Искат да ампутират краката на депутата Христо Марков!

<em>Христо Марков е един от създателите на СДС в Пловдив. Бил е депутат във Великото народно събрание и в 36-ото Народно събрание. Заедно с легендарния отец Амбарев създават СДС-Пловдив. В началото на демократичните промени лично Иван Костов преспиваше в дома на Марков. Не е тайна, че пловдивчанинът беше приятел и на тогавашния президент Петър Стоянов. Въпреки дружбата си с най-известните личности от българския елит днес никой от приятелите на Марков не се сеща за него и той умира, забравен от всички, и захвърлен в самота и крайна мизерия. А ето и потресаващата му изповед пред наш репортер: <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Ицо, от приятели лекари разбрах, че си в трагично състояние&hellip;?</strong><br /> - След като бях изхвърлен на улицата, буквално за два месеца се сринах. Вследствие на диабета получих 94% обездвиженост на краката. <br /> <br /> Отидох на ТЕЛК и веднага ме инвалидизираха. Аз съм пълен инвалид, който няма никакви права! Един смазан човек без един лев в джоба си. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Отвсякъде ме изхвърлиха като куче<br /> </strong></span><br /> Срам ме е да отида където и да било. Подиграват се с мен жестоко! Два месеца живях като клошар. Пътувах и спях в автобусите, за да мога да се топля, предишния месец живях при приятел в Северна България. В мен е само личната ми карта, с други документи не разполагам&hellip;<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че живееш в село Брестовица?</strong><br /> - Преди години в Брестовица си построих една малка къщичка. Зимата изкарах в нея без ток, без вода, без нищо&hellip; И сега е така. Живея на студ. Ей така карам! Не съм се къпал три месеца&hellip; Къщичката ми е почти в гората. Край мен няма съседи, до мен няма жива душа. Диво е, но няма къде другаде да отида. Срамно е, но няма какво да се крие. Всичко ми взеха, само една лична карта имам! Значи утре нещо, да не дава Господ, нямам документ за наследници &ndash; нищо не мога да си извадя&hellip;<br /> <br /> <strong>- И сега нямаш ток и стоиш на тъмно?!</strong><br /> - Да, на тъмно съм. <br /> <br /> <strong>- Добре, а кой ти плаща разговорите по gsm-ите?</strong><br /> - Единият го изключих. Този, с който разговарям с теб, е на една позната. По принцип аз говоря много малко. 6-7 лева ми е сметката. <br /> <br /> <strong>- В личния си Фейсбук пишеш, че си намерил любима жена&hellip;?</strong><br /> - Една жена, която ми даде 30 лева, за да имам пари за път. Дотам съм стигнал! Да нямам 5 лева да сляза да дойда до Пловдив!... <br /> <br /> <strong>- Цялата ситуация е много странна. Ти си един от емблематичните личности на Пловдив?! Избраха те за Филебелия на 2012 година?!...</strong><br /> - И за мен е странно, но съм изритан, живея по улиците, ходя бос, нямам нито обувки, нито дрехи!<br /> <br /> <strong>- Ти разбра ли защо си наказан по толкова жесток начин, каква е причината за абсурдите, които преживяваш?</strong><br /> - Няма смисъл да крия &ndash; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>животът ми е ад!<br /> </strong></span><br /> Абсурдите, които изживявам, са резултат от мръсна поръчкова история, от преднамерени действия, организирани по перфектен начин. <br /> В края на миналата година жена ми започна да демонстрира завидно финансово благополучие и да разполага с много пари. Никога не съм се интересувал от техния произход. В началото си помислих, че са от фирмата, в която работи. Но като ти казвам, че притежава много пари, наистина става дума за голяма сума!... <br /> <br /> Действащият в България закон за домашно насилие закриля само жените. Според него, ако съпругата се оплаче на съдия, че мъжът й я заплашва /дори вербално/ и подпише съответната за това декларация, то моментално се издава заповед за незабавното му отстраняване от семейното жилище. Точно с такава заповед ме изхвърлиха от нашето &bdquo;семейно&rdquo; жилището, което навремето аз купих сам със собствените си пари. Апартаментът е на мое име, но нотариалният акт е в жена ми. <br /> <br /> <strong>- Ти не опита ли да говориш със съпругата си по човешки?