През 2001 година Гърция стана част от еврозоната, като тогава преобладаващото обществено мнение в страната бе изцяло положително – 83% от гърците подкрепяха приемането на еврото, чувствайки се по-близо до държави като Германия и Франция.
Социалистическото правителство на Костас Симидис декларира, че страната изпълнява необходимото условие за членство – бюджетен дефицит под 3% от БВП. По-късно обаче се разкри, че Гърция е укривала реалните финансови данни.
През 2009 г. истината излезе наяве – страната всъщност е имала дефицит от 12%, което я постави на ръба на фалит и предизвика началото на тежка финансова криза.
Основната причина за проблема бе, че икономиката ѝ не успя да се адаптира към конкуренцията в единния европейски пазар.
Ниските лихви след приемането на еврото насърчиха масово теглене на заеми – първо от държавата, после от банките и накрая от гражданите, без ясна перспектива за тяхното връщане.
В същото време Германия, която още през 1999 г. въведе еврото в безналичен формат, а през 2002 г. и във физически, играе централна роля в еврозоната.
Тя не само е най-голямата икономика с над 25% дял от БВП на еврозоната, но и влияе пряко върху решенията на Европейската централна банка, базирана във Франкфурт.
Германия винаги е подкрепяла фискалната дисциплина, ниския дефицит и стабилната инфлация и остава противник на идеята за общ дълг между страните членки.
