В истински екшън се превърна пътуването на бургазлия от София до морския град, като му се е наложило да гони автобуса на стоп по бензиностанциите, пише burgasinfo.com. Неговата сестра Елена Т. разказа за неприятните му приключения в социалната мрежа.

Вижте разказа ѝ за случката, която се разиграва в неделя, тъй като това не е единствения случай на „забравени“ пътници по време на крайпътна почивка.
 
Днес брат ми пътува с автобус от София за Бургас. Правят почивка на бензиностанция на магистралата, при което след като излиза от тоалетната, установява, че автобусът е тръгнал и го е оставил там.  
 
Обаждам се в София, за да съобщя за станалото. Връщат ми обаждане, че автобусът ще спре на следващата бензиностанция „да го изчака“. На въпроса ми как се очаква той да стигне до там, отговорът е „Не знам, друго не можем да направим“. Хората, на които си платил за превоз, ти предлагат да пътуваш на стоп.  
 
След няколко отказа, брат ми е намерил човек, който все пак ще го закара до следващата бензиностанция. Оказва се обаче, автобусът вече не е там и спокойно е продължил пътя си към Бургас, без брат ми.  
 
Най-смущаващото в ситуацията е реакцията от тяхна страна – жената, с която разговарях по телефона няколко пъти ми затваря с претекст, че съм груба. Определено бях афектирана от случващото се, но груба не съм била, нито съм обиждала. Започва да ми крещи, че тя няма вина и нищо не може да направи. Първо, ясно е чия е вината и такава не съм търсила, търсих решение. След като тя не може да намери адекватно такова, да ме свърже с човек, който може. Отказа и да се представи - след като аз го направих, смотолеви някаква фамилия и не пожела да повтори или да си каже малкото име, което само говори за себе си. В последствие спря да ми вдига телефона („много работа“).  
 
 Изводи:  
 
 - Изключително обезкуражаващо е, че те оставят абсолютно безпомощен в такава ситуация – държат се грубо, безкрайно нагли са, затварят ти телефона и ти казват, че нищо не могат да направят. А ние какво можем да направим в такъв случай???  
 
 - Възможно е брат ми наистина да се е забавил няколко минути, което е неприятно, но човешко и разбираемо, но да оставиш свой пътник, да тръгнеш и да откажеш да се върнеш да го прибереш е просто непрофесионално, неморално и недопустимо.  
 
 - Шофьорът твърди, че е преброил пътниците и след като ги е „преброил наистина“ как изобщо попаднахме в тази ситуация? Друг е въпросът, че изобщо не е забелязал оставената шапка на празната седалка.  
 
 - Твърдят, че списъкът бил объркан, но след като са допуснали грешка, да поемат отговорност за нея и да реагират адекватно.  
 
 - Доверяваш се на тяхната фирма, заплащаш билет, оставят те сам на магистрала по средата на България и оттам сам да се оправяш как да се прибереш.  
 
 - Вие как бихте се почувствали в подобна ситуация?  
 
В края на сагата, брат ми и добрият човек, който го е качил успяват най-накрая да догонят автобуса-беглец.  
 
Благодарности на човека и жалко, че не е пътувал до Бургас, щеше да ни спести много нерви и притеснения, и със сигурност щеше да облекчи лицензирания превозвач.  
 
Сигурна съм, че подобна ситуация не се случва за първи път и е крайно безумно, че не са си изградили система за реакция в подобни случаи.