На 2 май популярният актьор Йосиф Сърчаджиев навърши 67 години. Както е известно, той избягва да дава интервюта поради факта, че преживя тежък исхемичен мозъчен инсулт през 2004 г., който му нанесе физически поражения, свързани с двигателната и говорната система. Въпреки това се възстановява полека-лека и дори вече е реализирал 5 пиеси в театъра.
<em>Репортер на &ldquo;ШОУ&rdquo; се срещна с актьора-легенда. Макар и трудно, все пак Йосиф Сърчаджиев се изкачи по витите стълби на фоайето на театъра без бастун и с охота разказа за себе си, болестта, близките, любовта и омразата... <br /> </em><hr /> <br /> <strong>- Г-н Сърчаджиев, как сте в момента, след прекарания инсулт?<br /> </strong>- Жив съм, здрав съм, след като говоря с вас. Макар че не съм сигурен дали живея истински, както би трябвало, но все пак се справям. Знаете ли, всъщност &ndash; добре съм. Много съм добре. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Трудно говоря и трудно се движа, <br /> </strong></span><br /> но това няма никакво значение, мозъкът ми работи както трябва. Важното е, че мога да правя това, което ми е нужно. Работя все пак в театъра, нещата, които съм направил като режисьор, са вече пет пиеси. Трябва да ви кажа, че много ми е интересна новата роля в театъра &ndash; тази на режисьор. <br /> <br /> <strong>- Всъщност как получихте инсулта &ndash; навън или вкъщи?<br /> </strong>- Бяхме направили в &ldquo;Малък градски театър зад канала&rdquo; една много хубава пиеса, смятам, че там изиграх една от най-добрите си роли, и след последната генерална репетиция преди премиерата бяхме с колегите в едно заведение. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>И след като изпих сто грама алкохол, отидох в другия свят. <br /> </strong></span><br /> Там обаче беше много приятно. Другият свят не мога да ви го опиша &ndash; това е неописуемо преживяване! Неописуемо и красиво! Там е и спокойно, и добро, и очаквано. Смъртта е нещо радостно, уверявам ви! <br /> <br /> <strong>- Щом никой не се е върнал от онзи свят, значи там е хубаво. Това ли искате да кажете?<br /> </strong>- Да. Аз бях отишъл там. Няма нищо страшно. Няма страшно, добро нещо е. Бях 20 дни в кома. След това два месеца се възстановявах. Постепенно започнах да се движа малко по малко. Една част от мен се движеше по малко. Първо бях в ИСУЛ, след това отидох в санаториум в Банкя и след това вкъщи започнах рехабилитация. Тази рехабилитация и до днес я правя у нас. Това всъщност е част от моя съзнателен живот. Рехабилитация правих и във ВМА. Едновременно с това приемам и лекарствата, които са необходими за болестта. <br /> <br /> <strong>- Отказахте ли цигарите?<br /> </strong>- Разбира се! Сега нямам никакво желание за пушене, но вечерно време пия по 100-120 грама твърд алкохол. Няма никакъв проблем, много обичам това нещо.<br /> <br /> <strong>- Алкохолът понижава кръвното налягане, но вие от какво получихте инсулта?<br /> </strong>- От всички неща. Най-вече от прекомерна работа, години наред едно след друго без покой и без почивка, и мислите за страх, които всеки човек ги има. Трябва да ви кажа, че сега не мисля и нямам страх, нямам никакви страхове.<br /> <br /> <strong>- Може ли да се каже, че сте се докоснали до Господ?<br /> </strong>- Аз не мога да говоря за тези неща. Не бива!<br /> <br /> <strong>- Като ви гледам, не сте чак толкова неподвижен. Карате ли кола?<br /> </strong>- Аз имам кола, обаче не мога да карам вече. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Не мога да усещам дясната част на тялото си, тя не работи. <br /> </strong></span><br /> Много по-бавно реагирам за някои неща. Кола не мога да карам, но карам с успех велосипед, например. Освен това плувам много добре, е, не е както преди, сега е много по-бавно, но важното е, че се справям. Поддържам тонуса си и с гимнастика. <br /> <br /> <strong>- Добре, гледам ви и пипам дясната ви ръка &ndash; тя е студена! Въобще ли не работи?<br /> </strong>- Работи донякъде, но тук на средата на дланта може да ме отрежат, а нищо не чувствам &ndash; нито болка, нито докосване...