Ирина Сарачинова e популярна фигура във форума на bg-mamma, показа разследване на "ШОУ". Водещата на "най-добрата майка" се регистрира там в началото на 2005 г. До края на 2010 г. тя държи в течение на всички подробности от интимния си живот, заболявания и анатомични особености приблизително 100 000 потребителки.
<em>Подвизаващата се под ника &ldquo;иринии&rdquo; Сарачинова пет години дава отчет в стил &ldquo;моя таен интимен дневник&rdquo;. &ldquo;ШОУ&rdquo; ви предлага най-шокиращите откровения на любовницата на Иван. Запазваме оригинален правописа на бившата пиарка на Васил Божков. <br /> </em><br /> <u><strong>15 феврури 2005<br /> </strong></u>здравейте мацки! Аз съм иринии на 27 и от два-три месеца биологичният ми будилник не спира да звъни... ИСКАМ БЕБЕ! <br /> <br /> <u><strong>03 април 2005<br /> </strong></u>здравей кена! за връщане към стария ти регулярен цикъл ако всичко е наред трябва да мине първият редовен мензис. При мен дойде 37 дни след аборта и след това се нормализира чак след 1-2 месеца. <br /> <br /> <u><strong>13 април 2005<br /> </strong></u>здравейте момичета, доста време не писах нищо тук... защото някак не ми идваше отвътре, не можех да намеря точните думи за да ви опиша как се чувствам и за да ви помоля за подкрепа и съвет.<br /> Сигурна съм, че не съм първата нито последната жена, задаваща си почти шепнейки и само наум въпроса: Ами ако аз никога повече... не забременея?<br /> <br /> Не се пазя с приятеля си от януари, което означава, че съвсем скоро ще станат 6 месеца... а нали навсякъде пише, че ако всичко ти е наред, а моите прегледи показват това, до 6-ия месец трябва да се забременее... Имам един аборт преди 4 години. Тогава забременях от едно единствено непазене!!! Приятелят ми не скри разочарованието си, но за разлика от мен е оптимистично настроен и липсата на положителен резултат го мотивира повече. Аз, момичета, не съм в депресия /чак сама си се чудя/, но не мога да ви опиша какво свърталище на тайни страхове е в душата ми... Не знам вече откъде да намеря сили, за да продължа с целенасочените опити, но още по-трудно ми е да намеря сили, за да приема поредното разочарование. <br /> <br /> <u><strong>25 април 2005<br /> </strong></u>Преди 4 години се влюбих в мъж, с когото връзката изглеждаше невъзможна, но факт е, че стана възможна... той също беше луд по мен и безкрайно объркан от това, че вече има семейство, към което не изпитва нищо и с което е разделен. Аз бях сигурна, че емоциите ще отминат бързо и затова реших да не правя никакви планове. Първата вечер, в която бяхме заедно, забременях... не съм очаквала такова нещо, не съм желала такова нещо... но когато разбрах, честно казано се зарадвах. Все още бях незряла, за да преценя обективно ситуацията и перспективите. Той прие новината със смесени чувства, но категоричен, че подкрепя решението ми да запазя бебето. После станаха едни неща... натрупаха ми се много негативни емоции и много въпроси за решаване, той беше по-влюбен и по-объркан /защото изведнъж взеха да го пресират и от бившото му семейство/. Всичко ме отблъсна... реших, че не искам бременността ми и детето ми да носят щампа от такива емоции и обърканости на куп хора, с които нямам нищо общо. Реших, че искам мъж който да ме глези и обича, който да ме накара да се насладя на износването на НАШЕТО ОЧАКВАНО И ИСКАНО бебе. Прекратих връзката без обяснения и направих аборт, за който до ден днешен не съжалявам за нито 1 миг!<br /> <br /> Тази случка ми послужи за урок по себепознаване - разбрах, че не искам бебе на всяка цена, както и че няма да съм щастлива ако се чувствам пожертвана в името на детето си. <br /> <br /> <u><strong>06 юни 2005<br /> </strong></u>Момичета, съжалявам, че толкова време не се обадих. След като ви написах за 2-та теста видях няколко капки кафеникава кръв и се подтиснах зверски. Зарязах всичко и заминах на вилата на едни приятели. Лекарката ми каза да пия но-шпа. На следващия ден петък отново има кафеникаво течение, но и още един определено положителен тест. От петък следобяд да чукна на дърво нямам кръв, но какво преживях.... сигурна съм, че можете да ме разберете. До днес всеки ден правех по 1 тест сутрин и всичките са категорично EFP, а днес видях една точица на видеозона и веднага побързах да ви споделя!