</strong><br /> - Не, тя категорично отказва да разговаря с мен. В заповедта, с която ме изхвърлиха, е написано, че нямам право да я доближавам дори на местата за социални контакти. От своя страна, тя има право веднага да ме вкара в затвора. Когато ме изхвърлиха от къщи, казах на полицаите: &bdquo;Вие ме оставяте на улицата без стотинка съм, без документи, без храна, без дрехи&hellip; гол!...&rdquo;. Това тях не ги интересува.<br /> <br /> <strong>- Нямаш ли адвокат, който да защити човешките ти права?</strong><br /> - Аз самият се явявам на делата си. Трябва да се насрочи ново дело, за да може този абсурден случай да бъде разрешен. Но такова дело не е предвидено. Разбираш ли цялата порнография?! В началото аз се явявах сам в съда. Районният съдия каза, че изпраща делото на окръжния съд, защото това, което правят с мен, е извън всякакви норми! Ако остана жив, ще се жалвам в Брюксел. <br /> <br /> <strong>- Можеш да осъдиш България в Страсбург за това, че са нарушени човешките ти права?!</strong><br /> - Да, може. Преди това обаче трябва да минат всички процедури в българските съдилища. Писал съм до всички възможни инстанции в България, до всички! Като започнеш от омбудсмана, и свършиш с Народното събрание, всички са уведомени за моя случай. Отвсякъде ми отговарят - чакайте решението на съда. Ако ти покажа какви отговори съм получил, просто ще се хванеш за главата! Казват ми да чакам. Вече половин година &bdquo;чакам&rdquo; на улицата&hellip; Те разбират ли какво значи да нямаш един лев да си купиш една баничка, да не можеш да извадиш 20 лева за инсулин?! Оказа се, че според закона за домашното насилие аз съм тотално изхвърлен от обществото. Човешките ми права са погазени. Аз нямам право да си взема дори един документ! Най-големият парадокс е, че жена ми е откраднала и трудовата ми книжка и я прехвърлила към делото. В законът пише изрично, че трудовата ми книжка трябва да се съхранява от мен!<br /> <br /> <strong>- С какво се храниш?</strong><br /> - По-добре да не ти обяснявам!... Оня ден брах лапад. Преди месец една позната ми понесе 2 кила ориз. С тях карам. Готвя си лапад с ориз, защото друго нямам какво да ям. Меся си едни питки, защото нямам хляб. Зимата изкарах на тъмно, глад и студ&hellip; Скандалът с жена ми стана на първи декември, неделя беше. На втори тя пристига със заповед от съдията ми ме изхвърля с полиция.<br /> <br /> <strong>- Децата ти какво мислят по въпроса, как реагират?</strong><br /> - Малкият е студент, големият е при нея. Заплашила го е, ако мръдне, няма да види един лев. Той е на 30 години мъж, но го е шубе от майка му. Това е. Малкият избяга в София. Каза, че с нея не може да се живее. Тя е уникална! Не намирам думи да ти обясня какъв човек е тя!... Слязох в Пловдив, за да ми дадат нещо, някакви дрехи, обувки поне. През зимата, когато валеше сняг, бях със сандали. Пием кафе с една позната /жената работи за един от пловдивските олигарси/. Споделям аз абсурдната ситуация, в която съм, и тя ми разказва невероятна история. &bdquo;По-миналата седмица <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>шефът ми каза да изтегля 50 000 лева и да и ги дам на жена ти</strong></span><br /> <br /> Взех ги и й ги дадох на ръка&rdquo;, казва тя. Така започнах да навързвам нещата, да подреждам пъзела, и причините за моето състояние започнаха да ми се изясняват. <br /> <br /> <strong>- И за 50 000 лева законната ти съпруга ще те изхвърли като куче на улицата?!