Случаят “Габаре” е един от най-драстичните в историята на авиокатастрофите у нас. Иде реч за най-жестоката и мистериозна авария в историята на родното въздухоплаване. За трагичния инцидент днес напомня единствено буренясал 3-метров гранитен паметник. От десетилетия наред там човешки крак не е стъпвал.
Останалите живи очевидци на станалата на 16 март 1978 г. самолетна катастрофа край Габаре са малцина. Жалкото е, че ни един държавник досега не се е поинтересувал каква е причината за трагедията.

А в масовия гроб потъват над 70 трупа

Съвременните млади политици сигурно и не са чували за катастрофата, защото навремето вестниците съобщават за нея в три реда на вътрешните си страници. 

И истината е потънала безвъзвратно в дерето на местната река Бриша. Точно там намират смъртта си в самолета ковчег тогавашната треньорка на националния ни отбор по художествена гимнастика Жулиета Шишманова, нейната помощничка Румяна Стефанова и част от “златните” момичета. Там се прощават с живота и юношеските отбори на България и Полша по футбол и баскетбол. С фаталния самолет е летяла и полска правителствена делегация, водена от министъра на културата Йежи Вилхелми, брат на известния актьор Роман Вилхелми. В небето над Габаре 

загиват 27 български спортисти, 39 полски граждани и 7-членният екипаж на самолета 

Самолетът ТУ-134 на БГА “Балкан” е покривал линия София - Варшава. В 13,24 ч. на 16 март през 1978 г. командирът Христо Христов получил разрешение от контролната кула да издигне машината. Достигнал височина 4900 м. По въздушния коридор, някъде над с. Голяма Брестница, самолетът внезапно взел западен курс и минути по-късно изчезнал от радара. В 13,52 ч. със скорост 850 км/ч се забил почти вертикално в скала в дере край Габаре. На борда си е имал 11,5 т керосин. 


Самолетът ковчег

Денят е топъл. В селото има тъжен повод - погребват млада жена, починала от рак. Опечалените се връщат от гробището, когато проехтява експлозията. Сирените на близката каменоломна започват да вият. Става ясно, че се е разбил самолет.

Местните хора заедно с ученици от селскостопанския техникум в Габаре започват да разчистват разпилените на близо 2 километра отломки. И децата помагали, защото незнайно по какви причини някой много бързал. 

“Гледката на мястото на катастрофата беше смразяваща. Още виждам в съня си кошмара”, казва тогавашният шеф на пожарната служба във Враца Трайчо Трайков. 

Според Йордан Калчев, един от съдебните лекари, присъствали на мястото, костите на хората са били раздробени. Част от багажа е само леко пострадал и някои от ангажираните по разчистването грабят каквото им падне! Мила родна картинка! Говори се, че беден човек от Габаре след катастрофата внезапно се замогнал и си купил “Лада”. Почти няма дом в околните села без мотика или секира, направени от откраднати парчета от разбилия се самолет. 

Черната кутия е намерена, но и тя, и двигателят,
и други части от самолета са закопани и бетонирани от военните

Типично за времето! 

Селцето дълго време е под обсадата на военни. Вече по време на демокрацията родственици на жертвите започват да търсят истината, но напразно. Стотиците им писма и молби за ново разследване остават без последици. Сякаш всички били удовлетворени от заключението на пратената от Тодор Живков 7-членна комисия, която обявила пред ЦК на БКП, че самолетът се е разбил вследствие на “повреда в елзахранването”. 

Плъзват слухове, митове, легенди. Една от версиите е, че със самолета е трябвало да лети Людмила Живкова, но в последния момент сменили машините. Друга версия намесва терористи, които трябвало да отстранят пътуващия за състезание български отбор по художествена гимнастика. Има и трета версия - че самолетът е бил свален по грешка от военни. 
Смъртните актове на загиналите в катастрофата са изготвени надлежно на базата на закупените билети за полета. Така сред “жертвите” се оказва и врачанинът инж. Николай Данаилов. По щастливо стечение на обстоятелствата той изпуснал полета. Николай Данаилов трябвало да пътува в командировка до Варшава. Не се качил на борда заради педантична счетоводителка, която не му отпуснала командировъчните злоти. Службите анулират смъртния акт на компютърния специалист от фалиралия вече Завод за медицинска апаратура във Враца Николай Данаилов. Той всяка година на 16 март черпи счетоводителката, която му спасила неволно живота.

Клара ДИМИТРОВА 
/вестник "Над 55"/