О. р. ген. Леонид Кацамунски е роден в Плевен. Завършва Юридическия фактултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Преди 10 ноември 1989 година заема ръководни постове в МВР. Бивш началник на Главно следствено управление и на Националната следствена служба /НСлС/. Работил е и като съдия и прокурор. В момента е адвокат, специалист в областта на наказателното право. Бил е официален кореспондент на България в ООН по превенция на престъпността.
<em>Специално за &bdquo;ШОУ&rdquo; ген. Кацамунски, който е работил при 7 министри на вътрешните работи и е &ldquo;сменил&rdquo; 9 главни прокурори, се съгласи да разкаже за първи път любопитни истории от годините на прехода, на които е бил пряк свидетел.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Ген. Кацамунски, казвате, че в България има много митове, които вече никой не може да разбие. Да започнем с &ldquo;червените&rdquo; куфарчета с пари, които Луканов раздал. Това всъщност мит ли е?<br /> </strong>- Ако имаше куфарчета, при всички положения Андрей щеше да даде на мен едно! /смях/ По това време съм бил във властта и съм бил много близко до Андрей Луканов. Той знаеше много добре, че от планово стопанство отиваме към пазарна икономика, защото беше много добър икономист. Имаше много добри и близки контакти със Запада. Посланици са го канили на гости... А Андрей, след като е раздавал куфарчета, защо самият той не си е взел куфарче?! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И сега семейството му е под средното ниво, сигурно аз съм по-добре от тях... <br /> </strong></span><br /> Обаче каквото и да каже вече някой, дори да се обоснове с документация, никой няма да му повярва. Защото митовете много трудно се рушат. Сигурно и вие сега не ми вярвате?! Имал съм разговори с хора от Висшия съвет на БСП &ndash; и те не вярват! Викат: &ldquo;Абе, има нещо!&rdquo; Това е същото като мита за &ldquo;Генералското движение&rdquo;. Те управлявали държавата!<br /> <br /> <strong>- Митът, че кръгът &ldquo;Монтерей&rdquo; кадрува в държавата...<br /> </strong>- &ldquo;Монтерей&rdquo;?! Една кръчма?! Моля ви се! Ходил съм там. Хората се събират да пият по една ракия. <br /> <br /> <strong>- Любен Гоцев бил създал групировките?</strong> <br /> - Любо Гоцев е много хубав човек, създал, глупости създал! Или Виктор Вълков - бившият министър на външните работи?! През 1990 г. щяха да го избират за президент и ми се обади по ВЧ-то. Вика: &ldquo;Ела да ядем по една шкембе чорба в &ldquo;Балкан&rdquo; /днес &ndash; хотел &ldquo;Шератон&rdquo;/, да се видим!&rdquo;. Казах му: &ldquo;Не се занимавай с тази политика!&rdquo; Той се съгласи: &ldquo;Няма да се занимавам!&rdquo; Ако беше се съгласил, те щяха да го изберат! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Вълков щеше да бъде първият президент, а не Желю Желев, но той не се съгласи!<br /> </strong></span><br /> Ние сме приятели с него много отдавна. С Виктор си ходехме по кръчмите, пиехме по някое питие, лафехме си... <br /> <br /> <strong>- Вие сте си пили преди кафето и питието без притеснение, а сега? <br /> </strong>- И сега, също! Че аз съм пил кафе и с тези, как ги наричате вие - от групировките, седели сме, говорили сме, това значи ли, че аз съм с тях?! И като адвокат, а и преди това. Говорили сме си общи приказки. Казвал съм им, че са тръгнали по лош път, че срещу ръжен не се рита. Че не можеш да победиш властта.<br /> <br /> С Васил Урумов &ndash; Чико, примерно, бяхме много близки - душа човек! Много добър комарджия, то и това е професия. Но след промените влезе под кожата на Сугарев и дадоха пресконференция, че той бил политически преследван. Стигна дотам да твърди, че Кацамунски като шеф в милицията е командвал България, а не Тодор Живков! Бил ми е агент, боготвореше ме! Обадих му се по телефона: &ldquo;Чико, защо така?!..