Над 20% от натрупаните пари за втора пенсия изгоряха през първите осем месеца на годината заради отрицателната доходност на пенсионните фондове и рекордно високата инфлация, пише "Труд".

За периода от януари до 1 септември 2022 г. всички универсални пенсионни фондове в страната имат отрицателна доходност, като при различните компании доходността варира от -3,04% до -11,73%, показват изчисления на база данни на Комисията за финансов надзор (КФН). Средната доходност за периода на универсалните фондове е около -9,3%.

Наред с това инфлацията само за първите седем месеца на годината е 11,3%, показват последните данни на Националния статистически институт. Като добавим и инфлацията за август общото покачване на цените за първите осем месеца на годината ще надмине 12%. В резултат натрупаните пари за втора пенсия реално са намалели с над 20 на сто за периода от януари до края на август.

Отрицателната доходност на пенсионните фондове се дължи на спада на акциите на фондовите борси по света. Индексът Дау Джоунс на фондовата борса в Ню Йорк за първите осем месеца на годината се е понижил с 12,88%. Спадът на щатския индекс S&P 500 е с 16,77%, германският DAX се е понижил с над 20%, а индексът IBEX 35 на фондовата борса в Мадрид е паднал с повече от 10%. Значителна част от управляваните от пенсионните фондове пари са инвестирани в акции от компании, търгувани на фондовите борси по света. Понижаването на цените на тези акции води до реализиране на отрицателна доходност от фондовете.

При доброволните пенсионни фондове, в които хората се осигуряват по желание, за да получават още една, трета пенсия, ситуацията не е много по-различна. Всички доброволни фондове имат отрицателна доходност от началото на годината, която варира от -0,27% до - 11,17%.

Ако погледнем дейността на частните пенсионни фондове за период от една година, резултатите също не са добри. Отново всички универсални пенсионни фондове имат отрицателна доходност, която е в рамките от -1,94% до -11,96%, а средният спад е с около 9,2%. Инфлацията за период от една година обаче са рекордните 17,3 на сто. Оказва се, че парите за старини в рамките на година реално са се стопли с над 25%. Тоест, парите които се заделят за изплащане на пенсии, вместо да нарастват, губят стойността си.

При доброволните пенсионни фондове няма голяма разлика при представянето им за период от една година. Почти всички доброволни пенсионни фондове имат отрицателна доходност за година, която е в границите от -0,07% до -11,27%, но един от тях има минимална положителна доходност.

Данни за период от 10 години

При повечето инфлацията е по-голяма от доходността

За 18 години доходността е над 50%

За период от 18 години само един универсален пенсионен фонд е постигнал по-висока доходност от инфлацията.

За да се оцени правилно дейността на пенсионните фондове е добре да погледнем какви са резултатите от дейността им за дълъг период от време, например за 10 години или за последните малко повече от 18 години, откакто пенсионните фондове обявяват подробни данни за постигнатата от тях доходност. Причината за това е, че често по време на кризи акциите на фондовите борси поевтиняват, но след това при възстановяване на икономиките отново поскъпват.

За период от 10 години постигнатата от универсалните пенсионни фондове доходност е между 20,55% и 38,76%. Това е изключително добра доходност, но проблемът е, че инфлацията в страната за същия период е 30,7%. Оказва се, че доходността на повечето от работилите през целия 10-годишен период универсални фондове е по-ниска от инфлацията. А само два от фондовете имат по-висока доходност от инфлацията.

За период от малко над 18 години ситуацията не е много по-различна. Доходността на универсалните пенсионни фондове е в границите от близо 50% до около 105%. А инфлацията за 18 години е 103%, показват официалните данни на НСИ. Оказва се, че само един пенсионен фонд е постигнал по-висока доходност от инфлацията за такъв дълъг период от време.

Парите стигат за 12 минимални пенсии

Имаме натрупани по 4040 лв. в частните фондове

Мъжете имат повече

Мъжете имат малко повече пари в универсалните пенсионни фондове от жените.

Натрупаните пари на осигурените в частните универсални пенсионни фондове са средно по 4040 лв. на човек, показват последните данни на Комисията за финансов надзор към края на юни. Сумата е доста малка - по-малко от една средна месечна заплата на работещите във фирми от сферата на информационните технологии.

Натрупаните пари на всеки осигурен зависят от осигурителния доход и от годините, през които човек е бил осигуряван.

Затова сумите на хората, които сега навлизат на пазара на труда, са по-малко от средствата на тези, които работят 10-20 години. Освен това в частните фондове се водят за осигурени хора, които отдавна са напуснали страната, не работят тук и съответно не разчитат на пенсия от частните фондове. За да бъдат по-коректни данните е добре да бъдат извадени хората, които са емигрирали. Средният размер на натрупаните средства на един осигурен, за който през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска, е 5443 лв., показват последните данни на КФН към края на юни.

Сумата е малко под необходимата за изплащането на 12 минимални пенсии по 467 лв. Това означава, че ако човек иска да получава на месец от частния си пенсионен фонд поне минималната пенсия за страната, парите ще стигнат за една година.

Ако човек иска с втората си пенсия просто да подпомогне семейния бюджет и получаваната основна държавна пенсия, може да реши да взима например по 50 лв. на месец. Дори и в този случай обаче натрупаните пари за втора пенсия ще стигнат само за девет години и един месец. Същевременно според официални данни на НОИ след като човек се пенсионира взима пенсията си средно над 22 години. Оказва се, че дори от частните фондове човек да получава малки суми на месец, парите ще стигнат за няколко години, а след това на старини ще трябва да разчита само на държавната пенсия.

В доброволните пенсионни фондове са осигурени близо 646 хил. души. Но не за всеки от тях всеки месец има доброволни вноски.

Мъжете имат малко повече пари, натрупани в частните пенсионни фондове, от жените, показват данни на КФН. При среден размер на спестените пари от 4040 лв., мъжете имат по 4220 лв., а жените - по 3848 лв. Причината за това е, че средните заплати на жените са по-ниски от тези на мъжете, а освен това жените по-често не работят заради отглеждане на деца или за да се грижат за член от семейството. Разликата в натрупаните суми от мъжете и жените обаче не е голяма - по-малка е от една минимална пенсия.

Не е много по-различно положението и при доброволните фондове, където хората се осигуряват по желание за трета пенсия.

Средният размер на натрупаните пари на един осигурен в тези фондове е 1970 лв. Сумата не е голяма, защото много хора са осигурени в тези фондове от работодателите си. Но при смяна на работата често новият работодател не внася осигуровки и натрупаната сума на осигурения остава малка. През юни средният размер на месечните вноски на осигурените в доброволните пенсионни фондове е близо 90 лв., показват данни на КФН.

Общият брой на осигурените в доброволните фондове е близо 646 хил. души. Но много от тях се осигуряват сами и правят вноски само когато имат пари, които искат да спестят. Други пък са осигурени от бивши работодатели, наличните им пари стоят, но новият работодател не прави доброволни вноски за тях.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук