Хората, които имат влогове, не бива в никакъв случай да държат повече от 20 хил. евро в един трезор. Това е правило номер 1 в ситуация като днешната. Недай си боже някоя от банките да фалира, вложителите трябва да имат възможност да компенсират поне част от влоговете си, коментира пред Агенция БЛИЦ финансовият консултант Кольо Парамов.
Не е удачно да се държат повече от 20 хил. евро накуп, защото при проблеми трябва да се прегарантират през гаранционния фонд. Ако човек има примерно 100 хил. евро, добре е да ги разпредели поне на пет места - това е най-елементарното, което може да направи.

- А какво да правят хората, които не държат парите си в банки, които ги движат и търсят висока доходност?
Тези, които имат свободни пари и играят на борсата, много трябва да внимават, защото българската борса в следващите 15 години я очакват тежки времена. Условията, които създава икономическата политика на правителството, не гарантират сериозна активност на инвестиционната база, така че вложителите да могат да увеличат част от богатството си от акции и от там да реализират по-големи печалби. Трябва да е ясно, че фондовата борса у нас е с много сериозни негативни тенденции. Тя е на това дередже заради неумението на правителството да експонира други икономически елементи, които да гарантират по-добро развитие на самия пазар.

- Там ли се очакват най-големите загуби?
Тези които са затънали въз взаимните фондове, по всяка вероятност ще консумират между 30 и 45% загуба. Дано да не са взели пари назаем, за да купят акции на борсата и да са се включили във взаимните фондове с кривата сметка, че ще постигнат 30-35% печалба и дори да платят 11-12% лихви, ще им остане чист доход 22%. На това се казва кауза пердута.

- Има ли хора, които няма за какво да се тревожат?
Хората, които нямат пари, няма за какво да се тревожат. Те са в много тежко състояние, което още повече ще се усложни. Но няма какво да губят. Докато тези, които имат най-много пари и са разпределили голяма част от тях в акции, ще загубят най-много.

- Какво е положението при предприемачите? Кои проекти са най-рискови?
По мои изчисления от новата строителна индустрия някъде около 25 до 30% фирмите ще фалират. Направени са много лоши разчети. Познавам хора от строителния бранш, които преди 8 месеца направиха разчети на 600-700-800 долара за тон желязо – неща, които днес вече отбелязват сериозни разлики. Загубите са огромни само от вложението в материали. Отделно е поскъпването на кредита, отделно липсата на кредит, отделно липсата на купувачи. Всичко това утежнява още повече стопанската конюнктура. Липсата на чужди инвеститори за български имоти ще принуди част от тези строителни компании да оставят построеното на банките. Банките изведнъж ще се явят в ролята на разпределител на вторичния пазар на имоти. Това е неизбежно, защото незавършеното строителство е близо 38% от кредитите, а това е нещо много сериозно. В този сектор предприемачите взимат средно по 3-3,5 млн. евро и когато нямат продадено нищо, а в същото време лихвите нарастват в тежка, да не кажа геометрична прогресия, ситуацията става опасна. Кредитите стават междувременно изискуеми и нещата се усложняват.

- Какво да правят хората, които са се подготвили да купуват жилище?
Ако решат да изчакат, ще спестят поне 10-15% от първоначалната цена.

- А тези, които искат да продават?
Те и да продават, сега вече няма кой да купува.

- Може ли държавата да се намеси с полезни стъпки?
Държавата трябва много сериозно да огледа ситуацията около водещите отрасли. Този модел на мислене, че България е една европейска шивалня, е много погрешен. Само собственото производство може да ни извади от тежката ситуация. Ако се изпълнят очакванията, за които говорят някои икономисти, че догодина ще имаме ръст 0,5-1% и че този забавен растеж във времето ще донесе и другите негативи за бюджета, трябва да се готви коренно противоположна икономическа матрица за развитието на България.
Но аз считам, че правителството и президентът са на една светлинна година от това да проумеят, че е необходимо да се извика националния финансов гений и да се търсят конструктивни пътища за развитие на макромодела “България в Европа”.
Друга драма, която се задава, е в селското стопанство. След 7-8 месеца обаче между 70-80% от животновъдството ще бъде сринато заради неразбирането и фокусирането на целевото подпомагане. Компенсационните мерки на правителството обхващат само големите ферми , т.нар. първа класа – над 100 животни. Но българското земеделие в момента е 80% от малки ферми с до 15-20 животни. Даването на 10 хил. евро само на стопанствата от първа категория ще доведе до жестоко ликвидиране на поголовието. Освен финансово, нещата имат и материално изражение – мляко, месо и всичко останало. Абсурдно е при добив на толкова жито да се държи тази цена на брашното.

- Реална ли е цена 50 ст. за самун хляб? В Пазарджик хлебари подпалиха война с такова предложение.
Ако имат добитата продукция зърно и са я осчетоводили по минали цени, могат да сложат такава цена на хляба и 2-3 месеца да подразнят конкуренцията. Но това са сметки без отчитане на новата цена на газа и не могат да издържат. Говорим за очевадни диспропорции, които правителството по никакъв начин не следи. Друг пример: при толкова добив на слънчоглед се намаля 3 - 4% цената на олиото. А трябваше да се смъкне над 30%.

- Ясно, задава се глад и ще се вталяваме. Какво да правят обаче хората с големи кредити при тази перспектива?
Не виждам по какъв начин тези хора могат да търсят някакво убежище, освен да си подсигурят нов стил и нов модел на работа. Те просто трябва да си гарантират такива доходи, че да могат да обслужват кредитите си.
Интервю на Лилия Тодорова