Аферата "Белене" започва през 1980 г., когато Политбюро решава, че на България й трябва втора ядрена централа. През 1987 г. е купен първият реактор. Плащаме го с 2 суперкомпютъра и десетина дискови системи. Тогава стойността на умните машини е била 30 милиона лева.
Цената сега на два суперкомпютъра, създадени у нас, е около 16 млн. лв. Огромна разлика на фона на днешните вълнения на кабинета "Борисов", който се чуди откъде да намери 1,1 млрд. лв., за да доплати на руснаците половин ядрен блок.

Първата сделка е реализирана от бившия министър на търговията Христо Христов и най-младия вицепремиер при Тодор Живков - Стоян Марков. Преди време те разказаха пред "168 часа" цялата сага около проекта.

През 1987 г. Христов е натоварен със задачата да купи реактора за АЕЦ "Белене". Плановете на Политбюро са през 2012 г. социалистическа България да има 4 реактора с мощност по 1000 мегавата.

Христов обаче е притеснен. Зоната в района е земетръсна: "Направихме страхотно изследване и изградихме такъв фундамент, който да издържа на земетръс от девета степен по скалата на Рихтер. Спрямо земетресението в Перник от 2012 г. енергията на сеизмичната вълна можеше да е 100 пъти по-голяма и щеше да издържи. В земята е копано толкова надълбоко, че не разбирам как премиерът Борисов нарече това гьол с шарани."

Спънка пред "Белене" тогава е и дали централата ще издържи второ кошмарно земетресение от типа на това във Вранча през 1977 г.

Точно по време на труса Стоян Марков е под земята в централния команден пункт.

"Проверявахме как работи в АЕЦ "Козлодуй". Защитата изключи автоматично някои от реакторите. Техническа проверка показа, че няма никакви повреди, те бяха включени отново и продължиха нормалната си работа. За реакторите в “Козлодуй” анкерите или амортисьорите се осигуряват от Япония.

Те не позволяват на реактора при земетръс да се блъсне в бетонните стени на шахтата, в която е поставен. Работят на принципа, на който е създаден танкът. През какъвто и терен да минава, дори да подскача, куполът, като хване целта, не мърда.

"Това бяха специални системи, които държаха реактора. Амортисьорите издържаха този земетръс, което ни даде увереност, че може да се направи и АЕЦ “Белене”, но след внимателно изследване на площадката", посочи Марков. Според него едва след това тогавашният министър Христо Христов докладва пред Министерския съвет, че може да се сключи договор и да се преговаря за покупка на реакторите. По това време обаче руснаците са претоварени и не могат да смогнат с поръчките за изработката им. Затова ни препоръчват да купим първия реактор за “Белене” с мощност 1000 мегавата от "Шкода" - Пилзен.

Решено е Христо Христов да проведе разговорите. Като недоверчив габровец той иска гаранции от руснаците. Те го уверяват, че чешкият вариант е по-добър от руския и че са изследвали всеки сантиметър от стоманата му.

След този отговор Христов заминава за Прага. Той се познава добре с чешкия министър на външните работи, който е и зам.-председател на правителството. Идвал често в България, за да се консултира с него за търговията с арабските страни. Интересувал се как и те да пробият на тези пазари и да правят печеливш бизнес, като българите Чехът посреща Христов на летището. Води го в малък, уютен ресторант.

“Христо, какво ще правим сега? Какви са ти инструкциите”, пита той.

“Знаех, че искат да продадат реактора си и да пробият на пазара на СИВ, затова му отговорих: Ами какви, бях в правителството и ми казаха: “Кажи на чехите, че искат да се учат да бръснат на нашата брада”, казва българинът.

“Така ли ти казаха?”, учудва се чехът. “Това ми е инструктажът”, свива рамене Христов.

Той е наясно, че те са готови на отстъпки - това ще им е първият реактор, продаден в чужбина. Затова Христов се възползва от ситуацията и казва: "Това е. Ако не ти харесва, добре. Ако искаш, ще водим разговор."

"Както започна, нищо няма да направим", отговаря чешкият министър.

На Христов обаче не му мигва окото и изстрелва: "България пари няма. Можем да го платим само срещу електроника и не мога да дам повече от 100 млн. рубли."

Източник: "168 часа"