В първите два месеца работа на новия Европейски парламент представителят на България и ВМРО в групата на Европейски консерватори и реформисти – Андрей Слабаков, се отличава с точните си изказвания в пленарната зала.

Последната му изява беше в четвъртък, по време на дебат в ЕП с депутати от групите на „Зелените“, „Обнови Европа“ и „Прогресивния алианс на социалистите и демократите“. Те призоваха за по-специална законова закрила на защитниците на природата.

Слабаков се противопостави на идеята някои хора от европейското общество да имат по-големи привилегии от останалите.

В интервю за „Труд“ той разказва за работата си в ЕП, за категоричното си противопоставяне на петицията, внесена от български „зелени“ срещу изграждането на АМ „Струма“ в района на Кресна, и за очакванията си относно посоката, в която ще се развива ЕС.

– Г-н Слабаков, в четвъртък в пленарната зала на Европейския парламент направихте поредното си остро изказване. Какво провокира Вашата реакция?
– Изказването ми бе провокирано от факта, че определени групи от хора в нашето общество биха искали да имат привилегии. Не мога да разбера, защо убийството на екоактивист трябва да се различава от убийството на продавач в магазин.

Всички хора в Европейския съюз би трябвало да са равни пред Бога и пред закона. Според мен екоактивистите са хора с определена позиция. Това с нищо не ги прави по-различни от останалите хора, които вероятно имат позиции по различни въпроси. Не е възможно убийствата да бъдат формулирани като обществено „значими“ и „маловажни“.

В крайна сметка убийството е убийство и този, който го е извършил, трябва да носи наказателна отговорност.

– Говорихте и за „зелен рекет“ и саботажи на европроекти за милиарди. Визирахте само българските „зелени“ неправителствени организации (НПО) или виждате такава порочна практика и в други страни-членки на Европейския съюз?
– За съжаление това не е само български феномен – случва се в цяла Европа. По-големият проблем е, че огромната част от европроектите, за които „зелените“ неправителствени организации получават пари, имат само теоретична връзка с екологията и са абсолютно безсмислени. Тяхната единствена цел е усвояване на средства от европейските екофондове.

Ситуацията ми напомня за прекрасния филм на Едуард Захариев „Преброяване на дивите зайци“. Може би е време да го покажем на Европейския парламент.

– В изказването си изразихте учудване, че зелените партии подкрепят такива „странни организации“, които вредят на тяхната кауза. Може ли да кажете каква е разликата между „екологичните“ НПО и политическите формации?
– Зелените партии в Европейския съюз по неизвестни за мен причини предпочитат да работят с най-компрометираните екологични организации. У нас „екологичните“ НПО разчитат на желанието на българския народ да има природа в България.

Но не всеки „зелен“ е „зелен“. Някои от тях са доста презрели. Те могат да бъдат наречени „зелени“, само защото цветът на парите, които взимат, е зелен. Не става дума само за долари. Някои от по-едрите български и европейски банкноти също са зелени.

Всички ние сме „за“ да има природа в България, но сме против облагодетелстването на определени индивиди, за сметка не само на екологията, но и на българския народ. Ние имаме достатъчно много „екологични“ НПО-та, които са нормални и се борят не само в интерес на природата, но и в интерес на хората.

Аз обичам българската природа, но, много моля, никога да не забравяме, че човекът също е част от биоразнообразието.

– В понеделник (днес – б. а.) в Комисията по петициите в Европейския парламент ще бъде гласувана петиция срещу изграждането на магистрала „Струма“ в района на Кресненското дефиле. Зад подписката са „зелени“ НПО, а тя е придвижена в ЕП от евродепутата Радан Кънев. Разбирам, че няма да подкрепите петицията. Защо?
– Петицията няма никаква връзка с екологията. Тя очевидно е в угода на тясно партийни интереси. Видовете, които са застрашени според автора на петицията, имат изключително ограничено местообитание.

Цитирам: „Преходите при шипоопашатите костенурки са много къси. За кратки отрязъци от време – от 1 до 4.5 часа изминават от 2 до 12 метра. За периоди от 1 година изминават от 15 до 150 метра, най-често от 60 до 100 метра“. Нали си давате сметка, че тези животни нямат намерение да се местят с километри.

Авторите на петицията може да са виждали костенурка, но очевидно не знаят нищо за нея. Но категорично най-застрашеният вид в района на Кресненското дефиле е човекът. За последните години в този опасен пътен участък при катастрофи са загинали 50 души, а над 230 са ранените – част от тях са осакатени за цял живот.

