.
Личната инициатива е най-доброто нещо, което трябва да се подкрепя. Не може да кажеш на един човек: "Ти ще произвеждаш чаши", ако той смята, че е по-добре е да произвежда химикалки. И наистина, накрая ще се окаже, че той е прав.
- А какво ще кажете например да се накара човекът да произвежда химикалките в Ловеч, а не в София, или с други думи какви мерки се взимат за икономическо оживление на селските и по-слабо развити региони? Как ще бъдат насърчени млади предприемачи да започнат бизнес в малки населени места?
- На сила няма да стане. За по-слабо развитите райони трябва да има комплексен подход. От една страна важна е инфраструктурата. Освен базовата - пътища, ток, напоследък и вода. Обучението. Тези неща трябва да са на добро ниво.
Трябва да се създадат условия на човек да живее комфортно. Не трябва само в София да се живее добре, трябва и в едно малко градче да има същите обществени услуги. Така човек като има бизнес идеите и условията, той няма да идва в големия град. Не е въпрос само на заплащане.
- Може ли да разчитаме на Плана за възстановяване и развитие в тази мисия. Каква е моментната картина с него?
- Бих искал да поздравя екипа на Министерството на иновациите и растежа и министър Дончев, които успяха на практика да го спасят, защото той беше пред сериозен неуспех. Те успяха да предоговорят целите по него, условията, по които ще се отпуска финансирането, отпаднаха проектите, които, според мен, е било ясно от няколко години, че няма да се случат, просто е била необходима политическа воля това да бъде проговорено с ЕК, така че в момента нещата стоят добре.
Малко сме се позабавили, но след предоговарянето има шансовете тези няколко милиарда евро, които във всеки случай са необходими за нашата икономика, да влязат и да се помогне на процесите. Ако ме бяхте питали в началото на тази година, нямаше да съм такъв оптимист.
Кой е Дончо Барбалов?
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Роден е на 1 октомври 1966 г. Завършил е Техническия университет в София, а след това магистратури във Вашингтон и Медицинския университет – София, доктор по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“.
Дончо Барбалов притежава дългогодишен управленски опит, придобит в изпълнение на задълженията му като заместник-кмет на Столична община в продължение на над 10 години.
През годините, освен за ресор финанси, той е отговарял също за ресорите здравеопазване, транспорт и строителство.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