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Лекувам се и с любовта на хората, които са около мен &ndash; жена ми, дъщеря ми и сина ми.<br /> </strong></span><br /> <strong>- В публичното пространство се появяват упреци спрямо вас от страна на вашата извънбрачна дъщеря Александра? Как реагирате на това?<br /> </strong>- Може ли да не говорим въобще за това нещо, защото аз нямам дъщеря! <br /> <br /> Дъщеря ми се казва Ана! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Аз нямам нищо общо с Александра! Толкова!<br /> </strong></span><br /> <strong>- Няма да ви питам повече, но тя беше казала, че сте напуснали нея и покойната й майка Пепа Николова, защото съпругата ви Райна е казала, че ще се самоубие, ако не се върнете вкъщи?<br /> </strong>- Не желая с никой по никакъв повод да говоря по този въпрос! Не познавам такава жена!<br /> <br /> <strong>- Как приехте обаче сензационните разкрития, пресъздадени в книга на Ирен Кривошиева, която след дълго мълчание обяви връзката си със Стефан Данаилов и даже техният син дойде в България наскоро?<br /> </strong>- Нищо не знам.<br /> <br /> <strong>- Нали знаете, че Стефан Данаилов също има извънбрачно дете от колежката си Ирен Кривошиева?<br /> </strong>- Не. Не съм знаел и не ме интересува въобще. Освен това Стефан не ми е казвал подобно нещо и аз нищо не знам.<br /> <br /> <strong>- Разкажете ми тогава за вашата съпруга? Как живеете вече толкова години заедно?<br /> </strong>- Имам спокойствие, имам сигурност. Тя ми е в помощ и като режисьор, и като сценарист. Продължава да ми помага безрезервно в работата, която върша в театъра. Както виждате, на мен ми е трудно да говоря, да се движа, да общувам с колегите, тя намира начин да ми помага. Райна ми е помагала цял живот и продължава.<br /> <br /> <strong>- Доколкото знам, вие с нея се познавате от много млади?<br /> </strong>- Ами аз бях на 18 години, когато я срещнах. Харесахме се и от връзката ни се роди дъщеря ни Ана. Трябва да ви кажа, че аз живея с много радост. В момента имам много хубави хора около себе си и, разбира се, един Йосиф. Това е моят внук, рожба на Ана. Йосиф е вече на четири годинки и половина. Какво по-хубаво от това!?<br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че и Райна е имала тежък здравословен проблем и вие сте й помогнали да се изправи на крака?<br /> </strong>- Вярно е. Тя <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>преживя много тежка катастрофа и остана неподвижна. <br /> </strong></span><br /> Благодарение обаче на докторите и с моя помощ, защото й помагах да се учи да ходи, тя се възстанови. Всичкото това го отдавам обаче и на нейният силен характер и най-вече на силната й воля за живот.<br /> <br /> <strong>- Защо всъщност продадохте имота си в Синеморец, където често ви посещаваше и Иван Костов?<br /> </strong>- Защото сега това Синеморец няма нищо общо с този Синеморец, когато бяхме в началото. Тогава беше едно прекрасно селище на морето, а след това се оказа, че е един жабуняк, населен от бандитите, които си направиха къщи и хотели и разрушиха морската ивица. Иван идваше често на гости, а сега се видяхме с него преди една седмица на едно събрание на партията му ДСБ. Ние с него не говорим толкова често, защото няма смисъл. И за да не стане грешка, ще ви кажа, че не съм член на партията му, а само симпатизант. И, дето се казва, и един от учредителите на партията.<br /> <br /> <strong>- Спомняте ли си, когато преди години се разплакахте по телевизията за провала на СДС на първите парламентарни избори?<br /> </strong>- О, това беше много отдавна. Няма повече да плача, няма никакъв смисъл от това... Аз видях грозната истина как се манипулират изборите, мръсотията, нечистотията... И сега продължава така. Аз видях с очите си как се прави манипулацията и не можах да издържа и затова се разплаках. Сега обаче никога не бих направил подобно нещо. Ужасно е!<br /> <br /> <br /> <strong>Интервю на Александрина РОКАНОВА </strong><br />