Институтът по икономика и политики прогнозира кошмарна рецесия в еврозоната
Ударът ще бъде много по-сериозен от пораженията, причинени от световната финансова криза преди 12 години според икономистите на УНСС. Препоръчват спецмерки за българския туризъм
Експертите на института, ръководени от бившия финансов министър Петър Чобанов, препоръчват българското правителство да предприеме спешни мерки за спасяване на най-серизно пострадалите сектори от икономиката ни и специално за туризма.
“България да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му, както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и брутния вътрешен продукт.” Това е една от препоръките в доклада „Икономиката на България 2020“, изготвен от Института по икономика и политики. Това е първият публично достъпен опит за обхватно изследване на кризата, която коронавирусът причини и отражението й върху българската икономика.
Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите заеми, изтеглени от правителството през 2020 г. и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оцененен е спадът на активността в сектор „Хотели и ресторанти“ и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).
На база на проучването си, институтът препоръчва държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер и други (пълният списък се намира на страници 87-92 от доклада).
По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност институтът показва, че направените плащания са недостатъчни и закъснели.
Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата. Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на „Бюджет 2020“. След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.
Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за „цената“ за държавния бюджет досега.
„Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%.
Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло“, коментират от Иинститута по икономика и политики.
Последвайте ни
0 Коментара: