Съюзът на българските журналисти присъди на Кеворк Кеворкян Националната награда „Йосиф Хербст“ за цялостен принос в българската журналистика.

След получаване на наградата Кеворкян каза:

„Понеже наградата е на името на Йосиф Хербст, това извиква в съзнанието ми едно тягостно видение: Виола Каравелова, която обикаля из софийските улици и напразно търси Йосиф Хербст, безследно изчезнал по време на „Белите нощи“ на 1925 година.

Питам се, дали скоро някой няма така да търси и българската журналистика, която преживява драматични времена…“

От десетилетия Кеворкян е една от най-популярните личности в страната.

Извън всичко друго, за това говори днес и страницата му във Фейсбук, който се ползва с голямо одобрение.
Да припомним някои подробности от кариерата му.

Той е автор и водещ на програма „Всяка неделя“, най-популярната програма в историята на Българската телевизия, която до 1990 г. се гледа от над 5 милиона зрители. „Всяка неделя“ с годините се превръща в трибуна на инакомислието.
Утвърждава нов стил в журналистиката, наричан „кеворкиране“ – твърди се, че автор на тази дума е известната актриса Катя Паскалева.

Програмата си извоюва репутацията на територия на свободното слово и новаторските експерименти. Кеворкян разговаря – чрез телевизионни мостове от различни краища на света — с десетки световни знаменитости. Програмата е излъчвана директно от различни европейски столици – от Талин до Париж, а веднъж дори едновременно от четири града. Изобщо, всичко, което виждаме днес, вече е правено в тази програма.
Кеворкян създава всенародно движение и възстановява десетки войнишки паметници.

Във „Всяка неделя“ се разгаря и най-големия медиен скандал в годините на тоталитаризма – след интервю с академик Николай Амосов, който, предизвикан от Кеворкян, заявява, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, обединявайте се“. Скоро след това програмата е окончателно спряна. Възстановена е веднага след Промяната на 10 ноември 1989 г.
Няколко месеца по-късно, заради агресивните атаки на БСП срещу „Всяка неделя“, Кеворкян иска „Вот на доверие“ от публиката и получава подкрепата на над 480 хиляди зрители.

В многобройни социологически проучвания, Кеворкян и „Всяка неделя“ винаги са обявявани за Номер 1 в историята на Българската телевизия – включително и дълги години след като не са в ефир.

Световноизвестният български интелектуалец-емигрант Петър Увалиев пише на Кеворкян: „Вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание. У вас, всяка неподправена изповед става ненатрапчива проповед…“

През 2006 година Кеворкян започва седмична рубрика във вестник „Труд“ - „Приказки за телевизията“. По-късно е и автор на седмични коментарни рубрики във вестниците „Стандарт“, „Преса“ и „Уикенд“.

Големият поет Любомир Левчев го нарича „Безподобен словесен гладиатор“.

Автор е на книгите „Събеседник по желание“, „15 срещи“, „Личности“ „Срещи със Симеон Втори“, „Писмо до Джени“, „Кеворк проговаря. Необичайни срещи“, „Тайните дневници“, „Тайните на телевизията“, „Кеворкизми“, „Плевнелиев – президентът натрапник“ и др.

В близките дни предстои появата и на новата му книга „Истории за Личности и буболечки“.

Ето и мнението на някои известни личности за Кеворкян.

Радой Ралин:
Кеворкян по време на най-големите пристрастия и най-голямото сектантство каза: „Чакайте, има различни хора в тази страна, има и македонци, има и национален въпрос, има монархисти. Той накара много хора с различни позиции да пресеят собствените си разбирания. Той стана като един озонатор на нашето време. Страшно помогна на нашия десетоноемврийски подем.
В Кеворкян има нещо магично, когато изправи хората пред себе си. Това идва от нещо необяснимо. В него има много човешко излъчване, едно съвременно апостолство.

Таня Масалитинова:
Предаването беше нашият оазис, беше много умно и фино направено и подготвяше една почва за промяната.

