За него казват, че има голямо око и топло сърце. Пол Клиф израства в Стретфорд, Англия. От младежките си години е отдаден изцяло на фотографията. Фотографиите му често съпътстват социални инициативи, съобщава bTV.
„От малък си мечтая да се занимавам с изкуство. Бях от 12-13 годишен искам да бъда фотограф”, споделя той.
 
През 2005 г. започва да прави портретни фотографии на деца, като част от проекта „Мечтая за моя свят”. Първата си изложба прави същата година с 212 деца от Манчестър и неговите предградия. Идеята е да се вдъхне смелост на децата да мечтаят и преследват мечите си.
 
Три години след това – през 2008 г., той снима детски лица в Северна Англия и Косово. А през 2009 г. идва и в България. Тук той запечатва мечите на деца на 7 и 8-годишна възраст в София и Тетевен, като им задава въпроса „Какво мечтаеш за твоя свят?“
 
„Опитвах се да бъда много внимателен с децата, когато ги снимах. Първия път, когато дойдох тук, нямахме преводач. Прекарвах време с децата, комуникирайки без да използваме речевия език. Общувахме само чрез езика на тялото. Това беше страхотно преживяване за мен”, разказва Пол
 
През 2017 г. той се завръща у нас, за да открие децата от фотографиите си и да им зададе същия въпрос. Успява да намери 10 от тях с помощта на център за приобщаващо образование, които организират изложбата в продължение като част от програмата им „Училището има смисъл”.
 
„Това което най-силно ме впечатлява, и всъщност то е по-скоро тъжно, е, когато децата нямат мечти или когато са се отказали да ги имат, или когато са имали и те стават много малки после. В децата ме впечатлява това, че те имат много мечти, те са толкова фантастични и обикновено не са само за тях”, споделя Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование.
 
Ива споделя, че е работила и с деца, които нямат мечти.
 
„Това е много тъжно и смятам, че тук отговорността е наша. На учителите, на нас, които подкрепяме учителите, на нас като родители и това е една от основните цели „С поглед в бъдещето. Училището има смисъл”,  която центърът за приобщаващо образование прави в Тетевен с тези деца и в Брезово, за да може децата да мечтаят, да мечтаят осъзнато и по начин, който вдига хоризонта им, но и също им очертава път и посока и им дава увереност, че те могат да правят неща”, разказва тя.
 
Завръщайки се отново в България, Пол вижда промяна в мечтите на децата, които вече познава: „Сега са много по-практични. Вече гледат много по-сериозно на това, което искат да направят със своето бъдеще. Както и в какъв човек биха искали да се превърнат.”
 
Яна, Сами и Моника са сред децата, които вече са заставали пред обектива на Пол два пъти. И тримата смятат, че всички мечти могат да бъдат сбъднати.
 
„Стига човек да работи в тази посока да мечтае. Мечтите се осъществяват рано или късно. Просто трябва да вярваме в себе си”, казва Моника Цветанова
 
„Всички мечти могат да бъдат сбъднати все някога”, потвърждава и Сами.
 
За българчетата Пол казва, че са много будни, а в очите им вижда надежда.
 
50 от фотографиите му може да видите на изложба в София до 10 април.