/Само вие знаете и таткото/<br /> <br /> <u><strong>17 юни 2005<br /> </strong></u>Момичета, аз да ви кажа новината при мен - имам си истински годежен пръстен с диамант и края на следващия месец ще се женя!<br /> <br /> <u><strong>11 Юли 2005<br /> </strong></u>сватбата ми наближава... поръчахме си много стилни халки - матирано бяло злато с по един плосък брилянт залепен в единия край... <br /> <br /> <br /> <u><strong>14 Юли 2005<br /> </strong></u>мили момичета, не мога още да се съвзема от шока... нямам вече нито сълзи, нито мечти, само страх от бъдещето и огромният въпрос - ЗАЩО МИ СЕ СЛУЧВА ТОВА?<br /> вчера сутринта всичко приключи.<br /> <br /> как да намеря сили да вървя напред, каква сватба да празнувам... <br /> <br /> <u><strong>16 Юли 2005 <br /> </strong></u>здравейте момичета. Преди няколко дни ме кюртираха - мисед в 10-та седмица. Без симптоми, без болки и кървене - шокът бе неописуем...<br /> <br /> <br /> <u><strong>25 Юли 2005<br /> </strong></u>Мили момичета, преди две седмици се установи, че сърцето на моето бебче е спряло /карах 10-та седмица/. мисед е диагнозата. На 13-ти юли ме кюртираха...<br /> <br /> Не искам да влизам в подробности, но се получиха куп усложнения, които ми усложниха и без това обезсмисления след тази загуба живот... задържах кръв, после ми предписаха почти смъртоносни лекарства и добре че случих поне на добри реаниматори...<br /> <br /> Мъчно ми е, но скоро ще се женя и това ме изкарва от черните мисли... Освен това вярвам, че няма да се повтори и че е било за добро... но знам, че напълно ще се съвзема едва когато държа в ръцете си здраво и усмихнато бебенце...<br /> <br /> <u><strong>16 Авг. 2005<br /> </strong></u>здравейте мацки сладки! Аз съм добре. Щастливо омъжена и в общи линии преодоляла изпитанието, което преживях преди повече от месец...<br /> <br /> <u><strong>25 Окт. 2005<br /> </strong></u>Знам какво е когато будилникът в майчиният организъм започне да звъни, че е време за поколение... при мъжете този будилник го няма. Като умна жена и бъдеща добра майка освен търпение трябва да развиеш още едно не по-малко важно качество - умението да манипулираш /в добрия смисъл на думата това означава - без напрежение да караш хората около себе си да правят това, което ти желаеш, като това ги прави щастливи/. Много малко са мъжете, които правейки секс биха искали да мислят, че всъщност правят бебета. Разбирам, че не искаш да пропускаш този месец, но моят съвет е ти да го играеш пас... Бъди безкрайно красива и недостъпна известно време... После без коментар /защо сега, има ли ову, няма ли ову/ му покажи колко много го желаеш... и всеки път като ти се иска да му заговориш за бебе просто търпеливо се въздържай и приеми, че колкото повече му говориш, толкова повече ще го чувства като задължение към теб.<br /> <br /> <u><strong>04 Ян. 2006<br /> </strong></u>днес имах ужасен ден! Толкова тежък скандал си заформихме с шефа, че после не знаех точно да плача ли, да се смея ли.... Беше тежка драма! Чакам с нетърпение да изляза в майчинство. <br /> <br /> <u><strong>14 Апр. 2006<br /> </strong></u>Мама Марго, и аз искам да те успокоя, че в гледането на порно няма нищо притеснително. Дори ще ти споделя моят личен опит...<br /> <br /> Откакто съм бременна и аз нямам същия сексуален апетит като преди това. Може по-точно нямам същата сексуална енергия и смелост да действам и експериментирам. Желанието ми за секс е по-рядко, отколкото желанието за... хм самозадоволяване. Отвреме на време и аз гледам порно. А за да не страдам от чувство за пренебрегнатост в периода когато изобщо не правехме любов с мъжа ми, лично аз го насърчавах за &quot;сваляне на напреженето&quot; по такъв начин. <br /> <br /> <u><strong>22 Юни 2006<br /> </strong></u>Преди да забременея имах една бенка точно на едната срамна устна в близост до влагалището. Под въздействие на хормона на бременността тя нарастна и сега е доста релефна с размер на... много малко грахче. От вчера усещам как се драска в ръба на бельото ми и това ми създава дискомфорт... В такава ситуация винаги е добре бенките да се отстранят оперативно. Но въпросът е КОГА? Дали сега докато съм бременна е подходящо да предприемам такава макар и лека интервенция? А ако не предприема дали по време на раждането няма да стане някоя беля с тази бенка - например да се наложи да ми шият точно върху нея ако имам разкъсвания????