Попълнете търсена ключова дума или фраза

Инж. Петър Косев: Това е краят, умирам...

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/inzh-petr-kosev-tova-e-krayat-umiram_news68517.html Blitz.bg Кърджали, България 20 Ян. 2010, 16:35 807 прочита 2 коментара
Инж. Петър Косев от Кърджали, специалист по студена обработка на металите, вече бивш бизнесмен и до скоро приближен на Ахмед Доган, е изтикан в дълбока пропаст от хора, които сега са на високо във властта. Измамен, унижаван, почти унищожен, инж. Косев потърси трибуна в БЛИЦ, за да чуе най-после някой и за неговата трагедия.
Той е самотен баща на три деца, гледа болните си майка и вуйчо на легло, воюва със съдебните инстанции и яде само по два пъти в...седмицата. За последните няколко месеца е отслабнал с 22 килограма. Едната му дъщеря е в лудницата, жена му е избягала с друг мъж и на всичкото отгоре инженерът е без работа. И е без ток, защото не може да плаща...<br /> <br /> <b>- Инж. Косев, вие сте известен като един от близките до Ахмед Доган хора, като добър бизнесмен и търговец, как така успяха да ви натикат в калта?</b><br /> - В днешно време човек не знае какво може да му се случи. Примерите за едно такова превъртане на съдбата са много. Да, аз съм държал Демир, първородния на Доган, на коленете си когато беше малък. За мен Ахмед Доган беше като баща, дори известно време съм го наричал така. В Кърджали бях председател на градския съвет на ДПС, бях уважаван и ценен от най-високо място.<br /> <br /> <b>- Какво промени отношението към тебе?<br /> </b>- Ограбиха ме. Преди години бях посъветван от централата на ДПС да инвестирам в Кърджали една доста впечатлителна сума ( 2, 500 000 лв) и да започна бизнес. Ипотекирах си жилището, инвестирах тези пари в отдел &bdquo;Търговия&rdquo; към общината и започнах шивашки бизнес, който в началото вървеше много добре. Започнах да изнасям продукция в няколко държави и бях доволен. Ползвах се с уважение и като лидер на ДПС. В един момент обаче се оказа, че аз съм ограбен до шушка. Всичкото онова, което създадох сам, се оказа в ръцете на други хора. <br /> <b><br /> - Какво точно се случи?</b><br /> - Един чудесно организиран пладнешки обир от хората на който се бях доверил. И уж имах необходимите гаранции от общината, а те се оказаха въздух под налягане. Бях жестоко измамен, унизен с една, единствена надежда &ndash; съда. Вярвах в родното правосъдие и бях сигурен, че крадците ще си платят за измамата и ще ми върнат парите.<br /> <br /> <b>- Не стана ли така?</b><br /> - Четири години водих дела срещу тези хора, на четири инстанции и все аз ги печелех. Но те не ми върнаха парите.<br /> <br /> <b>- Защо не кажеш кой са тези хора?</b><br /> - Как да кажа имената им? Та те сега са на върха на държавата и са ме предупредили, че ако гъкна ще ме смачкат като тахтаба. Всичките, които ме докараха до този жесток банкрут, са от вълк нагоре. Аз загубих апартамента си, защото го бях ипотекирал за да изтегля кредита. После банката го взе и семейството ми остана на улицата. След това продадох апартамента и на майка си, за да мога да плащам на адвокатите. Казах ти, спечелих всички дела и какво от това? Все още крадците не са ми върнали един лев, макар че отдавна са много богати хора. А мен знаеш ли какво ме сполетя? Един лумпен изнасили по-малката ми дъщеря. Кирил се казва. Осъдиха го, но и Бог го наказа. Той влезе в затвора, майка му и баща му загинаха, сестра му полудя. Но и дъщеря ми не можа да преживее стреса от изнасилването, полудя и в момента е в лудницата. И най-страшното е, че с нищо не мога да й помогна. Нали ти казах &ndash; аз самият съм на ръба на пропастта и вече политам...Жена ми Мария не можа да се примири с безконечните ми дела, с мизерията през последните десетина години, напусна ме и избяга с друг в София. Сега чувам, че и тя е станала безпътна, само и само да може да преживява някак си. При мен останаха трите ми дъщери, а тя не ми дава нито един лев. Питаш ли ме как се справям.<br /> <br /> <b>- Да, питам те, кажи как?