</strong><br /> - Ако познаваш жена ми, ще разбереш, че тя и за по-малко ще го направи! Да, тя е болен човек на тема пари.<br /> <br /> <strong>- Нима животът ти струва 50 000 лева?!</strong><br /> - Моралните ценности и човещината нея не я интересуват. Много е дълго да ти обяснявам как и защо се ожених за нея&hellip; <br /> <br /> <strong>- Все пак защо се ожени точно за тази жена?</strong><br /> - От съжаление! Преди това един куп приятели ми казаха: &bdquo;Не се жени!&rdquo;, но аз я съжалих. По същото време <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>баща й лежеше в затвора заради далавери с цар Киро</strong></span><br /> <br /> Казах си: &bdquo;Бедно момиче, няма нищо - нито пари, нито апартамент, нищо&hellip;&rdquo;. Докато бяхме женени, тя не е дала нито една стотинка за каквото и да било &ndash; нито за апартамента в който живяхме, нито за къщата в Брестовица, за НИЩО!... Съжалих я - бедна, изпаднала, баща й в затвора. Майка й, която беше партиен секретар на болница, ми помогна при операция на апандисит. И в болницата започнаха да ме увещават: &bdquo;Време ти е да се жениш, хайде, ожени се!&hellip; Те просто са си търсили мющерия. Ето за това става дума! По-късно аз и майка сме купували всичко за семейството. Малкото приятели, които са ми останали, ми го казаха : &bdquo;Грешката си е твоя!&rdquo;.<br /> <br /> Единият от полицаите, които ме изведоха от къщи, ми каза: &bdquo;Г-н Марков, 25 години съм служител в полицията. &bdquo;Шекера&rdquo; / циганска махала в Пловдив / е в нашия район - такова чудо като вашата жена не сме виждали!&rdquo;. Полицаят ми го каза в очите!... Бедна ти е фантазията за каква жена става дума! Тя цял живот ще избива комплексите си на беден човек и въобще не се интересува от мъж, от семейство... <br /> <br /> <strong>- Оженил си се от съжаление, но най-вероятно си бил впечатлен и от някои нейни човешки качества&hellip;</strong><br /> - Казвам ти, кръст Божи, виждах за какво става дума, но заради децата я търпях толкова дълго време! Имах хиляди възможности да се махна от нея. Майка ми, докато беше жива, все ми повтаряше: &rdquo;Моля ти се, деца имаш, не се развеждай!&rdquo;. Ако не бях уважил волята на майка си, нямаше да стоя и ден при нея! Вярвай ми, докато съм бил женен, съм имал десетки предложения от стабилни жени. Десетки жени са ми предлагали да живея с тях. Но аз категорично съм им отказвал.<br /> <br /> <strong>- Вярвам. Познавам те като интересен, интелигентен мъж с добри обноски и чувство хумор, които биха впечатлили всяка жена&hellip; </strong><br /> - Аз съм си виновен за всичко! Това е. Господ реши да ме накаже и го направи по най-жесток начин!... Питай в полицията. Там ще ти разкажат как ме изритаха от дома ми. Изхвърлиха ме на улицата. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Станах клошар</strong></span><br /> <strong><br /> - С какво си се хранил?! Бъркал си в кофите за боклук?!</strong><br /> - Еми, да! Не ме питай, то не е за разказване!... Но това е самата истина. В такова състояние съм, че няма какво да крия!<br /> <br /> <strong>- Това е зловещо!...</strong><br /> - Зловещо?! Ти не разбираш ли, че никой не ти обръща внимание, никой не те ебава за слива! Оня ден ме изхвърлиха от кметството на район &bdquo;Северен&rdquo;, където бях отишъл да си взема едни 16 лева, които по закон ми се полагат.<br /> <br /> <strong>- Ти имаш много влиятелни приятели, бил си сред каймака на българското общество - как може сега никой да не ти помогне &ndash; хората от СДС, демократите?!