<br /> <br /> <u><strong>08 Септ. 2006<br /> </strong></u>Миналият четвъртък ако си спомняте след преглед док ми каза, че вече организмът ми и бебето са готови за раждането... Дните минаваха и така дойде неделя вечерта - приготвен багаж, романтична вечеря с таткото /като за последно/. Целият ден мъжът ми говореше на Спас в корема ми, че е по-добре да тръгне сам, да проявих характер и да спести на мама болките от хапчето при предизвикано раждане. Легнахме си и макар и трудно - заспах. По едно време се събудих с усещане за силно стягане в корема. Реших, че пак разстройство. Отидох до тоалетната и пак си легнах. Не след дълго обаче стягането се повтори и то още по-силно. Пак отидох до ОО - този път ми падна тапата - силиконово топче, а след него и няколко капки розова кръв. Малко адреналин нахлу в главата ми, но реших, че е поредната фалшива тревога и пак си легнах. Не след дълго започнаха регулярни супер болезнени контракции. Засякох ги - на 7 минути. Мъжът ми през цялото време само ме питаше дали съм добре. Като видях, че зачестяват му казах, че съм сигурна, че е започнало раждането. Изчаках да стане 6.20 и звъннах на док. Каза ми да тръгвам към Шейново да се регистрирам и той тръгвал. Контракциите ми вече бяха на 4-5минути... В Шейново Ме прегледаха и установиха &quot;Оооо тя е готова - 4.5 см&quot;... След малко една дежурна лекарка ме викна, за да ме прегледа на видеозон - каза, че нещата са наред и бебето тежи около 3300. Докторът и акушерката дойдоха и ме заведоха във ВИП родилната зала. Страхотно е и препоръчвам на всеки, който може да си го позволи. Тя представлява много приятна стая с ергономично родилно легло... Ох много дълго става, затова ще съкратя. Докторът ми спука мехура. Болките се засилиха още - вече бях със 6 см. Анестезиологът ми постави епидурал... Когато разкритието стана 9 см започнахме да чакаме напъните, но от упойката нещо ги нямаше. Затова реших повече да не ми пускат от нея. След 15 мин започнаха... Няма да влизам в подробности, но си родих напрактика без упойка и с доста мъки - около 40 минути напъване - изпитах ужас, че никога няма да успея да го изкарам малкия, защото не беше много ефективно /Преди да излезе бебчо док ми направи епизиотомия и така много ни помогна... После приказката започна... Мъжът ми по време на напъните го помолих да излезе, но щом беб проплака той влезе и тримата се влюбихме отново! <br /> <br /> <u><strong>19 Септ. 2008<br /> </strong></u>... В 14.15 изтекоха водите и малко по-късно започнаха напъните. Усещах ги идеално и с намесата на акушерките с 3 напъна родих Верджиния. Нямам разкъсвания, епизиотомия... нямам дори хемороиди... <br /> Вчера ни изписаха с минимален спад в теглото -мисля, че се дължи на прекрасния й сукателен рефлекс и силата, която има - независимо от фините й размери. Много е смешна рошличка. Ще пусна снимки... На Спаси му е интересно засега - иска да е до нея, да я гушка и да я целува...<br /> <br /> <u><strong>05 Дек. 2008<br /> </strong></u>Ние с моя любим се запознахме доста интересно. Празнувах рождения си ден в един клуб и мой познат дойде с още 4 негови приятели /аз изобщо не си го спомнях това, но мъжът ми ми го разказа/. Така Той ме видял и казал на приятелите си, че някой ден ще се ожени за мен. До следващата ни среща мина още 1 година, през която той е търсил начин да се срещне и запознае истински с мен. Приятелят му е отказал да осъществи този контакт - в последствие стана ясно, че той самият е имал намерения към мен. Както и да е - мъжът ми намерил негов познат, който се познавал с моя бивша колежка и така след 3 месечно кандърдисване склоних да се срещна с така настойчивия господин. Срещата приключи за 2 минути - той влезе в заведението, подаде ми ръка, каза си името, телефонът му звънна и след малко се извини и каза, че трябва да тръгва - оказа се, че негов приятел е починал. После последва един букет от 50 рози в офиса - с бележка: Миналото е залог за бъдещето /аз точно приключвах една друга връзка тогава/, но без подпис. Реших, че е от един друг фен. Е в последствие се разбра, че - не е... Година по-късно се оженихме, а още една по-късно се появи първият ни наследник.... и така... За мен той е най-невероятно сбъдналата се мечта... И вярвам че има половинки!<br /> <br /> <strong>Надежда НЕНОВА<br /> </strong>