Именитият ни комик е роден преди 64 години в селцето Мамарчево близо до Ямбол. Зодия Лъв е. Сред незабравимите роли на актьора са Гошо от “Оркестър без име”, принц Алфонсо от “13-ата годеница на принца”, Стефан Стамболов в “Записки по българските въстания” и капитан Мортимър от “Последни желания”. Георги Мамалев заедно със звездните му колеги Павел Поппандов и Велко Кънев създават популярния комедиен проект НЛО. Последните години са особено щастливи за чешита - ожени големия си син Александър, роди му се внучка, а с моноспектакъла си “Какво става?” не спира да обикаля и радва стотиците си почитатели по широкия свят. Жоре, добре сте дошъл на страниците на вестник “Над 55”! Предстои още един хубав празник - Гергьовден - Ден на българската армия. Свети Георги е покровител на овчарите и стадата, 6 май е и ден на храбростта. Хайде, да ви е живо и здраво името и с радост и веселие да си го носите до дълбоки старини!
-Всъщност, Георги е ясен, но откъде идва фамилното Мамалев? Има ли конкретна история?
- О, да, има. Произходът на моята фамилия идва от Гърция - Мамалис. Имаме доста роднини там със същото фамилно име...

- Преди всичко сте комедиен актьор. Лесно ли можете да разсмеете един тъжен човек?
- Да ви кажа, целта ми никога не е била да разсмивам тъжните хора. Просто гледам от веселата страна на живота. Хората с чувство за хумор реагират на това.

- А какво се промени у Гошето в “Оркестър без име”, който викаше на края на филма “Оставаме, оставаме, оставаме”...? Препокривате ли се с него и характера му по нещо и ако да, с какво?
- О, да, определено имаме прилика! Много приличам на героя си от филма. И честно казано, бях точно такъв, като самия него преди цели 30 и кусур години... Ех, минало незабравимо... (Усмихва се.)

- Как всеки ден да сме като вас така майтапчийски настроени?
- Всъщност и с ръка на сърцето бих ви казал, че конкретна рецепта за това няма, аз поне нямам. Просто опитайте, но... разбира се, не прекалявайте (закачливо намигва).

- Мечтали ли сте някога да имате професия, различна от актьорската?
- Да, мечтаех за нещо подобно преди години. Като млад например исках да стана лекар. Привличаше ме тази професия, практикувана от хиляди хора, произнесли Хипократовата клетва. Но... явно и по всичко личи, че Храмът на Мелпомена, седмото изкуство и въобще актьорството като цяло надделяха пред едната бяла престилка, спринцовки и иглите на тях... (Смее се.)


В "Оркестър без име"

- И? Освен актьорството и несравнимото ви чувство за хумор кои са другите ви скрити таланти, тези, които ви се отдават със същата тази впечатляваща лекота?
- О, много са: като започнете от гълтане на огън, преминем през жонглирането с факли и, разбира се, завършим с... балет. Много, наистина са много...! Защо ме гледате така въпросително и удивен? Не вярвате, нали?! Има и защо, шегувам се, разбира се! (Смеем се дружно.)

- Да надникнем за малко и у вас, в семейното ви гнездо и жилище. Идвам ви на гости, почуквам, отваряте ми входната врата на дома си, събувам се, влизам и какво да видя?
- Хубав въпрос. Ще видите дом, грейнал от усмивки, това ще видите. Ще се убедите сам в думите ми, защото атмосферата ще ви “зарази” от раз - тя е приятелска, хармонична и красива. Защо ли? Ами простичко е - всички в моето семейство истински и безусловно се обичаме, уважаваме, подкрепяме, разбираме се и, разбира се, имаме развито чувство за хумор... Красота, нали? Съвсем чистосърдечно. Аз съм един безкрайно щастлив съпруг и баща. Сега вече съм и дядо, а това ме прави още по-щастлив и от самото безкрайно щастие. Няма от какво да се оплача, щастлив човек съм - да! И слава Богу, разбира се!

- Кое е повече в любовта - страданието или неистовата радост и наслада, които иначе носи с отворени обятия тя?
- Е, че иска ли питане? Много ясно, че радостта!

- Човек кое приема по-лесно - разочарованията или щастливата любов?
- Ха сега, де?! Може би при всеки е строго индивидуално. Не зная. Да ви кажа, с времето и годините някак си свикнах да понасям всякакви неща. Гледам да не обръщам внимание на негативите около мен. Слава на Бога и честно казано, не съм се сблъсквал с кой знае какви драми, изпитания, предателства и наранявания. Не ги оставям да ме тормозят. Работя много и бързо. Така не обръщам внимание на разочарования и другите тем подобни кофти моменти.

- Подреден човек ли е Жоро Мамалев?
- Да, защото самата ми професия го изисква. Имам много роли, снимки, пътувания... А за да се справя с всичкото това, определено ми е необходимо да съм доста добре организиран.

- Кое ви натъжава все пак?
- Не се сещам в момента. Вероятно нещо, свързано с най-близките ми, със семейството...


Радост вкъщи

- А кое има силата с лекота да ви разсмее?
- Много, наистина много неща са - готин виц, филм на Уди Алън, история, разказана ми от някой колега... Много се смея с колегата си Антон Радичев например... Той просто е у-ди-ви-те-лен!

- Кой е най-големият абсурд, който някога сте чели за себе си?
- Веднъж писаха, че нямам пари и съм принуден да давам уроци по шах вкъщи. Друг жълт вестник си спомням, че писа, че ходя да си епилирам краката. Последно пък четох, че искам да купувам вила на морето, но не ми достигали пари... Те знаят, аз да не знам... Като цяло, не обръщам внимание на подобни глупости. Смешни са ми.

- Прощавате ли с лекота?
- Да! Не тая злоба в себе си. Както вече ви казах, гледам да не се натоварвам с негативизъм под каквито и да било форми.

- А самият вие искате ли прошка?
- Разбира се! Винаги!  Вярвам, че винаги идва Видовден. Винаги съм смятал, че Господ Бог си знае работата и който каквото прави, ще види съответното възмездие един ден. Който е казал, че Господ бави, ама не забравя, въобще не е сгрешил и го е казал точно и на място! Дай Боже благодат за всеки добър човек! Душманите да му мислят!

- Коя е най-голямата ви страст, господин Мамалев?
- Да ви кажа честно, аз си нямам хобита. Работата ми достатъчно ме увлича... Обичам това, което правя. От друга страна, правилна е и приказката, че е добре човек да си намери работа, която му харесва и никога няма да му се налага да работи... (Усмихва се.)

- Помечтайте на глас, ако обичате...
- О, нищо не мога да помечтая извън стандартните неща. Може да ви прозвучи като клише, но аз желая приятелите ми, семейството ми, внуците и децата ми да сме здрави, да приемаме с радост и веселие всички картини и хубави мигове, които така щедро ни поднася животът, и дано намираме много по-често поводи, за да сме заедно, весели и безгрижни. Не само по Великден, Гергьовден и Коледа. Наистина, нека сме здрави и нека си вършим добре и съвестно работата си, да сме трудолюбиви, добронамерени, ведри и щастливи и ако може, нека да успяваме просто хей така, с лекота (усмихва се).

- И накрая, пожелайте, моля ви, нещо и на верните ни хиляди наши читатели!
- От сърце желая и на тях здраве. Желая им и оптимизъм и чиста, истинска, искрена вяра в доброто!

Иво АНГЕЛОВ