Павел Васев: Съкратих Елена Колева заради липсата на пари!

<strong><br /> - Г-н Васев, през юни тази година заявихте, че ще се пенсионирате! По мнението на мнозина заради искане от Министерството на културата по време на мандата на Петър Стоянович да пенсионира актьорите в напреднала възраст&hellip; Ще има ли такова пенсиониране от ваша страна?</strong><br /> - Никъде и никога не съм казвал, че е имало претенции и натиск от Министерството на културата спрямо мен за пенсиониране. След промените в Кодекса на труда през 2010 г. към пенсиониране може да се пристъпи само и единствено по волята на служителя, а не по прищявка на работодателя. И като се има предвид това обстоятелство, трябва да се знае, че аз съм пенсионирал над 100 души в театъра и никой не чу и една дума на протест или възражение. Сега, когато настъпи ред и аз да се пенсионирам, няма да е коректно да заобиколя правилата. <br /> <br /> <strong>- И все пак мислех, че в изкуството не може да става дума за възраст или рамки&hellip; Оказва се обаче, че може! Припомням, че първата голяма вълна на освобождаване на възрастни актьори, както става ясно от редица статии, е предизвикана от предишния директор на Народния театър Дико Фучеджиев след началото на прехода, след него подобен ход е направил и друг директор &ndash; проф. Васил Стефанов&hellip;<br /> </strong>- Всички пенсионирани от мен творци в Народния театър играят и до ден-днешен на неговите сцени. Тук трябва да има мяра &ndash; всеки сам трябва да прецени докога и колко да играе. Това е свързано не само с творческата енергия, но и с нуждата да си във форма за ролите, които ти предлагат. Прекланям се пред силата на артистите, които играят до последния си ден и час &ndash; та те не искат нищо непостижимо, само да са близо до сцената. И повярвайте ми &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>това им коства много. Свалям им шапка! <br /> </strong></span><strong><br /> - Какво място в днешно време според вас заемат културата и отношението на властимащите към нея? </strong><br /> - С любопитство ще запитам къде точно виждате такива отношения?! Те много звучно отсъстват. Всички политически партии ползват културата, когато им е нужно, но след това системно я минимализират. Колкото по-малко култура, толкова по-малко България! <br /> <br /> <strong>- Това лято от Съюза на артистите заявиха, че е възможно наесен половината театри да фалират! Посрещнахме есента преди броени дни &ndash; има ли такава опасност според вас?</strong><br /> - Така е. Ние и до днес нямаме утвърден бюджет за 2014 г. През март получихме проект за субсидиране, подписан от главния секретар на Министерството на културата, който определяше абсолютно неприемливи параметри. С цифри ни се определи &bdquo;свиване&rdquo; на дейността до равнище от 2008 г. Ние не го приехме, предложихме варианти за корекции, потърсихме съдействието както на САБ, така и на Комисията по култура на Народното събрание. Проведоха се много срещи, но резултат, за жалост, няма. Практически през октомври, ако не се осигури ново и адекватно на нормативната уредба финансиране, ще трябва да затворим театъра!<br /> <br /> <strong>- Миналата година поради проблеми с финансирането някои от премиерите в Народния театър не се състояха. Такъв пример е спектакълът на Теди Москов, който, доколкото разбрах, на два пъти е бил отлаган?!</strong><br /> - Не само представлението &bdquo;Каквато ме харесваш&rdquo; от Луиджи Пирандело на режисьора Теди Москов, но и редица други проекти бяха отложени. Но трупата не се поддава на отчаяние.<br /> <br /> <strong>- &bdquo;Ако не издържах на обвинения, на клевети, отдавна трябваше да съм се хвърлил от прозореца&rdquo;, казвате преди време. Знаете, че неведнъж името ви е било замесвано в скандални ситуации. Преди време в своеобразен скандал се превърна закриването на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo; и прибирането на сцената под шапката на Народния. Това действие, се твърди, че е допринесло за разболяването от рак на директора на театъра Венцеслав Кисьов (както и той сам неведнъж е споделял), както за съжаление след това и за бързата му смърт, не само неговата, но и тази на съпругата му &ndash; актрисата Калина Попова. Как бихте коментирал тази ситуация?</strong><br /> - Нямам нищо общо със закриването на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo;. Той бе преобразуван чрез вливане в Народния театър с решение на Министерския съвет. Тук няма моя намеса. Бяхме заедно със заместник-директора Васил Банов, когато му съобщиха този факт от Министерството на културата. Заедно се обадихме на директора Венци Кисьов, с когото говорихме за това какво да правим занапред. Трябва да подчертая, че театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo; беше без артистична трупа, нямаше артисти в щата си, а само технически служители, които осигуряваха спектакли на принципа &bdquo;открита сцена&rdquo;, въведен през 2001 г. Тук отново ли виждате моя намеса?! Директорът Венцислав Кисьов бе служител на Министерството на културата, а всички останали служители на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo; преминаха на щат в Народния театър. Спектаклите от репертоара на &bdquo;Сълза и смях&rdquo; се играха на същата сцена до края на сезона 2010-2011 г., а след това, във връзка с промяната в нормативната уредба и въвеждането на делегираните бюджети, договорът за наем с читалище &bdquo;Славянска беседа&rdquo; бе подменен с договор за съвместна дейност. Някаква намеса от моя страна?! Детайлите на този проблем са подробно изложени на сайта на Народния театър, където са публикувани и всички документи по неговото развитие във времето. Емоцията не отменя законите. И твърде свободното интерпретиране на заболяването на Венцислав Кисьов въвежда в полето на клеветата. Аз не се страхувам от некоректни квалификации. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>В последните години съм осъдил трима души за клевета</strong></span><br /> <br /> <strong>- Познавахте ли лично Венцеслав Кисьов?</strong><br /> - Ние сме състуденти с Венци Кисьов и имахме много добро приятелство. То не бе помрачено дори от сложните обстоятелства около закриването на театър &bdquo;Сълза и смях&rdquo;. И да припомня, че дори представянето на последната му стихосбирка &bdquo;Усмивката на бога&rdquo; се състоя в Камерната зала на Народния театър на 12 февруари тази година.<br /> <br /> <strong>- В скорошно интервю режисьорът Максим Генчев отправи сериозни нападки към вас. Обвини ви в липса на морал. Заяви, че след уволнението на актрисата Елен Колева трябва незабавно да си подадете оставката. Какво се случи, за да се стигне до това уволнение, каква е причината? Доколкото знам, Елен Колева бе назначена на щат неотдавна&hellip;?</strong><br /> - Максим Генчев е свободен човек и може да изразява всичко, каквото сметне за нужно, по начин, какъвто избере за необходимо. Елена Колева беше поканена да участва в спектакъл на Народния театър и от предложените от мен варианти избра да бъде в щата на трупата. Причината за съкращаването на десет души, между които и Колева, се корени в липсата на бюджет за настоящата година. Това бе решено, след като през месец юли Министерството на културата отказа да коригира финансирането ни. Поисках съгласието на ръководството на САБ в театъра и след като го получих, пристъпих към съкращенията. Тъй като артистите през юли и август са в отпуск, това бе сторено през септември. Моят заместник (аз съм в отпуск от 10 август), е предложил на актрисата Елен Колева да продължи участието си в трупата с граждански договор, защото тя не фигурира в нито едно ново разпределение до края на сезона 2014-2015 г. Тя е отказала. Не искам да плаша никого, но ако не получим адекватен бюджет за настоящата 2014 г., <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ще се наложи да съкратим още около 50 служители в края на октомври<br /> </strong></span><br /> <strong>- Думите на Максим Генчев към вас бяха, цитирам: &bdquo;Не съм доволен, даже съм възмутен, от много мерзкото поведение на Павел Васев. Това е доста отвратително поведение! Там се търпят какви ли не артисти и артистки, които нямат място на сцената&hellip; Той просто трябва да отиде на църква, да стои там вътре, да се моли и да се кръсти. Това е. Той няма друг път този човек&rdquo;. Как приемате всичко това? В същото време ви обвинят и че заради лично приятелство с бившия приятел на Елен Колева &ndash; бизнесмена