Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар, пише hera.bg. Отбелязва се в първата събота след Сирни Заговезни. Познат е още като "Конски Великден", защото се празнува най-вече за здравето на конете.
В православния календар има общо шестима светци, носещи името Тодор, но в народното съзнание не се прави разлика между тях и се почита Св. Тодор в нарочен ден, който е подвижен, според Великден &ndash; първата събота от поста.&nbsp;<br /> <br /> Макар и не толкова голям светия покровител &ndash; като Св. Георги, Св. Димитър, Св. Николай, все пак Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата спролетта и свързаното с нея плодородие.<br /> <br /> Според народните представи на този ден Св. Тодор обхожда на своя кон пролетното поле да провери растат ли посевите, сетне забива копието си в земята, връзва за него коня, съблича девет кожуха и отива при Бога, за да моли за лято. Затова народът свързва Тодоровден най-вече с надеждата за плодородие.<br /> <br /> &bdquo;Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято&rdquo;<br /> <br /> Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете.<br /> <br /> Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща.<br /> <br /> Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството.<br /> <br /> От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България, жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите.<br /> <br /> Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва &bdquo; остриган като магаре през март&rdquo;.<br /> <br /> Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.<br /> <br /> Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден.<br /> <br /> Докато жените изпълняват своите ритуали, мъжете се подготвят за надбягването с коне.<br /> <br /> Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище.<br /> <br /> След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването &ndash; торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място &ndash; всеобщото уважение и признание.<br /> <br /> Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом.<br /> <br /> Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите.<br /> <br /> Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.<br /> <br /> <strong>Именници са Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея</strong><br /> <br type="_moz" />