Фирми в САЩ, Западна Европа и Австралия почиват през целия август, всичко е въпрос на организация. Това казва финансовият експерт Мика Зайкова. Тя допълни, че 4-дневната работна седмица е неприложима за страната ни. По думите й е само за развитите икономики, а на нас ни липсват кадри.

Мика Зайкова е родена на 2 февруари 1942 г. в София. Завършила е Минно-геоложкия институт, а след това и икономика със специалност „Планиране”. Защитила е дисертация и има докторска степен по икономика.

- Г-жо Зайкова, според проучване на Българската търговско-промишлена палата ½ от фирмите изпускат поръчки заради летните отпуски на служителите си. Кажете къде е проблемът - има ли връзка това с почивките, или всичко е въпрос на организация? И защо се въведоха изобщо графиците?
- Тук дори не става дума за графици, а е въпрос на организация. Много добре знаете, че за да получите допълнителен отпуск, трябва да бъде сключен колективен трудов договор. Работодателят сам преценява как това да се случи. У нас обаче се забелязва, че все повече намалява броят на реално сключените нови трудови договори. Причината е, че работодателите водят преговори със синдикатите, но по Кодекса на труда не са задължени да сключат такива договори. Също така нека припомня и че от 2011 година у нас след поправка в Кодекса на труда т.нар. сумирано изчисление на работното време се превърна във врата в полето. Преди това от фирмите се изискваше да отговарят на определени условия, за да може служителите им да работят на график. Какво се получи сега? В момента дори да работиш по 12 часа невинаги може да ползваш установените почивки. Дори и да си работил на национален празник или през събота или неделя. Когато работиш на такъв график, това не ти се води извънреден труд и съответно не получаваш допълнително заплащане за него. И това е неблагоприятно за доходите ти. Да не говорим пък, че голяма част от работещите в реалния сектор карат по 12-часови смени и са на норма. Това важи особено за шивашката промишленост. Много често там производители правят какви ли не трикове и разделят фирмата си на три. Едната сключва договори и предлага поръчки, другата е изпълнител, а третата продава. При това разделяне всяка една от тях формира печалба, което пък ощетява служителите. Така се получава, че всъщност нормата е зададена от самата фирма, тя е поръчителят.

- Вие лично знаете ли за такива фирми?
- Да, но не искам да задълбочавам и да назовавам конкретни имена. В Гоце Делчев например има такива. И такива предприятия ощетяват хората. В същото време добавете и икономическата среда - имам предвид ръста на инфлацията, която вече надвишава 3,5%, увеличението на цената на газа, като най-вероятно се задава и ново. Ако газът се увеличи с 15%, то и токът ще скочи поне с 5 на сто. Това няма как да не срине доходите ни.

- Редно ли е обаче фирмите да въвеждат ограничения за отпуските? Оказва се, че всяка пета фирма го прави за периода между юни и септември.
- Всъщност у нас почти никой не почива повече от 10 дни. Няма българин, който да се притеснява да не изгуби работното си място, и да почива повече от 10 дни. В същото време лекарите съветват да почиваме поне 14 дни, за да възстановим пълноценно силите си. Колко хора у нас обаче вземат дълъг отпуск? По целия свят фирмите, които работят в сферата на услугите, малките и средните предприятия, почиват през целия август. Така е в САЩ, в Западна Европа, Австралия. А у нас 92% от фирмите са малки, но не могат да въведат тази практика. А всичко е въпрос на организация. Другото нещо, което работодателите изтъкват в проучването, е големият брой болнични на служителите им. Всъщност обаче те не са съгласни да изплащат първите три дни от отпуската по болест на служителите си и бих казала, че в това отношение са прави. Нали и без това плащаме осигуровки, защо НОИ не поеме изцяло тези разходи. Така или иначе, когато работиш в частния сектор, не може да си позволиш дълго време да отсъстваш работа. Не е така обаче в държавната администрация. Там нещата са съвсем различни. По-голямата част от бизнеса у нас е малък и среден, така че фирмите могат да си организират и служителите да почиват. Вярно е, че може да има и неправомерни отпуски по болест, но това е заради липсата на контрол от страна на институциите. На много места няма и лични графици. Законодателят дори е забравил да посочи колко пъти може да се прилага сумарното работно време. По време на проверки обаче никой не открива нарушения.

- Как тогава да се намери златната среда? Време ли е у нас да се въведе 4-дневна работна седмица, или все още е неприложима за нашите условия?
- Четиридневна работна седмица е за развити икономики, там, където има дигитализация. Не е за нашите условия, защото на нас ни липсва работна ръка. Вярно е, че правителството направи нужното и вече работодателите по-лесно може да си наемат кадри от страни извън ЕС. Но и това е нож с две остриета, защото пазарът може да се наводни. Става дума за кадри, които нямат работа в собствените им държави и тук не изискват нито високо възнаграждение, нито допълнителна отпуска. В същото време им е нужно обучение, а това натоварва другите работници на фирмата. Дори знам предприятия, които намаляват броя на собствените си служители, за да наемат чужди. Имайте предвид и че признаците на криза са налице. Ние сме отворена икономика и зависим от случващото се в Европа, Щатите и Китай, защото те са ни партньори. Погледнете и случващото се и в Италия. Нещата се усложняват и няма как да имаш непрекъснато възход, натрупват се дисбаланси. Най-големият дисбаланс за нашата икономика е неравенството. Над 80% от хората са бедни, което е голям процент. В същото време разликата между най-бедните и най-богатите е осем пъти, докато преди е била 6. Това показва, че този проблем не е решен.

Интервю на Яна Йорданова, в. Монитор