&rdquo;<br /> <br /> Но, не му се сърдя - вече беше демокрация и всеки трупаше дивиденти...<br /> <br /> <strong>- Общували ли сте с Васил Илиев, с брат му Георги Илиев?<br /> </strong>- Васко беше много добро момче. Лично го познавам, в Парка на свободата сме пили кафе с него. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Георги Илиев беше по терсене, по-агресивен... <br /> </strong></span><br /> Хората ще кажат, че ми е разказвал какво върши... Не ме е питал нищо. &ldquo;Шефе, какво става, как си?&rdquo; Общи приказки. Вие, журналистите, ги наричате &ldquo;подземни босове&rdquo;! Какви босове?! - В България нямаме такива! Може някой да е искал да прилича на американските, когато се е натрупвал капиталът, на италианската мафия... Глупости! Пълна профанщина!<br /> <br /> <strong>- Познавали сте се добре и с Илия Павлов?<br /> </strong>- Илия Павлов също беше много добро момче. Отрака се. Направи много голям бизнес. Много бях близък с него, с баща му &ndash; също. Той от едно време беше в бизнеса с ресторантите. Илия беше много свестен човек. Да оставим спорта. След това започна да учи, да се занимава с мениджърство, друго, трето, знаеше езици... Човекът се развиваше. Ходил съм му на гости. Той даже ме е викал да работя при него в &ldquo;Мултигруп&rdquo;. <br /> Викаше: &ldquo;Акъл ще ми даваш, само ще седиш, за авторитет!&rdquo; Не се съгласих... После ме питаше кой да отиде там. Викам: &ldquo;Твоя работа!&rdquo;<br /> <br /> Мен и Емил Кюлев ме е викал при себе си. Никога не съм искал! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Кюлев беше подчинен при мен в милицията. <br /> </strong></span><br /> Баща му - Сашо Кюлев, беше един от най-добрите специалисти по разкриване на убийствата. Бил е сирак по сиропиталищата... И после направо като &ldquo;детето на полка&rdquo; в милицията се развива. Синовете му и двамата не можаха да станат някакви големи разузнавачи, не можаха... Емил Кюлев можеше да ми помогне, ако съм искал помощ, и пари ми е предлагал... <br /> <br /> <strong>- Защо не отидохте при тях, съмнително ли ви се виждаше?<br /> </strong>- Не, не! Просто не ме е влечал капиталът! Аз и като адвокат можех да направя много пари. Ако кажех на някого: &ldquo;20-30 хиляди долара ми дай сега&rdquo; - ще ми ги даде! Друг беше животът - по това време се натрупваше капиталът... Имаше мои колеги, юристи от МВР, които бяха по-амбициозни и законно си взимаха парите. Отидоха да работят към банки по събирания на вземания... <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Плащаха данъци по 1 млн. лева!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Като шеф в милицията вие сте раздавали разрешенията за СРС-та - проследявания, подслушвания...<br /> </strong>- Да, и много трудно съм ги давал. Това е скъпо мероприятие! На година не повече от 1000 такива случаи сме имали. Някои мислят, че преди поголовно е подслушвано всичко. Глупости говорят хората! Там, където се е налагало, сме подслушвали. Трябвало е да се съберат много доказателства и едва тогава да почнем да си играем със СРС-та! <br /> <br /> <strong>- Когато бяхте шеф на Следствието, се възобнови процесът за убийството на папа Йоан-Павел Втори. Какво се случи?<br /> </strong>- Съгласих се да направим второ дело за убийството на папата с адмирациите на демократичните сили. Идваха при мен италианци - съдиите, които са водили преди това делото, какви ли не... Дадох им пълен достъп. Всички се съгласиха, че нямаме отношение към убийството и си отидоха. И прекратихме процеса.