Къде е върховенството на закона в закриването на специализираните органи на съдебната власт, лустрацията на магистрати, смачкването на дела за милиарди и как проектът на т.нар. „партии на промяната“ за унищожаването им кореспондира с него и с Конституцията на България? Тези въпроси отправи главният прокурор Иван Гешев към съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов, който от години е основен рупор на тезата за т.нар. „съдебна реформа“.

Реформа, която явно въпреки близо десетилетното наслагване като мантра в общество, успя да се изчерпи със закриването на две работещи структури, каквито са специализираните съдилища и прокуратури, и до елиминиране на Иван Гешев като главен прокурор.

Думите на Гешев дойдоха по време на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание, където депутатите ще обсъждат на второ четене проекта за закриване на спецорганите. Още преди заседанието обаче, пред журналисти, главният прокурор изрази надежда, че Христо Иванов този път ще присъства в залата, макар че от вече близо година последният явно целенасочено се укрива от пряк юридически сблъсък с Гешев. 

„Нали той е флагман на идеята за т.нар. „съдебна реформа“ и е логично след като иска откритост и отчетност от главния прокурор, аз не се притеснявам да съм открит и отчетен, както виждате безброй пъти се явявам в Народното събрание и не само в Народното събрание, по начин, по който никой главен прокурор не се е явявал. Тоест – такава откритост и отчетност да проявят и българските политици. Нека да чуем техните аргументи и след като не искат да изложат техните аргументи, явно нямат аргументи, още по-малко юридически. Започвам да си задавам въпроса в рамките на шегата – ако закрият специализираните структури каква тема ще имат някои партии – „прокурорски партии“, както ги наричат гражданите“, каза Гешев преди заседанието.
А вътре потвърди – няма прокуратурата да служи за декор на тези действия и отговорността за всичко това няма да носи съдебната власт.  

Христо Иванов все пак явно този път беше проявил смелост и се оказа физически в залата на Комисията, но от думите му стана ясно единствено, че това решение е чисто политическо и никакво друго. както и че не може да обясни какъв обществен интерес го налага.

„Решението е политическо и е легитимно. Ние изпълняваме волята на гражданите“, каза Иванов лаконично, с интересно какво самочувствие, при все факта, че според последните социологически проучвания партията, която представлява дори не минава 4% бариера за влизане в Народното събрание, ако изборите бяха днес.

„Това е само една политическа обосновка. Вие го казахте. Кажете ми само един случай на политическа репресия. Не към бившата власт, в която сте бил министър на правосъдието. А към сегашната власт. Винаги съм се възхищавал на българските политици, които имат самочувствието да говорят от името на народа. Но обикновено историята е показала, че тези, които говорят от името на народа, не изразяват волята на народа“, отговори му Гешев.

И го попита очевидния за всички граждани, от чието име се опитва да говори Христо Иванов, въпрос: „Как тази лустрация на магистрати и закриването на работещи структури кореспондира с върховенството на закона? Как кореспондира с Конституцията? Това са юридическите въпроси, г-н Иванов? 

Вие може да вземете каквото искате политическо решение. Както казах в едно интервю, може да приемете закон, че земята е плоска. Да, имате мнозинство – направете го. Само че отговорност носят политиците, а не съдебната власт. Нямате нито един юридически довод, поради факта, че има анализи за ефективността. Искам да кажа на колегите от тези структури, че прокуратурата ще ги подкрепи, защото те започнаха да правят това, което европейските институции очакваха от тях. И това не се хареса“, завърши главният прокурор.

На финала се оказа, че Христо Иванов все пак излишно си е загубил времето да дойде за среща очи в очи с Гешев, тъй като на последните въпроси от главния прокурор той просто замълча. Това, което всъщност прави винаги, когато се наложи да говори с правни аргументи, за да мотивира чужди решения, взети незнайно при какви условия, в чии кабинети и в полза на чий интерес.