Героите рядко търсят светлината на прожекторите, защото в напрегнати ситуации като тази мислят само за това как да съхранят живота. Но когато тя ги освети, отново разбираме колко струва един човешки живот – и каква стойност носи човекът, който го спасява.
Понякога добрите новини не идват с покана, често даже по-трудно си проправят път сред останалите. Новини като този обикновено са придружени и със страх, хаос и минути, трудни за асимилиране. Точно в такива моменти обаче се проявяват големите хора.
Големите герои!
Те нямат време за анализ и обяснения. Не задават и въпроси. Просто действат, защото всяка секунда може да промени нечия съдба. Точно, както се случва в тази история, която се случва в ранна сутрин край граничния пункт при Малко Търново.
Един на пръв поглед рутинен сигнал за спрял автобус се превръща в ситуация на ръба на трагедия. Автобус с украинска регистрация, останал без гориво, застава опасно на пътното платно. Граничният полицай Ивелин Арабаджиев пристига бързо и започва да регулира движението, за да предотврати инцидент.
Но съдбата има други планове.
Минути по-късно автобусът неочаквано потегля назад и се преобръща в крайпътно дере. Вътре има уплашени хора, ранени, затворени в обърнато превозно средство, с работещ двигател и риск всичко да стане още по-страшно.
И тук започва истинската част от тази история.
Без да мисли за себе си или да чака инструкции, Арабаджиев разбива люка на автобуса и влиза вътре. Един по един започва да изважда пътниците – в паника, в болка, но живи.
Паралелно подава сигнал за помощ и координира действията, докато на място пристигнат допълнителни екипи.
До последно остава там – не като наблюдател, а като човек, който отказва да остави някого вътре.
Постът на директора на Гранична полиция Антон Златанов запечатва с думи всичко важно, което трябва да запомним:
"Героите често не се стремят да изпъкнат, те просто са такива! За съжаление обикновено делата им се виждат, когато се е случила беда! Точно така, по различен, фатален, но и героичен начин завърши дежурството на граничния полицай Ивелин Арабаджиев от ГПУ-Малко Търново тази сутрин.
Колегата с риск и за своя живот, без колебание помогна и вероятно спаси много животи при нелепия инцидент с автобус в граничната зона при Малко Търново, при който загинаха и бяха ранени хора.
Ето и случката:
Към 6:35 ч тази сутрин командирът на отделение Арабаджиев получава сигнал, че на около 2-3 километра преди ГКПП „Малко Търново“ на пътното платно има спрял автобус, който пречи на движението.
Граничният полицай незабавно пристига на мястото и установява, че автобус с украински регистрация е аварирал почти перпендикулярно на пътя, създавайки сериозна предпоставка за пътно-транспортно произшествие. От двамата шофьори на автобуса разбира, че им е свършило горивото и се наложило да заредят от туби.
Със служебния автомобил и с включени светлинни сигнали Арабаджиев започва да регулира движението от и към граничния пункт. Единият от шофьорите зареждал с гориво в задната част, а другият направил опит да стартира двигателя.
Около 06:50 часа автобусът запалил успешно. Водачът напуснал шофьорското място и слязъл от автобуса, за да събере инструменти до пътническата врата. В този момент автобусът започнал да се движи назад и се преобърнал в дерето.
Граничният полицай Арабаджиев веднага изтичал и изкъртил вентилационния люк на тавана. Гледката била потресаваща. Автобусът бил пълен с ранени и уплашени хора, двигателят все още работел.
Арабаджиев се свързал с оперативната дежурна част на ГПУ-Малко Търново и поискал незабавно да се изпрати помощ.
След това извикал към шофьорите да загасят двигателя и започнал да изважда пътниците един по един, борейки се за спасението на всеки живот.
Бил извадил почти всички пътници от вътре, когато служителите от РУ-Малко Търново пристигнали и заедно извадили и останалите 8-9 пътника на безопасно разстояние. След това продължил да съдейства на колегите си на мястото на инцидента.
Младши експерт Ивелин Арабаджиев работи от 12 години в ГПУ-Малко Търново, целият ме трудов стаж е в Главна дирекция "Гранична полиция". Браво, колега, гордеем се с теб!", гласи поста.
И тази история е истинска, но не търси непременно признание - макар то да е неизбежно в случая. Защото това можеше да прерасне в голяма трагедия. Вместо това се превърна в добър пример за човечност!