Тончо Жечев:
„Всяка неделя“ беше голям прозорец към света и към това, което става в страната. Тогава нямаше нито парламент като хората, нито печат, какъвто трябва. Беше едно нескончаемо надпяване по една и съща мелодия, а „Всяка неделя“ се различаваше и изпълняваше до известна степен ролята на несъществуващия парламент, на несъществуващите вестници с влияние. Създаде наченките на един по-свободен и нормален диалог в обществото.
Помня много добре и интервюто с Амосов. Това беше събитие. Той каза много силни думи за времето, за пороците на социализма, а това бяха неща, които не бяха озвучавали българското политическо пространство в продължение на пет десетилетия.

Нешка Робева:
Предаванията му бяха еталон за гражданска доблест.

Блага Димитрова:
Предаването се превърна в легенда тъкмо защото бе противопоказно на регулацията. „Всяка неделя“ бе един открехнат прозорец към свободно споделено мнение и едно упование, че у нас има достойни интелектуалци. Тя беше не само оазис за „поемане на глътка въздух“, но и надежда за зрееща промяна.

Рангел Вълчанов:
Това беше най-живото предаване, хората зарязваха всичко, за да го гледат. То поддържаше буден духа на хората.

Емил Димитров:
Благодарен съм на „Всяка неделя“, защото Кеворкян ме покани в един период, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и телевизията. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре.

Невена Коканова:
Много добре си спомням, че „Всяка неделя“ беше първото явление в нашата телевизия, заради което хората се прибираха вкъщи да не го пропуснат. Това не е никак малко. Нашият народ бе жадувал за такова нещо, а същата потребност има и днес. Жалко, че вече няма такова събитие.

Александър Чирков:
За мен това е едно мъдро предаване, което чрез интервютата на интелигенти и успели в живота хора непрекъснато предлага на населението модели на мислене. По този начин допринася за промяна на мисловния модел на българина и помага той да стане по-рационален, да се унищожи старото азиатско мислене от днес за утре.

Славка Славова:
В онези времена не можеше да се говори истината, а пък аз не исках да лъжа. Кеворк беше единственият човек, който ми казваше: „Ще говорите, каквото и както искате.“ Развързваше ми ръцете и никога не ме е ограничавал. Той ми даваше свобода.

Христо Христов:
Талантът на Кеворкян, умението му да импровизира и да насочва ги няма в нито един журналист днес…Програмата извади от анонимност много хора и показа проблеми, за които само се шушукаше…
Неслучайно взех заглавието „Събеседник по желание“ за един от филмите си.

Стефан Цанев:
Предаването предлагаше нещо непознато дотогава за българския народ: свобода на словото.
Това беше твърде самотно предаване. Като всяко свободно нещо.

Николай Генчев:
Програмата се появи в годините, когато комунизмът започна да отстъпва от своите основни позиции и идеологеми. Тя предизвика едно първоначално сътресение сред нашата общественост, защото в нея се задаваха нестандартни и неудобни въпроси, повдигаха се теми, които реално интересуваха хората. Възстановяваха се истини, смазвани в продължение на дълги години…
„Всяка неделя“ стана феномен, защото издигна и защити една нова платформа, далеч по-цивилизована от тази, която господстваше в медиите тогава…

Амосов категорично отрече тогавашната ситуация и даде на Кеворкян възможност да утвърди „Всяка неделя“ като една от най-демократичните платформи в България.

Станислав Стратиев:
Дали във „Всяка неделя“ се усещаше една свобода? Това е факт и се дължи на куража на Кеворк да направи крачка по-напред, на практика в неизвестното. Нормално беше да го спират. Смешно е да се очаква, че едно такова предаване, което беше таралеж в пазвата на властта, на управляващите, на обкръжението, няма да бъде спирано.

Георги Черкелов:
Той не се държеше еднакво с всички. Към някои беше направо опасен… Някои се обиждаха, че Кеворк не ги кани. Но той правеше добре, че не ни ги показва...

Цветана Манева:
Извеждането на личността на преден план беше акцентът на предаването…Това беше опит за разбуждане. „Всяка неделя“ внушаваше устойчивост и доброта. Нямам памет за злонамереност, лош тон, имаше стремеж за отлепяне от бездуховното.

Николай Хайтов:
Макар че той е арменец, в доста отношения е по-българин от много българи, които станаха живи еничари.