Нова трагедия шокира обществеността рано сутринта в неделя, след като млад шофьор удари с 200 км/ч с лъскавото си “Порше” автомобил с двама французи на Околовръстното шосе на София.

Уби единият и рани съпругата му, която е с опасност за живота. Шофьорът на ‘‘Поршето‘‘, който е собственик на две фирми за внос на коли и пречистване на отпадни води, има 29 фиша, повечето за превишена скорост. Разбира се – неплатени.

Да кажем обаче, че тази новина е просто поредната, която ще влезе в новинарските емисии и ще се забрави за два дни е твърде малко. Защото инциденти като този не просто са се превърнали в ежедневие, а буквално са придобили епидемични размери.

Всеки ден на пътя, заради пияни, дрогирани или неспазващи правилата за движение по пътищата шофьори, живота си губят поне по един-двама души, а понякога и по повече. Джигитите, рецидивисти в пътните нарушения, са започнали да се чувстват недосегаеми, заради тотално неадекватният отговор на държавата срещу безобразията им.

В конкретния случай, инцидентът става в 04,05 ч. сутринта на почти празен пътен участък от Околовръстния път, на който би трябвало да има множество камери, патрули на КАТ и постоянен контрол. Къде бяха те в този момент и защо въпросният арогантен младеж с лъскаво возило и очевидна липса на чувство за мярка взе поредната невинна жертва на войната по пътищата? 

Та, нали от вече повече от 3 месеца МВР уж е обявило „война“ на рецидивистите на пътя и на пияните и дрогирани шофьори? Къде са резултатите от тази битка и защо министър Иван Демерджиев се крие да разговаря точно с експертите, които имат готови решения от къде би могло да се започне в тази борба.

Нека си припомним, че само преди три седмици точно министър Демерджиев беше този, който бойкотира експертен дебат, организиран от Института за пътна безопасност, по темата за скандално занижените нива на контрол и реакция относно пътната безопасност у нас.

На дебата присъстваха единствено главният прокурор Иван Гешев и заместничката му Десислава Пиронева, които очевидно, за разлика от вътрешния министър, доста по-ясно виждат мащабите на проблема.

Главният прокурор Иван Гешев преди дни нарече войната по пътищата „социален проблем, заради който държавата е в дълг към българските граждани“. И е прав - отдавна прокуратурата и лично обвинител№1 посочват, че първата крачка за справянето с ада по пътищата минава през законодателни изменения.

Още през май 2020 г., а след това и през юни 2022 г., прокуратурата внесе експертни предложения за промени в наказателния закон, с които темата да бъде поставена на масата.

Част от законодателните предложения включват увеличаване размера на наказанията за системни нарушители на пътните правила.

Например - да се предвиди от 15 до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор за умишлено причиняване на смърт на едно или повече лица в случаите, в които престъплението е извършено при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 2 на хиляда; при управление на превозно средство след употреба на наркотични вещества; при липса на необходимата правоспособност и при превишаване на разрешената скорост на движение с повече от 50 км/ч.

И най-важното - в случаите на управление на автомобил след употреба на алкохол (над 1,2 промила) или на наркотици  превозното средство да се отнема в полза на държавата.

Един от най-работещите, според експертите по пътна безопасност, механизми за превенция и контрол над подобни шофьори като този с „Поршето“ за над 200 хил. лв., който едва ли ще седне зад волана друг път с 200 км/ч, ако е застрашен лъскавото возило да му бъде отнето. Та, ако този законодателен текст беше действащ, днес можеше да бъде спасен един човешки живот.

Да, вероятно проблемът няма да изчезне за миг, нито рецидивистите на пътя ще се изпарят с магическа пръчка, ако дебатът по предложенията на прокуратурата и главния прокурор Гешев стартира. Но за да стигнем до крайни резултати, все пак трябва да започнем отнякъде.

Решенията вече 2 години отлежават по бюрата на депутатите от четири последователни парламента, които се правят, че такива като че ли просто не съществуват, а думите на Гешев, че държавата е длъжник на гражданите като че ли остават като глас в пустиня по медиите. Той вече няколко пъти го каза на политиците.

Те обаче останаха глухи и допуснаха безхаберието и отказът от диалог да станат всъщност тези, които убиват. А те и ще продължат да убиват, докато институциите не седнат на една маса и не решат как да спрат убийците на пътя. Защото така те просто стават техни съучастници.