</b><br /> - На седмицата ям по два пъти. Хляб и вода с малко захар. С една кутия копърка карам най-малкото три дни. За един месец съм отслабнал с 22 килограма. Голямата ми дъщеря, Ваня, е с висше филологическо образование, но заради мен не й дават работа. Най-малката ми щерка Анастасия ходи на училище и се опитвам поне през ден да и осигурявам по 70 стотинки. Не винаги успявам, разбира се. Гледам болната си 75-годишна майка и вуйчо си, а и двамата са на легло. Ток нямаме, защото не мога да го плащам. Съседите, повечето от тях са мюсюлмани, дават дрехи за мен и за децата ми. Понякога ми носят и торба с храна, но аз им отказвам, защото все още ме мъчи някаква гордост. Те обаче ме издебват когато ме няма и оставят торбата пред вратата на дома ми. Няколко пъти и кмета на Кърджали е купувал храна за децата ми. Страшно благодарен съм на отец Боян Саръев. На този човек сторвам поклон до края на живота си. Ако не беше той до сега да съм изгнил. Той записа майка ми и вуйчо ми на обществена кухня. Дават им по едно канче храна на двамата, но за да взема тази храна всеки ден ходя по 20 километра пеш. И ако на малката ми дъщеря, 13-годишната Анастасия, заделим две намазани с нещо филийки хляб, тя ще изяде едната, а другата ще остави за закуска сутринта. За един месец отслабна със 7 килограма.<br /> <br /> <b>- Добре де, инвестирал си два милиона и половина в общината, бил си фактор в ДПС, защо не потърси помощ там. Все пак могат да ти осигурят някаква работа, поне децата ти да не стоят гладни?<br /> </b>- Потърсих. Обърнах се към бившия кмет на Кърджали Расим Муса, който е наясно с патилата ми. Назначи ме като пазач на паркинг, който е собственост на сина му, за 129 лева на месец и бях доволен. Но заради кризата завчера ме съкратиха с което буквално ми подписаха смъртната присъда... Мислех да напиша писмо на премиера или на президента, но те ще кажат: не си само ти, като тебе има още един милион несретници. И само като си помисля, че съм помагал на повече от 300 души преди да ме ограбят ония от общината...<br /> <br /> <b>- Защо не се обърнеш към някой от тези на които си помагал?<br /> </b>- Помолих двама трима от тях да ми помогнат да стъпя на краката си, направиха се, че не ме познават, не си спомняли нищо...Отказах да се унижавам повече...<br /> <br /> <b>- При Ахмед Доган защо не отиде?<br /> </b>- При него сега никой не може да отиде, аз най-малко. Опитах чрез Христо Бисеров. Не стана, макар , че и него познавам от 20 години. Никога не съм допускал, че ударът върху мен ще е толкова жесток, унищожителен...Тези, които ме ограбиха сега са в парламента и затова никой не иска да се заеме с изпълнението на съдебните решения, които са в моя полза. Какво ми остава да направя?<br /> <br /> <b>- Защо не напуснеш Кърджали. Нямаш ли други възможности? <br /> </b>- Мога да отида да работя в Пловдив с моята специалност, но как да се преселя с двама души на легло и с дъщерите си? Как ли не съм го мислил, не става...Живял съм, работил съм с основателите на новата българска държава, но какво от това? От общуването си с Ахмед Доган научих много неща, но къде да ги използвам? Веднъж той ми каза: &bdquo;Готов съм и с дявола да пия кафе, защото знам, че ще се разбера се него...&rdquo; И, сега разбирам, че е прав...<br /> <br /> <b>- Извинявай, че ще ти задам въпрос, който може да те обиди, но съм длъжна да те попитам: ти наред ли с главата?<br /> </b>- Имам висок коефициент на интелигентност, доказал съм го на специален изпит. С висше инженерно образование съм, бях политически офицер в армията. Говоря два чужди езика, търгувал съм с 9 държави, мога да бъда мениджър, защото имам необходимите качества...Искам само някой да ми помогне да си намеря работа. Иначе &ndash; пиши ме мъртъв...<br /> <br /> <b>Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА<br /> </b><br /> <br /> <b><i>Бележка на автора</i></b><i>: Ден след интервюто, някой беше разбрал, че инж. Петър Косев е разказал историята си пред репортера на БЛИЦ, и той, заедно с малката си дъщеря Анастасия, е бил изхвърлен на улицата. Последните, задавени от риданията му думи, които чух от него са: &bdquo;Това е краят, умирам...&rdquo;<br /> </i><br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

2 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам