“Не е истина това, което ВМРО-ДПМНЕ пропагандира тези дни чрез някои медии със спота, в който се твърди, че на 23 октомври 1893 година в Солун петима македонски дейци са сформирали организацията под името ВМРО”, се казва в писмо на Мире Йованоски от Тетово, публикувано в македонския “Утрински вестник”.
“На историята на македонския народ й е известно, че със статута на организацията тя е наречена “Българо-македонско-одрински революционен комитет”. Това име организацията е носила до конгреса в Солун през лятото на 1896 година, на който организацията променя името си на “Тайна македоно-одринска революционна организация” или съкратено ТМОРО. И под това име е действала чак до Младотурската революция 1908/09 г., от когато и не съществува като организация.
Истината е, че ВМРО е сформирана на 17 юни 1910 година начело с Тодор Александров чак до 1924 г., когато след неговото ликвидиране организацията се поема от неговия секретар Ванчо Иван Михайлов чак до смъртта му през 1993 г. Истина е и това, че тази организация е била под силното влияние и насоки за действие от страна на българското правителство.

По поръчка на Коминтерна през 1924 г. е сформирана нова организация под името ВМРО-Обединена с цел в нея да се обединят всички македонски революционни сили за общи действия, но организацията на Ванчо Михайлов отказва да направи това и след предателството през 1929 г. се стига до арестуването на цялото ръководство на ВМРО-Обединена и тя престава да функционира като организация, а македонските революционери се включват в други прогресивни партии и движения и така действат.
Ако 23 октомври е празник на македонската революционна борба, ВМРО-ДПМНЕ, разпространявайки неистина, особено сред младите, провеждайки и часове по история в навечерието на деня /което не направи за 11 октомври/, няма право да узурпира тази дата в своя полза”, заключава Йовановски.
Искаме да цитираме и мненията във форума към материала, публикувани до този момент:
“Посоченото от автора на теста е напълно вярно и е добре известно на всички, които правилно интерпретират известните исторически факти. Но някои т. нар. “историци” продължават да омайват неинформирания македонски народ /който за съжаление е много неинформиран и по много други важни въпроси/ и ползвайки медиите, властта, образованието, дори и църквата, разпространяват дезинформации, които поради последователното и интензивно пласиране сега се интерпретират като истини. Вярно е, че организацията е преименувана във ВМРО една през 1910 г.”
“Не те е срам да отричаш всичко македонско. Хич не ме интересува ДПМНЕ, искам си ВМРО, а трябва и ти, който разказваш приказки – било ТМРО. Нормално, тогава и сега, не се правете на ударени, че всички, които са избягали, са отивали в България, дори по-рядко в Гърция. Почти всички войводи са получили образование в България, и езикът, нормално, е сходен, да не кажа същия. Срамно е, че някой сам пише историята си преобърнато. В Швейцария живеят съответно се говорят четири езика, на четири, три националности, но там всички са швейцарци, не казват този е германец. Гражданството, макар че са разделени на кантони, е швейцарско. Какво се плашите от българския език, като от мечка, с това ставате по-подозрителни. Нека излязат от МАНУ /Македонската академия на науката и изкуството/ нека обяснят, че езикът може да бъде какъвто си иска, нацията е македонска, нормално и географски, затова и искат името ни географски, а някой лъже идентичност. Името е важно, поне за нас македонци. Ако може и северомакедонски, за никого не променя нищо”.
Съвсем накратко да припомним все пак, че на 23 октомври 1893 г. в Солун са положени основите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Нейни инициатори са Дамян Груев от с. Смилево, Битолско, д-р Христо Татарчев от Ресен, Иван Хаджиниколов от Кукуш, Петър Попарсов от с. Богомила, Велешко, Антон Димитров от с. Айватово, Солунско и Христо Батанджиев от гр. Гуменджа, Ениджевардарско. ВМОРО е организация на българското население в Македония и Одринско, бореща се за освобождението на двете области, които по силата на Берлинския договор (1878 г.) остават в пределите на Османската империя.
Забележка: Снимката е на Христо Татарчев. /БЛИЦ