Александър Найденов, сте взели такова решение за нея. А се твърди, че в продължение на 4 години той е бил спонсор на Народния театър! В своето интервю Генчев ви нарича &bdquo;погребален агент на БКП&rdquo;, както и &bdquo;слуга на Майонезата&rdquo;&hellip; </strong><br /> - Вероятно вие сте запозната добре с творческата биография на Максим Генчев и вероятно сте го гледали на сцената, вероятно сте гледали и филми под негова режисура. И вероятно от многобройните изследвания на неговото творчество от най-значимите театрални и филмови критици, от книгите и статиите, публикувани в Европа и у нас, посветени на фундаменталните му художествени постижения, сте се впечатлили дотолкова, че го считате за корифей, към когото следва да се отнасяте като към &bdquo;истината от последна инстанция&rdquo;. Невероятно би било аз да повярвам на това. За мен нищо, изречено от Максим Генчев, няма значение. Очевидно е обаче, че някой подвежда &ndash; Александър Найденов никога не е бил спонсор на Народния театър &bdquo;Иван Вазов&rdquo;!<br /> <br /> <strong>- Бащата на Елен Колева &ndash; актьорът Николай Колев, е бил един от добрите таланти на своето поколение. Отива си твърде млад от този свят&hellip; Какво знаете за него?<br /> </strong>- Не мога да ви отговоря, не зная нищо за актьора Николай Колев.<br /> <br /> <strong>- Какво си казахте с Елен Колева на сбогуване? И не мислите ли, че подобно уволнение убива актрисата в творчески смисъл? След него тя написа в своята фейсбук страница следното: &bdquo;Днес ме уволниха от Народния театър! Враговете ми ликуват, а аз усещам как на мястото на крехките ми рамене израстват нови, стоманени! Днес плача, но утре ще празнувам, защото, изгубвайки всичко, се превръщам в Свободен човек...! Елен Колева умря! Да живее Елен Колева&rdquo;.</strong><br /> - Прочетете &bdquo;Театрален роман&rdquo;, написан е от Михаил Булгаков. Там има и за патетиката, и за &bdquo;страданието&rdquo;, и за сцената, и за &bdquo;задкулисието&rdquo;, и за интригите, и за театъра. Там просто всичко е написано. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>А с актрисата Елена Колева не съм се виждал и не съм се сбогувал</strong></span><br /> <br /> Но животът не подлежи на планиране - може някой ден да се случи така, че тя отново да играе на сцената на Народния театър. Ако режисьор я покани и ако трупата я приеме. А трупата на този театър, в който имам честта да работя, е изключителна. Там има само звезди!<br /> <br /> <strong>- Миналата година от Народния театър си тръгна и режисьорката Лилия Абаджиева. </strong><br /> - За мен творчеството на Лилия Абаджиева не подлежи на съмнения и не съм си разрешавал никакви квалификации от художествено естество. Аз обаче приключих дружеските си и работни отношения с нея по лични причини.<br /> <br /> А ето и част от писмото, което Павел Васев написа миналата година, като вид право на отговор, и което изпрати до &bdquo;Блогът за театър на Гергана Пирозова&rdquo; &ndash; по повод интервю с режисьорката Лилия Абаджиева от октомври 2012 г.<br /> <br /> &bdquo;Уважаема госпожо Пирозова,<br /> <br /> ...Причината за напускането на Народния театър на г-жа Лилия Абаджиева на всички езици се нарича <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>измама</strong></span><br /> <br /> През годините аз само съм я подкрепял в творческата й практика и никога не съм очаквал, че тя може да се срине до такова ниско равнище. Но всеки сам решава за себе си каква роля си избира. В живота. Не някой друг, а аз я поканих в Народния театър и я назначих за щатен режисьор. Не друг, а аз през 2000 г. я подкрепих да постави &bdquo;Ромео и Жулиета&rdquo; с никому неизвестните тогава актьори&hellip; днес звезди на българския театър&hellip; Не друг, а аз я предпазих от линч от страна на служителите на Народния театър по време на една от репетициите на спектакъла &bdquo;Госпожица Юлия&rdquo;... <br /> <br /> ...