</strong><br /> - Да ти кажа честно, на никого не съм се обаждал - имам достойнство все пак! Нали разбираш колко е неудобно да кажеш на някого:&bdquo;Абе, дай ми 20 лева за инсулин&rdquo;&hellip; Ако имам пари, ще осъдя България в Страсбург, защото това е пълно безобразие. Но нямам пари за адвокат. Приятел ми даде 500 лева и с тях пуснах молба за развод&hellip;<br /> <br /> Разговорът е много дълъг. Трябваше още преди 20 години да я оставя тази жена. Една моя приятелка, сега баскетболистка в Париж, ми каза: &bdquo;Бягай колкото се може по-далече от тази жена и от това семейство&rdquo;. Излезе права жената. Не го направих. Трябваше да се разведа много, много отдавна. Сега Господ ме наказа!...<br /> <br /> <strong>- Ти си на 52 години, мъж в силата си, както се казва?!...</strong><br /> - Да, само където не мога да мина 20 метра, без да се спра. За два месеца станах пълен инвалид, пълен! Това е резултатът от целия ужас, който изживях! В ТЕЛК лекарите се хванаха за главата. Казаха ми: &bdquo;За пръв път виждаме човек, чийто организъм се срива за толкова кратко време!&rdquo;. Няма тежко заболяване, от което да не страдам. Вследствие на тежкия диабет вече почти не виждам, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>ослепявам със страшна скорост<br /> </strong></span><br /> Диабетът поразява целия организъм и, ако не се лекува, последиците са страшни - исхемична болест на сърцето, стенокардия, миокарден инфаркт, увреждане на мозъка, инсулт, гангрена на крайниците, пълна загуба на зрението и блокиране на бъбреците&hellip; Да изброявам ли още?!<br /> <br /> <strong>- Имаш ли възможност да приемаш инсулин в момента?</strong><br /> - Приятели от Северна България ми дадоха четири флакончета. Те ще свършат, но какво да направя?! Поне да закърпя положението с тях. Цяла зима съм живял без ток, без дърва, не ме питай&hellip; Спях при минус 16 градуса! Не ме питай, не искам да си спомням този ад! Нямам и покъщнина. Облечен като на Северния полюс, увит в стари и вехти одеяла. Колкото мога да изкарам още &ndash; толкова!...<br /> <br /> <strong>- Съпругата ти живее ли с друг мъж в момента?</strong><br /> - Не. Става въпрос за изключително същество. В момента тя разпродава скъпи и ценни вещи и събира пари. За нея от изключителна важност е тя да има пари. Нямам представа какво ще ги прави... Никога не съм се интересувал нито от работата й, нито от това колко пари взима. Може би това е моя грешка. Но е истина.<br /> <br /> <strong>- Ти не знаеш какво е работила законната ти съпруга?!</strong><br /> - В момента е в някаква частна фирма, преди това беше в държавна. Само това знам &ndash; нищо повече!<br /> <br /> <strong>- Е, как е възможно?! Вие сте били семейство? Живеели сте под един покрив, не си ли споделяхте?!</strong><br /> - Абе&hellip; ти за какво говориш?! Ние с нея с години не сме си говорили! Става въпрос за особен случай, за наистина много особен случай. Срамувал съм се да кажа, че съм бил женен точно за тази жена. Честно ти казвам &ndash; криех от хората, че тя е моя жена. Само заради децата не подадох по-рано молба за развод.<br /> <br /> <strong>- Значи не сте били както повечето семейства &ndash; заедно да вечеряте, да ходите на почивки&hellip;..</strong><br /> -Ооо! Няма такова нещо! Откакто съм се оженил, аз си готвя в къщи домашно ядене, тя си купува готова храна. Всеки си се храни сам. Това е. Едно време направих фаталната грешка да се оженя за нея.<br /> <br /> <strong>- Съпругата ти приложи ли медицинско свидетелство, че си я малтретирал?</strong><br /> - Тя прилага декларация, в която твърди, че съм я ударил четири пъти. На първото дело казах: &bdquo;Господин съдия, аз съм бивш майстор на спорта по щанги. Хайде да направим един експеримент! Нека ви ударя четири пъти, и да видим дали няма да останат по вас последици от ударите! Съгласен ли сте?! Нека извикаме адвокатката и пред нея ви ударя, за да има и свидетел&rdquo;&hellip;<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Мария ДРУМЕВА<br /> <br /> </strong><br />