27-годишната Стефка Парова, която е една от измамените за работа във ферма край Лондон, разказа  за преживяното, цитирана от "Марица". 
"Около 15 души тръгнахме от България на 8 февруари. В групата бяхме 4 души от Смилян - съпругът ми Божидар Ковачев (24 г.), аз, Зорка Дльогова и Красимир Дльогов. Минка Ясенова от Устово с двете й дъщери, зетя и снаха й. Качихме хора от Асеновград и на летището се събрахме всички, имаше и от Ямбол. 

Минка Ясенова живее в Устово и доста време работи в тази фирма в Англия. Не е споменавала как се казва фирмата и никой не я знае. Ясенова търсеше хора за работа, била помолена от шефа на тази фирма. Обясни ни какви са условията -  по 11 паунда на час, 6-7 часа работа на ден, каравани да нощуваме. Обаче се оказа, че няма къде да спим и всеки трябва да работи само по един ден в седмицата срещу 30 паунда. 

Кошмарът всъщност започна още от летището в София.  

Всеки от нас й даде по 200 лева за билет предварително. Една от жените - Зорка, се наложи да я върнем още от летището към Смилян. За нея нямаше билет, на нейно място имаше друго попълнено име. Впоследствие разбрахме, че е снаха на Минка -  Ана Мария. 

Кацнахме в Лондон, четири часа пътувахме до фермата, но преди това доста чакахме на летището. После Минка ни каза, че бусчето, което трябва да ни качи, ще ни вземе от спирка, на която стояхме час и половина. Вместо бус дойдоха леки коли и оттам пътувахме 4 часа. Пристигнахме посреднощ в караваните, порталът беше затворен, нямаше кой да ни настани. Минка се чудеше къде да ни сложи. Луташе се като луда, накрая над нас се смили един българин, казваше се Станчо, който работи там и е наел по-голяма каравана. Прие осем човека от нас, в друга каравана се настаниха още 5. В крайна сметка двама останаха в кола да спят. 

На следващия ден Минка искаше да ходим до града да вземем нещо за ядене. Аз бях с нея в колата. Оказа се, че всъщност сме тръгнали да търсим агенции за работа и подслон, защото нямало как да останем в тези каравани. Съпругът ми, който беше останал в караваните, ми се обади, че са ги изгонили. Минка отиде до офиса да разбере каква е процедурата, дали ще се подписват договори. Върна се и каза, че трябва да дадем по 100 паунда. Но ние нямахме толкова пари вече, платихме си превоза от летището, храна. Тя ни каза: Щом нямате, вие си решавате. След това се опитахме да се свържем с някой, който може да ни помогне. Красимир Дльогов от Смилян намери своя позната в Лондон, която ни подслони.