Малко по-късно г-жа Лилия Абаджиева ми донесе подписано от нея заявление, с което поиска да бъде освободена от щата на Народния театър по взаимно съгласие. Подписах го и го предадох на служба &bdquo;Личен състав&rdquo;. И на следващия ден всъщност започна пиеската на драмсъстава, недостоен дори за селско читалище. Първо се яви г-жа Лилия Абаджиева, която заяви, че по некоректен начин съм я принудил да подаде заявление за напускане по взаимно съгласие, и тя е завела в канцеларията на Народния театър докладна записка, с която оттегля въпросното заявление. Счита, че моите действия са свързани с недостатъчна информация и че съм подведен от некоректни служители на театъра... ...Малко по-късно от САЩ ми се обади бившият треньор на националния отбор по вдигане на тежести Иван Абаджиев. Той ме упрекна, че правя усилия да проваля кариерата на неговата снаха, и това го знае по себе си. Български злодеи го били обвинили, че е използвал допинг, и сега той вижда в моите действия същата схема за дискредитиране на един честен човек. Отговорих, че няма да променя решението си и че този проблем мога да обсъждам само с г-жа Л. Абаджиева. Яви се и съпругът на г-жа Л. Абаджиева, който ми разказа тъжна история, в която аз съм го поставил в много затруднено положение. Постановката в Скопие трябва да излезе в срок, в противен случай те и двамата &ndash; художник и режисьор, няма да получат своите хонорари. Разпоредих на служителите в шивашкото ателие да му върнат всички платове, готови костюми и материали. На другия ден беше доста по-интересно. Около 9 часа срещнах г-жа Лилия Абаджиева на етажа, на който се намираше нейният кабинет и моята работна стая. След известно време отново се разминахме, но в другия край на административния етаж на театъра. След десетина минути по телефона отново от САЩ ми се обади г-н Иван Абаджиев и с развълнуван и гневен глас ме обвини, че с моите безобразни действия съм довел до изключително тежка криза снаха му Лилия Абаджиева, която по тази причина е приета в болница. Аз не се поддадох на тона на разговора и затворих телефона, но останах озадачен. След половин час при мен се втурна уплашена и много възбудена колежката ми Роза Радичкова и ми каза че, цитирам <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&bdquo;Лили колабира, припадна, моля извикай бързо линейка!&rdquo;. Аз започнах да се смея на глас<br /> </strong></span><br /> Роза ме гледаше изумена, а аз се смеех все повече и все по-невъздържано. Но за да успокоя Роза Радичкова, й казах, че провинциалният драмсъстав е сбъркал програмата си с около един час. Разликата във времето в САЩ и България им е скроила зла шега. Според г-н Иван Абаджиев снаха му е в болница отпреди два часа. След два дни г-жа Л. Абаджиева се яви при мен и ми каза, че страда от много тежко заболяване, което не иска да обявява на никого, и че утре нейният син ще ми донесе съответното медицинско удостоверение, в съответствие с което аз нямам право да я уволня. Обясних й, че не съм я уволнявал, и че когато е подавала документите си за назначаване в Народния театър, е представила, както се изисква от нормативната уредба, медицинско удостоверение за здравословното си състояние, като на всеки гражданин, който постъпва на ново работно място. И в единия от двата се съдържа невярно медицинско заключение, което подлежи на лекарски одит. Нейният син не се появи нито на следващия ден, нито пък до днес. Вероятно семейство Абаджиеви са разбрали, че да представиш медицинско за тежко заболяване, но в същото време да поставяш в Скопие спектакъл, е нонсенс, който само ще засили размера на измамата. Това е точната дума и аз няма да я заменя с друга &ndash; измама...&rdquo;<br /> <strong><br /> - Как бихте отвърнали на спекулациите, че зад назначението ви на поста директор на Народния театър стоят политически причини? <br /> </strong>- Дори не си заслужава отговора. За всички длъжности, които съм заемал след 1991 г., съм се явявал на избор и конкурси. И при управлението на различни политически партии. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз съм с леви убеждения</strong></span><br /> <br /> и никога няма да променя тази си вяра. На който не му харесва, ще кажа, че съм свободен и ще остана свободен. Тясна връзка между театър и политика отдавна няма, та те считат цялата ни култура за досадна необходимост и уверено се стремят да я ограничават, колкото могат. Въпросът е докога? Докога политиката ще унищожава България?<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> <br /> <br /> </strong>