След дълъг период на политическа криза и несигурност България започна 2025 година с нов кабинет и към този момент правителство на Росен Желязков стои стабилно. През юни дойде вестта, че сме е изпълнили маастрихстките критерии, а през юли официално стана ясно, че страната ни ще стане 21-вият член на еврозоната от 1 януари 2026 г.
С тази новина обаче дойдоха и притесненията.
В интервю за БЛИЦ заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов вече отговори на ключови въпроси за процеса по присъединяване към еврозоната, борбата с инфлацията и мерките на Министерството за плавен преход. Той очерта и своята дългосрочна икономическа визия за страната, както и кои ще бъдат най-големите печеливши от смяната на валутата.
Във втората част на интервюто зам.-министър Барбалов говори за други предизвикателства пред държавата ни – трудовата заетост, преквалификацията на кадри и секторите с най-голям потенциал за развитие.
Той коментира още дали България е привлекателна за нови чужди инвестиции, откъде може да дойдат те и в кои държави българите предпочитат да инвестират.
Трудова заетост, квалификация и образование
- Съществува ли синхрон между бизнеса и програмите на професионалните училища и университетите, т.е. кадрите, които се подготвят в момента, ще отговорят ли на нуждите на бизнеса?
- Това е един непрестанен процес. В последните години има подобряване в синхрона, но не е нещо, за което да кажем, че сме го постигнали и край. В Министерството на образованието работят в тази насока. Трябва непрекъснато да се работи и да се сближават нуждите на бизнеса, защото и те се променят, с това, което образованието произвежда като краен продукт.
Виждаме, че МОН тихичко, но методично работи по системите на образованието. Сега са се насочили към средното образование. Трябва да имаме предвид, че това са дългосрочни процеси. Както преди години тръгна процесът за възнаграждение на учителите. Необходимо е да се натрупа критична маса и време, и години, и хора, за да може да се види ефектът.
Не може от година за година. Промяната трябва да тръгне методично, за да може постепенно във времето да видим подобрение. В случая сближаване на нуждите на бизнеса и образованието. И най-важното е да си говорят, мисля, че това сега го правят.
- Това е по отношение на бъдещите кадри. А какво може да кажем за хората, които са в момента на трудовия пазар, но поради една или друга причина, например автоматизация и технологични промени, губят работата си. Какви мерки се взимат за преквалификацията на тези хора?
- Формално погледнато в България безработицата е на изключително ниско ниво, но има професии, които се променят с развитието на технологиите. Даже с навлизането на изкуствения интелект се смята, че доста голям кръг професии биха били под въпрос следващите години.
Човек трябва да има готовност цял живот да се учи на нещо ново. Не само да завърши висше образование и после – ти си знаеш всичко. Не, ще се окаже, че или професията трябва да се смени, или че самата професия се е развила.
Трябва да поощряваме хората да могат да повишават квалификацията си и дори да карат допълнително обучение като магистратури. От една страна заради новите технологии, от друга страна заради динамиката на живота.
Вече не е очакването, според мен, че като завършиш една професия, цял живот ще я работиш. Може да смениш няколко професии. Това ще обхване и тези професии, които ще бъдат засегнати от новите технологии.
Хубавото е, че това няма да стане изведнъж. Ще има преходен период, който ще даде време на хората. Тези технологии няма да се появят и веднага да заместят цели индустрии.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
- А тези преквалифицирали се кадри, а и младите, как ще ги задържим в България? Те може да решат да покажат знания и умения в чужбина?
- Това е едно сериозно предизвикателство. Виждаме, че има доста млади хора, които в последните 30-ина години заминаха в чужбина. Някой се връщат, други – не.
Бих се върнал на факторите – от едната страна възнагражденията. Подобряват се възнагражденията. След приемането на страна ни в ЕС през 2007 имаме над два пъти увеличение в средната заплата, но имаме още да наваксваме, спрямо другите държави членки.
От друга страна цялостната среда, в която живеем, да се чувстваме комфортно. Тук отново е ролята на държавата, на общините да подобряваме условията на живот като цяло в обществото.
Хората живеят там, където им харесва. Трябва да им харесва да живеят тук и като имат работа и добри условия за живот, няма да имат нужда да отидат да работят другаде. България е едно много добро място за живеене. Просто може да го направим още по-добро.
Нещо друго, от гледна точна на решаване по-краткосрочни проблеми с липсата на работна ръка в някои области. В последните години има известно либерализиране на възможността на внасяне на квалифицирани работници от други страни, което също е добре, за да може да се реагира при временен недостиг.
Не отдавна говорих с фирмите, които градски транспорт експлоатират. Те са започнали да наемат шофьори от други държави и резултатите са добри.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Инвестиции и международно сътрудничество
- Вие постоянно провеждате доста срещи с посланици и фирми от чужбина, какво Ви споделят като печки защо не идват да и инвестират в България и как ще се работи, за да се привлекат и да се промени тази картина?
- Тук в Министерството и министър Дилов редовно организира срещи и се срещаме с чужди търговски представители към посолствата. Има няколко неща, които правим. Едното е обсъждане на административните тежести, другото - срещите на бизнес ниво.
Процесът протича така: На политическо ниво има разбиране за диалог за икономически срещи, на политически форуми. Там вече с помощта от наша страна и с помощта от другата държава бизнесът се среща и се търсят възможности да работят заедно.
Т.е. от една страна нашата роля е да облекчаваме административните пречки, от друга страна е да помагаме на бизнеса с обмяната на информация, намиране на партньори.
Имаме много добър диалог с нашите традиционни партньори. Предполагам скоро и там ще се видят резултати. Колкото по-често и повече хора от бизнеса се срещат, се натрупва критична маса и това се отразява. Не случайно тази година имаме подобряване на стокообмена с някои държави.
- От данните, които успях да разгледам за миналата година и първите месеци от тази, има значителен ръст в стокообмена между България и страни от Азия като Индия, Виетнам, Корея, Китай, както и Куба и Румъния. Това ли са приоритетните страни и региони, с които България търси активни икономически партньорства? С кои още страни и региони ще се търсят допирни точки и какви са стратегиите за привличане на инвестиции?
- Не само. Основните ни търговски партньори са държавите от ЕС, извън ЕС са част от държавите, които споменахте. Но там също сме в рамките на общия диалог на ЕС и съответните държави.
Южна Америка е голям потенциален партньор, където ЕС е пред влизане в сила на Споразумение за търговия. Ние също правим всичко възможно това да се случи. От друга страна се опитваме да предпазим българския бизнес от някои дъмпингови практики, които биха могли да се получат.
Индия е много важна, Индонезия. С Виетнам има подписано през 2019 г. Споразумение за безмитна търговия с ЕС с едни преходни периоди, които скоро ще изтекат. Много интересно, че там имаме освен подобрение на стокообмена, и български инвестиции. Има например български завод за производство на лекарства.
Ако систематизираме – ЕС, държави извън ЕС като нови пазари, задържане на съществуващи пазари.
- Японският посланик Н. Пр. Хисаши Мичигами си е поставил цел през неговия мандат да се постигне "Нов златен век" в отношенията между България и Япония. В края на март министър Дилов участва в бизнес-закуска на Японско-българската бизнес асоциация (JBBA), последваха редица инициативи, включително посещение на японска делегация, в рамките на което и Вие проведохте срещи със зам.-министъра на икономиката на Япония и представители на компании. Как оценявате развитието на двустранните отношения в момента и върху кои направления ще се фокусирате занапред?
- Наистина имаме много положителни развития тази година. От една страна посещението на парламентарния заместник-министър на икономиката, търговията и индустрията Акийоши Като, заедно с него имаше на много високо ниво делегация от страна на японския бизнес. Бяха представители на техните дружества, много силно изразени в енергетиката, включително ядрена енергетика.
Беше проведен форум "Инфраструктура, енергетика и дигитализация", с участието на над 100 български и японски фирми. Това е много добре в дългосрочен план, защото японският високотехнологичен бизнес има интереси към българската енергетика.
От друга страна, в Осака има много голямо изложение, където България е много добре представена. Това са все фактори, които са положителни. Бих дал примери.
Единият е по-традиционен, а другият по-визокотехнологичен. Единият е сътрудничеството между „Ел Би Булгарикум“ и „Мейджи“ - много голям производител на млечни продукти в Япония с около 7,5 милиарда долара оборот годишно.
А не толкова традиционният са споразуменията с INSAIT, това е българският институт, който в последните месеци много се популяризира, покрай изкуствения интелект, и Riken, който е японският изследователски институт. Той има 7 бази в Япония, 3000 учени и няколко нобелови лауреати.
