Преподобният Исакий бил монах и ревностен бранител на православието. Когато император Валент (364- 378) който бил поклонник на арианската ерес, затворил храмовете, Исакий го предупредил, че ако не се върне в правата вяра, ще загине във война.

Императорът не обърнал внимание на пророчеството му, и действително загива в битка с готите при Адранопол (Одрин). Наследникът на Валент, император Теодосий Велики (379-395) не само възстановил православието в империята, но и основал манастр, чиито игумен става Свети Исакий.

Но скоро той умрял в дълбока старост през 380 г. Мощите му били поставени в църквата "Свети първомъченик Стефан" в Цариград.

След неговата смърт игумен на манастира станал монах Далмат. Той бил войник, а след това приел монашество и със сина си Фавст се поселил в манастира. Далмат така се прославил със своите подвизи на въздържание и благочестие, че самият манастир взел по негово име да се нарима "Далматски".

В първата половина на V в. Църквата била разтърсена от ереста на Несторий, който учил, че Пресвета Дева не следва да се именува Богородица, понеже тя родила не Бога, а обикновен човек.

За да осъди това лъжеучение през 431 г бил свикан Третият вселенски събор в Ефес. Но Несторий имал много привърженици, с които съставил отделен събор. Чрез лъжливо изложение на цялото дело те измамили император Теодосий II, който, след като ободрил учението Несторий, подписал и свалянето на неговите противници.

Това тържество на ереста предизвикало в Цариград силно негодувание. Уважаваният от всички игумен на Далматската обител, който цели 44 години не излизал от манастира, се отправил с монасите си при императора да го моли да преразгледа своето решение.

Голямо множество народ окръжило двореца. Далмат всенародно прочел истинското изложение на Ефеския събор и истината възтържествувала.

Фавст, синът на Далмат, също така се прославил с благочестие, но за неговия живот подробности не са запазени.