Аз съм в Европейския парламент, за да защитя интересите на България, а в интерес на България е магистрала „Струма“ да бъде завършена, тъй като е част от Паневропейския транспортен коридор номер 4, който свързва Германия с Гърция.

Ако това не се случи, всяко българско семейство, без значение дали са ай ти специалисти, пенсионери или безработни, ще трябва да даде по около 2 000 лева. Защото държавата ни, тоест ние, нейните граждани, ще трябва да върнем цялото финансиране за магистрала „Струма“, включително и за вече изградените участъци.

Нека имаме предвид, че настоящият проект в района на Кресненското дефиле е най-екологично щадящият от всички предложени до сега.

– Радан Кънев обясни ли на Вас и останалите евродепутати от България защо придвижва петицията, което у нас бе определена като национално предателство?
– Според мен единствената причина за неговите действия е, че някои „екологични“ НПО-та са част от „Демократична България“.

Лично аз не мога да разбера хора, които се занимават само и единствено със своите партийни дела. Мисля, че интересите на България са нещо значително по-важно. Но това е негов избор.

– Как си обяснявате тази странна ситуация – български евродепутат да действа по този начин срещу страната си?
– Българският евродепутат би трябвало да се интересува първо от България, после от Европейския съюз и ако остане време – от своите партийни интереси. Мисля, че за това са ни избрали и заради това сме изпратени тук – за да защитаваме интересите на нашата родина. Който мисли по различен начин, е добре да приеме чуждо поданство.

– Може ли да прогнозирате дали петицията ще бъде подкрепена в Комисията по петициите и какъв сигнал ще е това за България и „зелените“ НПО?
– Не вярвам, че тази петиция ще остане отворена. За да обясня на българите какво означава това – ако е отворена, ще е против България.

Ако я затворим, нещо в което съм убеден, това ще бъде в интерес не само на всички българи, но и в интерес на Европейския съюз.

– Миналата седмица Европейският парламент гласува декларация за извънредно климатично положение. Доколко е оправдано това?
– Проблемите с екологията не са от вчера. Ако говорим за думата спешност, тя е най-малко в последните 30 години. Лошото е, че не се взимат никакви мерки. Оставаме на ниво говорене, а трябва да се направи нещо конкретно.

Аз имам идеи по този въпрос, които съм предложил в Комисията по екология. Искрено се надявам да бъдат приети. Обезлесяването на Европа е факт, който не е по-маловажен от проблемите с Амазония.

За последните 100 години Европа е загубила почти 3/4 от своите гори и е време да се направи нещо конкретно по въпроса. Работя за това и имам поддръжката на достатъчно политически групи, за да стане факт.

– През ноември имахте среща с пчеларски асоциации от България и Италия. Това начало на Ваша кампания в ЕП в защита на сектора ли е и какви са идеите Ви за решаване на проблемите там? Откъде имате вече подкрепа?
– Много се радвам, че успях да организирам събитие, може би за първи път в Европейския парламент, на което присъстваха двама комисари и един министър на земеделието.

С моя колега Пиетро Фиоки от Италия строго ще следим техните обещания да бъдат спазени, тъй като и двамата сме в Комисията по екология. Проблемите с пчелите се превърнаха от европейски в световни. Това не е проблем само на земеделието, а засяга и екологията.

Доволен съм, че комисарите Мария Габриел и Януш Войчеховски са на моя страна и обещаха да направят всичко възможно пчеларите да получат и екосубсидии. За някои хора може би изглежда странно, че се занимавам толкова много с проблемите на пчеларството, но истината е, че ако няма пчели, до 1-2 години няма да има даже домати и краставици. Това не засяга само тях, а всички хора на планетата.

Както е казал Морис Метерлинк, белгийският нобелов лауреат, в книгата си „Животът на пчелите“ от 1901 г. – „Ако пчелите изчезнат, на човечеството му остават още 4 години“.

– Новата Еврокомисия встъпи в длъжност. Какви са очакванията Ви – дали ЕС ще започне да се занимава по-сериозно с проблемите на своите граждани или ще продължава да се говори основно за глобални заплахи?
– Като изключим няколко комисари, като Мария Габриел, която се представи много добре, смятам, че има доста посредствени членове на новата Комисия.

Все пак време е да започнем работа. Надявам се, че председателката Урсула фон дер Лайен ще спази своето обещание да се намали бюрокрацията, въпреки че до сега прави точно обратното. Ако не – ние ще я принудим.

Мисля, че за това сме изпратени в Европейския парламент – да направим еврвоинституцитие по-ефективни и да работят в интерес на европейските граждани. Нека първо решим нашите европейски проблеми и после да помогнем за разрешаването на световните.