„България, вратата на Европа - ад за бежанци“, под това заглавие иначе авторитетният италиански всекидневник „Република“ заформи в събота брутална атака срещу нашата страна, пише "Труд".

При това твърденията в публикацията за системно насилие и нечовешко отношение към мигрантите на нашите гранични власти не са плод на някакво дори елементарно разследване на кореспондентката на вестника в Берлин Тоня Мастробуоно.

А елементарно преписване от нескопосната журналистка на изявления пред германски НПО-та, захлебващи покрай мигранти, на нещастни хорица, преминали през нашата страна и стигнали живи и здрави до Германия.

Които в стремежа си да се харесат на новите си покровители въпросните бежанци изливат върху България кофите с катрана на житейското си нещастие, сякаш страната ни е виновна за него.

А Тоня преписва, ли преписва рекламни комюникета на НПО-то, та дори послъгва като дърта златаришка циганка за някакви преки контакти с много страдали у нас мигранти. По-долу следва пасквилната й дописка в „Република“, преведена дословно:

„Веднага след като прекоси границата с Европа, след три дни бягство пеша през Турция, Барсат бе хвърлен в килия от няколко квадратни метра заедно с още 24-ма души.

Хигиенните условия там бяха толкова ужасни, че след няколко дни той хвана краста, но въобще не бе заведен на лекар. А за семейството му в Афганистан Барсат вече беше безследно изчезнал - преди да го затворят в мръсната килия, гъмжаща от дървеници, българската полиция бе конфискувала мобилния му телефон.

Към килията имаше само една баня без възможност за затваряне на вратата, но душът в нея бе разрешен веднъж на две седмици. А ако случайно ожаднее, 22-годишният младеж можеше да пие вода само от кранчето в банята.

Всеки ден полицай влизаше в килията, биеше всички наред с тояга, обиждаше и крещеше: „Ти си нелегален, защо си дошъл тук!“.

Добре дошли в България, вратата към Европа, бежанският ад. Барсат ми разказа за преживяното от него по телефона, сега е в Германия с брат си Фавад. Гост е в неговото семейство, но не се чувства в безопасност.

Защото въпреки чудовищното малтретиране, претърпяно в София, според валидния в ЕС Дъблински регламент Барсат ще трябва да бъде изпратен обратно там.

Германските власти вече се опитаха да го отведат от дома му през декември, в три през нощта, но той успя да избяга. Сега той се е доверил на адвокат. И неговата съдба виси на косъм.

Свидетелства като това за системно малтретиране на сирийски, афганистански и иракски бежанци в България са се натрупали с камари в архивите на неправителствените организации в Германия.

Местната християнска асоциация „Матей“ е събрала 75 от тях и те ще бъдат публикувани в Германия тези дни, но ние сме в състояние да предадем съдържанието на тези досиета предварително. А те карат кожата ви да настръхне: това са истории, подобни на тази на Барсат. Истории за бежанци, търсещи спасение от афганистанските талибани или сирийската тирания.

Те „трябва да имат правото на разглеждане на молбите им за убежище в Европа“, както припомня „Матео“, но са разпитвани и жестоко бити, тъпкани в легла, пълни с насекоми, принудени да делят мръсни и малки клетки поне по десетима.

В досиетата на „Матей“ фигурира и това на 25-годишния Ануар. Той произхожда от сирийско семейство, чиито членове са били измъчвани в прословутите затвори на Асад. Брат му е този, който ми разказа неговата история, препоръчително е да не се изписва фамилното му име, за да не му се навлече беда.

Та Ануар е в Германия, но и той е минал през България и според германските власти трябва да бъде върнат обратно. Още преди да го вкарат в затвора, български полицаи го бият с лост толкова жестоко, че година по-късно той все още не може да си помръдне ръката.

След това го затварят за три дни, гол, в килия ледена като фризер, без изобщо да го хранят. В България Ануар също не е бил заведен на лекар и е бил затворен още 13 дни в малка килия с десетки други бежанци. Той също смяташе, че ще бъде в безопасност в Европа. А вместо това...“

Край на цитата. Ако не бе съвестен репортер, за какъвто се смята, пишещият тези редове досега да е преписал десетки пъти в дописките си твърденията на френските медии за италиански зверства срещу мигранти, особено по границата с Хексагона.

Но не го прави, първо, защото не е видял на място с очите си дали е наистина така, и второ - моралът и възпитанието му никога няма да позволят да нарече приятелска и съюзническа Италия, която е най-голямата порта към Европа за мигранти - „ад“. А подобни твърдения не само във Франция, а из цяла Европа - колкото искаш!

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук