Преди 41 години в Космоса летя първият български космонавт Георги Иванов. Сега 79-годишният генерал-лейтенант Иванов живее в къща на село със своята съпруга Лидия и приема дисциплинирано ограниченията на извънредното положение заради коронавируса. Ето какво сподели космонавтът специално за нашите читатели.
- Ген. Иванов, как се справяте в момента в условията на извънредно положение?
- Както всички българи, затворени сме в изолация с моята съпруга. Сега рядко виждаме внуците. Само понякога ги водят и ги гледаме през прозореца. Хубавото е, че сме си в къщата. Имаме си дворче с тревичка и цветя. Съжалявам тези, които са принудени да седят в панелни апартаменти. Особено съжалявам децата, тъй като те трудно възприемат ограниченията. 

- Какво ви е движението?
- Доколкото мога да спортувам на моите години, го правя. Сутрин си извършвам редовната гимнастика, и не само тогава. През деня също правя упражнения - според необходимостта. След това щъкам из малкото дворче. Намирам си работа на открито. Имам пчели и се грижа за тях. През пролетта пчелите имат нужда от големи грижи. Това е сериозно занимание. Впрочем, забелязал съм, че обществената организация на пчелите е много по-добра, отколкото на хората. При тях има йерархия, закони, които се спазват абсолютно. 

- Как сте тренирали през годините? Какво ви поддържаше здрав и с желязна психика?
- А, не ми е желязна психиката. Моята психика е нормална. Но от малък спортувах в училище - волейбол, футбол, гимнастика. Всичко това се отразява на тялото и на духа. А после във Висшето военно училище физкултурата беше залегнала още повече, наред с тренировките за вестибуларния апарат и за психиката. Защото всеки пилот управлява свръхзвуков самолет с хиляди конски сили и отговаря сам за действията си. Да летиш с такъв самолет е голямо натоварване.

Неслучайно за да влезеш в такова училище, се прави внимателен медицински подбор. Следват безкрайни тренировки и учение. Нашият випуск през 1964 г. беше експериментален, петгодишен. Учехме по програмата на МЕИ (Машинно-електротехнически институт), само математика имахме по 300 часа и ни изпитваха професорите от МЕИ.

- Какво ви държи в сегашната изолация?
- Ген. Мутафчийски от Щаба каза още в началото колко е важно да се самоизолираме, да не се събираме на групи, за да ограничим жертвите. 
Аз съм дисциплиниран човек, човек на дълга, и за мен в този момент дисциплината е закон. Вирусът ще отмине един ден. Но докторите, медицинските сестри и санитарите в момента са най-натоварени и трябва да щадим тях. Можем само да сме им благодарни. 



- Има ли лекар, на когото лично сте благодарен?
- О, те са много. Ако изредя половината, другата половина ще се обидят. Имам толкова много приятели лекари, професори. Основно са от Военна болница, където винаги съм се лекувал. Имам голям респект към лекарите и, естествено, ги слушам за всичко, което ми предпишат и препоръчат. Моята напреднала възраст си има своите ограничения.

Те ми знаят и разбират състоянието много повече от мен, затова трябва да им се подчинявам. 

- Как се чувствате на близо 80 години?
- На 40 еврогодини съм (б.а. - смее се). 41 години изминаха от моето второ раждане - полетът в Космоса. В момента наистина се чувствам като младо момче. Още нямам 80, но се надявам да ги доживея след два-три месеца. Разбира се, като моите връстници и аз имам проблеми със ставите, с кръвното, със сърдечносъдовата система. Всички мои съвипускници от Висшето военно училище “Георги Бенковски” са на същото дередже. 

- Как се справяте със здравословните си проблеми?
- Карам велоергометър, движа се и това е. За да са в изправност ставите, трябва мускулите да са здрави и да поддържат скелета. 

Грешка е да се търсят обезболяващи Движението ми оправя ставите. Това би трябвало да са научили всички хора, минали 60 години. Преди това човек не обръща внимание на тези проблеми. 

- След полета със “Съюз 33”, който не беше продължителен, но много стресиращ, погрижихте ли се за здравето си?
- Тогава не мислех за такива неща, което е нормално. За два дни полет организмът не може да атрофира. Но някои от моите колеги космонавти летят по шест месеца и нагоре, а други и повече от една година. Затова всеки ден в Международната космическа станция те имат по два часа физкултура. Така поддържат мускулната система и скелета в условията на безтегловност. По този начин, когато се върнат на Земята, да не бъдат с атрофирали мускули. И пак им е трудно. 

Но методиката за поддържане на тялото, която се прилага от края на 60-те години на ХХ век досега, е правилна. В станцията горе има велоергометър, пътечка за бягане, различни ластични системи, за да се натоварва всеки мускул от тялото. Иначе атрофират мускулите и след тях костната система се деформира, намалява и костната плътност. 
Мои колеги летят с месеци и в ограничено пространство. Казвам го, като ги сравнявам с нас в момента, които донякъде сме ограничени. Мястото в космическата станция е по-малко от една боксониера. А в него живее цял екипаж. Разбира се, екипажът е подбиран така, че да издържи психически, но не е лесно. 

- Как се храните сега? 
- Съпругата ми готви много вкусно. Най-много обичам постните манджи, с които съм се хранил и като дете някога. 

- Храната в Космоса каква беше?
- Българска. Ние сме третата страна, която произвежда специална лиофилизирана храна за Космоса. 

- Какво си пожелавате сега?
- Да са живи и здрави децата, внуците и правнуците. А покрай децата и ние да сме живи и здрави.  

Мара КАЛЧЕВА