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Агджа е минавал през България &ndash; <br /> </strong></span><br /> да, и аз знам, че е минавал. Колко пъти, в кой апартамент в Японския хотел е спал, ние знаехме! Тогава обаче политиката на държавата и на органите на сигурността беше да не се закачаме с терористични групи. Само да ги наблюдаваме. И ако някой направи анализ, ще види, че терористични акции в България нямаше. Докато в Гърция пукаше непрекъснато!<br /> <br /> Та Агджа къде ли не е ходил. В Италия също е ходил. Италианските служби не знаят ли?! Аз знам, пък те не знаят - хайде де! На същото основание може да се каже, че италианците са убили папата! Грубо казано...<br /> Само съсипаха този човек Сергей Антонов! Беше създаден мит около него!<br /> ЦРУ даде пари на Клеър Стърлинг да напише книга. Пълно мошеничество!<br /> <br /> <strong>- Когато бяхте шеф на Следствието, трябваше да има напредък и в разследването на убийството на Георги Марков. Пак нищо не се получи...<br /> </strong>- И по убийството на Георги Марков няма нищо, че ние сме го убили. Толкова труд хвърлихме под мое давление да отговорим на изискванията, че може да има нещо... Нищо няма! Нямаме пръст в убийството! Кой го е убил, не мога да кажа. Пращах мои работници в Скотланд Ярд, и техните идваха тук и си говорихме. Смеят се: &ldquo;Ние нищо не можем да кажем, ако можете, кажете вие!&rdquo; Викам: &ldquo;И ние не можем!&rdquo;. Английската разведка да не е по-слаба от българската, защо не го разкрият?! Как аз, Кацамунски, ще го разкрия, тук, в България?! И президентът Желев настояваше... Та убийството не е извършено в България, а в Англия, да си го разкрият англичаните! Все едно на същата база да питат мен кой уби Кенеди!<br /> <br /> <strong>- Казвате, че нямате вкус към натрупване на вещи...<br /> </strong>- По онова време не можеше да се забогатее. С една заплата как ще забогатееш?! Член на политбюро на БКП вземаше някъде към 900 лв., аз в милицията като шеф съм вземал някъде 700. От &ldquo;Кореком&rdquo; съм си взимал цигари, хубав алкохол. В чужбина командировъчните си съм ги харчил за хубави работи, не съм ги връщал, живял съм хубаво там... Кола не съм си купувал. Жена ми беше зъболекар във Велинград, работеше и държавно, и частно - бяха разрешили - и купи един москвич за 5-6 хиляди. Седеше в гаража. Не го карах, защото мен постоянно ме возеха шофьори. Бил съм постоянно на разположение. Хеликоптери ме взимаха. Не ми е трябвало. <br /> <br /> Жилище си взех със заем. Исках да си го изплащам, но жена ми ме накара, като напуснах МВР и получих 20-25 заплати накуп, да го изплатя. Ателието, където рисувам, си купих вече като адвокат преди 15 години за 7 000 долара. <br /> <br /> <strong>- Не обичате вещите, но сте бил човек на живота... <br /> </strong>- Поживял съм си добре. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пил съм си, всичко съм вършил на този свят, не мога да се оплача! <br /> </strong></span><br /> Знаех нощните барове в София, ходехме с Джагаров, а той беше зам.-председател на Държавния съвет. С много хора съм общувал... Защо да се страхувам, да не съм вършил бели?! Нито преди, нито след 10 ноември 1989 година... Разни банди, които нашите ги разработват, ги засичаме да си говорят за мен: <br /> <br /> &ldquo;Видяхме &ldquo;баровеца&rdquo; в еди кое си заведение, да знаеш...&rdquo; На другия ден ме вика шефът на тези служби и ми вика: &ldquo;Ей, пак говорят за теб!&rdquo; Викам: &ldquo;Е..и им майката, нека говорят!&rdquo;. Ако беше сега, щяха ме изкарат и мене бандит! Движил съм се между хората! Не съм ползвал охрана, и пищов не съм носил на задника си! Даже карта не съм имал понякога, защото ме познаваха дежурните офицери и ме пускаха! Генерал съм, а ни форма имам, ни пагони. Някакви пагони ми бяха дали, не ги знам къде са! Никога не съм обличал форма в живота си! Ни като полковник, ни като подполковник, никога...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </strong>