Целият свят е вперил поглед в САЩ, където се решава битката за Белия дом. Интригата ще остане до последния момент. Дотогава и двамата кандидати Доналд Тръмп и демократът Джо Байдън ще продължат да настояват, че Америка има нужда от промяна. Двамата обаче виждат тази промяна по различен начин. Кой е по-добрият избор за Щатите - предстои да видим.

Америка е герой, който е на път да изгуби опорно-двигателния си апарат. И ако това стане, ще страда не само обездвижената страна, която дари разказите ми с толкова много прекрасни герои - ще страда целият свят. Това сподели за Novini.bg журналистът и писател Иво Иванов, който от години живее в САЩ.

- Г-н Иванов, в своите книги имате истории за възходи и падения, за героизъм и за моменти на кръстопът. В разказите може да се открие различен оттенък от америнското общество. Какъв герой обаче е Америка днес?
- Поглеждайки назад към изпълнените с приключения десетилетия, в които събирах историите си из всички кътчета на Америка, си давам сметка, че съм се натъквал на безброй разнородни, колоритни, нестандартни, самобитни, понякога дори леко луди хора. Постепенно осъзнах, че самата страна е едно от главните действащи лица в моите разкази, тъй като героите им до голяма степен бяха нейно отражение.

От момента, в който кракът ми стъпи на летище "Кенеди" през 1990 г. бях омагьосан от тази пъстра, непредвидима амалгама от противоречия, която някак си бе успяла да постигне хармонично съжителство между толкова много култури, раси, вероизповедания и убеждения.

И опорнодвигателният апарат на това единствено по рода си общество бе вярата в идеята, че личната свобода, демокрацията и правото на избор са изконни човешки права. Жива ли е все още тази идея?

Днес, точно трийсет години по-късно ми е трудно да разпозная страната, от която бях очарован и запленен. Навремето можех да бродя с месеци между двата бряга и да се срещам с хиляди хора без да разбера на коя партия симпатизират и какви са политическите им убеждения. Хората бяха просто американци. Те се вглеждаха един в друг и виждаха...други хора.

С човешки качества, цели, слабости, житейски успехи, разочарования и мечти. В последните години това се промени и днес обществото е болезнено разранено, политизирано и сегментирано.



Напрежението витае във въздуха - то е осезаемо...почти тактилно. Хората се вглеждат един в друг и присвиват очи - те вече не виждат просто други американци. Те виждат приятели и врагове, демократи и републиканци, либерали и консерватори.

Цветовата гама, която правеше Америка толкова красива е трагично ограничена и всичко вече е боядисано или в синьо или в червено. Нюансите изчезват, а заедно с тях изчезват и задръжките. Какъв герой е Америка в момента? Това е хубав въпрос с лош отговор.

За съжаление Америка е герой, който е на път да изгуби опорно-двигателния си апарат. И ако това стане, ще страда не само обездвижената страна, която дари разказите ми с толкова много прекрасни герои - ще страда целият свят.

Правилен ли е паралелът между сегашното разделение сред американците с времето на Мартин Лутер Кинг. Не само в социално, но и в политическо отношение?
- Да, паралелът е удачен, но в същото време недостатъчен. Разделението има и расови оттенъци, разбира се, но днес то е мотивирано не толкова от количеството на меланин в кожата колкото от други неща. Има много фактори и интереси, които стоят зад разрушителната фрагментация на американското общество. Може би най-значителният е огромната пропаст, която се образува там, където някога е имало средна класа.

Зеещото разстояние между най-богатите и всички останали е много близо по показатели до това, което е предизвикало Френската революция в края на 18 век.

2020 г. направи много пакости, но един от малкото и ценни жестове бе, че ни накара най-после да погледнем истината в очите и да признем, че Америка е олигархия.

Желанието за просперитет, личната инициатива и амбиция са движещи икономически механизми. Без тях Америка е загубена и те трябва да бъдат поощрявани и дерегулирани от държавата. Но между тях и дерегулираната алчност съществува съществена разлика.

И когато тази разлика е погълната от специални интереси, самозабравили се плутократи и мултинационални корпорации, хората обедняват и страдат. Днес повечето тукашни граждани купуват американската мечта на кредит и въпреки че работят непрекъснато, често не успяват да платят дори лихвата.

Вълната от недоволство е могъща стихия и популиските сили знаят прекрасно, че, за да не помете всичко по пътя си, тя трябва да бъде разделена на отделни капки.

Не случайно любимата фраза на Макиавели принадлежи на Юлий Цезар - "Разделяй и владей!". По тяхно време това е било далеч по-трудно, защото не е имало Интернет.

В средата на 90-те години пред очите ми се образува нова политическа каста, която имаше интерес да радикализира противоречията ни. Тя не се интересуваше от политическия център. Тя искаше да разделя и владее.

Тази каста бързо създаде свои гнезда в конгреса, правителството и най-вече в медиите. Бяха обособени многомилионни мозъчни тръстове, които бълваха идеолози, активисти и псевдожурналисти. И за съжаление това движение съвпадна с пристигането на голямата информационна магистрала.

Вместо да се превърне във функционално обществено съзнание и безкраен източник на достоверна информация, Интернет ни вкара в племенни микро-общества и ехо камери. Самата обективна действителност е обезобразена до неузнаваемост. Получаваме новините си от социалните медии, където с готовност търсим само тази истина, която отговаря на пристрастията ни. Бяхме разделени и надробени на безброй враждуващи фракции.

Вместо да бъде Александрийската библиотека на върха на пръстите ни, Интернет се оказа библиотека на цинизма, омразата, агресията и лъжата. В момента никой не живее в САЩ. Всички американци живеят в РАЩ - Разединени Американски Щати.

Днес американският гласоподавател се лута отчаян в лабиринт от криви огледала и изход от него не може да бъде намерен в рамките на едни избори.

Трябва някак си да разбием кривите огледала, в които не можем да познаем себе си. Да обогатим медийната си диета. Да търсим целенасочено истината - не тази, която харесваме, а която се състои от действителни факти. Да гласуваме всеки ден с действията и поведението си. Да станем отново хора, а не радикализирани марионетки. Само тогава РАЩ ще бъде отново САЩ.

Ще се съгласите ли, че парадоксално, но именно еталонът за свобода и демокрация, се превърна в противоречива държава?
- В "Зимата на нашето недоволство" Джон Стайнбек бе казал, че там, където е угаснала светлина, тъмнината е далеч по-голяма от там, където никога не е имало светлина.

В продължение на много десетилетия Америка бе светлина в мрака - за подтиснатите, за страдащите, за мечтаещите за свобода, за бленуващите за един по-справедлив свят. Такава бе тя и за нас по време на студената война и за милиони други хора по земята, както ти каза - тя бе еталон.

Не съм сигурен дали това все още е така. Ние дължим думите демос (народ) и кратия (управление) на древната си южна съседка. Никой не знае точно кога са били съединени двете думи, за да ни бъде дарен общественият модел, вдъхващ сила и глас на всеки отделен човек.

Но в историята на човечеството няма по-уязвим и крехък модел на управление от демокрацията. Плурализмът, сътрудничеството, многогласието изискват неистово усилие. Автокрацията е далеч по-лесна.

Ким Чен Ун, Дутерте, Ердоган, Сталин, Живков...те никога не са имали нужда да дискутират, да се колебаят, да се вслушват в гласовете на хората, да се консултират с експерти. Те просто взимат своето решение, без да се опасяват от последствията. Но историята учи, че когато отделният човек е лишен от власт, абсолютната власт на автократа неизменно го покварява и превръща в диктатор.

Аз съм уверен, че който и да бъде президент на Разединените Американски Щати (днес, утре или след четири години) той трябва да се отдалечи от автокрацията колкото и примамлива и опиянаваща да изглежда тя.

Трябва да се опита да бъде президент не на половин, а на цяла Америка. Дори на тази Америка, която не е съгласна с него. Тази страна има отчайваща нужда от обединител. Има неща, които са свещени и стоят високо над един отделен лидер.

Не случайно под статуята на свободата са изсечени думите на Ема Лазаръс: "Дaйтe ми вaшитe умoрeни, бeдни, вaшитe пoтиcнaти мacи, жaдувaщи дa дишaт cвoбoднo, злoчecтитe oтхвърлeни oт вaшитe брeгoвe. Прaтeтe ми бeздoмнитe, пoдхвърляни oт бурятa, aз вдигaм фaкeлa дo злaтнaтa врaтa".

Америка е силна не заради един отделен човек, а заради могъществото на своите принципи и идеали. Заради светлината. Заради факела.

Ако ги забравим, ще настъпи мрак, далеч по непроглоден от мракът, който царува там където никога не е имало светлина. И ако това се случи, ще пристигне най-жестоката зима - зимата на нашето недоволство.

Независимо от това кой ще бъде начело на САЩ, смятате ли, че САЩ остават приятел на България? Поне в очите на българите САЩ и България демонстрират добри връзки.
- Да, взаимоотношението между България и САЩ няма да се промени значително. Ние имаме общо споразумение за политическо, икономическо и културно сътрудничество, което обхваща следващите девет години.

Това, което може да ни засегне е евентуалното по-нататъшно изстиване на взаимоотношенията между САЩ и международните коалиции, в които участваме. Неприязънността на Доналд Тръмп към Европейския съюз е добре документирана, а ако идеята му да напусне НАТО се осъществи. това би могло да има дестабилизиращ ефект върху геополитическият баланс и сигурност не само у нас, но и по целия свят.

Предполагам обаче, че самата републиканска партия не би позволила това да се случи. По-интересна ще бъде динамиката в отношенията между Турция и САЩ, които са по-непредвидими и също могат да имат остатъчен ефект върху нашата страна. Според мен, който и да бъде президент връзката между България и Щатите ще остане силна.