Имаме много положително отношение както от страна на българското, така и на японското правителство. По-късно есента се надяваме и министър Дилов да успее да отиде преди закриването на изложението в Осака.
За Япония България е добър партньор, надежден и освен това даваме възможност с нашите фирми, те да достъпват както до европейския, така и до пазарите около България.
- Те имат интерес към нашите биотехнологии, освен изкуствения интелект, и друго нещо интересно са нашите минералните извори. В Япония много харесват минералните извори и може би ще успеем да привлечем туристи с нашите?
- Това е една много голяма тема. Наистина имаме много голям потенциал, който трябва да се опитаме да използваме.
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
- Преди време бяхте посочили, че освен пряк, ще има и косвен ефект върху българския износ, спрямо новите договорени мита между ЕС и САЩ. /Прекият е от директния износ на български стоки за САЩ, а непрекият е през трети страни – например Великобритания и Турция/. Усеща ли се вече и как ефектът върху българската икономика?
- За митата едно уточнение. На практика споразумението за ЕС е формулирано така: Ако митото е до 15% - става 15%, ако е над 15% - си остава същото. Но няма добавяне на тези 15 върху съществуващи мита, защото в някои държави са се развили така нещата.
По наши изчисления, където работим съвместно с Икономическия институт на БАН, средното мито за българските стоки ще е около 12,5%. Стомана, желязо, мед са важни сектори, където продължават разговорите с ЕС.
За не преките ефекти изследванията са като се отчита износът на България към други държави, съответно техният износ към САЩ. Там това, което първоначално отчитаме като очакване на годишна база, е около 125 милиона евро негативен ефект върху нашия износ.
Бяха обявени детайли от страна на ЕС и САЩ за митата. Ние сме подготвили въпросници за фирмите, които имат износ пряк или опосредствен към САЩ, за да може да оценим по-точно ефектът върху българската икономика, конкретните предприятия и да им помогнем да реагират, да преодолеят проблемите, ако очакват такива.
Това, което е хубаво за българските предприятия, които имат директен износ от САЩ, че около 70% от директния български износ влиза в производството в САЩ, не е за крайно потребление. Това го прави по-трудно заменим.
На практика ние доставяме компоненти, които се влагат в американски продукт. За да може американският производител да продължи да произвежда, той или трябва да купува български стоки, или да ги замени с други.
Но не може изведнъж да спре да купува, така че имаме възможност да реагираме. Надяваме се съвместно с бизнеса и в рамките на диалога с ЕС, да се намерят най-добрите решения.
Затова следим и нивата на държавите, които евентуално биха били наши конкуренти, дали някой не е договорил по-ниско мито. Засега няма такива.
- В кои области и в кои страни има най-голям интерес за български инвестиции в чужбина?
- Логично по-близките държави са по-атрактивни и ЕС. Примерът, който дадохме с Виетнам, в САЩ имаме не малко български инвестиции, но там също имаме потенциал, който трябва да използваме.
От една страна износът на българското „ноу-хау“. В минната индустрия България има доста опит. А в Южна Америка има и не малко неизползвани природни запаси и в други държави в Азия.
Където можем, помагаме и където нашите търговски представители в чужбина разработваме две неща – база данни за български фирми и износни приоритети на страната по държави, от друга страна те имат задачата да търсят и възможности за български инвестиции в чужбина.
- Имате доста задачи пред себе си, как борите стреса и как използвате личното си време?
- Много обичам да снимам, това ми е хоби. За любител мисля, че се справям добре. Гледам да прекарвам повече време през почивните дни със семейството си. Опитвам се колкото се може повече от работата да я свърша в работно време, за не си я нося и вкъщи.
Кой е Дончо Барбалов?
Снимка: Георги КОЛЕВ, БЛИЦ
Роден е на 1 октомври 1966 г. Завършил е Техническия университет в София, а след това магистратури във Вашингтон и Медицинския университет – София, доктор по „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“.
Дончо Барбалов притежава дългогодишен управленски опит, придобит в изпълнение на задълженията му като заместник-кмет на Столична община в продължение на над 10 години.
През годините, освен за ресор финанси, той е отговарял също за ресорите здравеопазване, транспорт и строителство.
Цанка ДОНКОВА, БЛИЦ
