Историята на банатските българи е всъщност история на техните преселения. Това обяснява до голяма степен сложната идентичност на тези хора, които са едновременно католици, банатчани, българи и павликяни, разказва репортаж на Дойче веле.
Българите в Банат живеят на тази територия от 270 години. Тогава те основават двете свои основни селища – Стар Бешенов през 1738 година и Винга три години по-късно. Това става благодарение на заселническата политика на Хабсбургската империя, която им предоставя земи след победата на Евгени Савойски срещу Османската империя и оттеглянето на турците от тази област.
Тези българи обаче не идват директно от България, а от така нареченото Малко Влашко – основно от района около град Крайова. Те са се преселили в Малко Влашко около четиридесет години по-рано, след Чипровското въстание, което е потушено през 1688 година. Освен от Чипровци сред тях са и така наречените павликяни, които също са католици и са населявали териториите в Северна България между Свищов и Никопол. Мотивите за оттеглянето им на север от Дунав са преследванията на католиците на територията на Османската империя след Чипровското въстание.

След като се установяват в Стар Бешенов и Винга, благодарение на привилегиите, които получават от Хабсбургската империя, българските католици бързо просперират и бързо растящата им общност започва да изпитва недостиг на земя.
Затова те периодически разселват част от населението си по територията на целия Банат и основават редица колонии.
След Освобождението през 1878 година част от тях се преселват обратно в България – техните села са Бърдарски Геран, Драгомирово, Гостиля, Брегаре и Асеново.
Политиката на отделните държави и подялбата на Банат между Румъния и Сърбия след Първата световна война поставя редица проблеми пред запазването на общността на банатските българи.
Днес в България живеят около 6000 банатски българи, в Румъния около 7000, а в Сърбия – около 3000. /БЛИЦ