През 1889 г. двама братя, Андре и Едуар Мишлен, предприемат едно от най-големите приключения в историята на човечеството и промишлеността с цел създаване на модерни транспортни решения - ключът към свободата и икономическото развитие, чрез непрекъснати иновации.
“Мишлен” стартира като семеен бизнес, чиито корени достигат далече в миналото преди раждането на двамата братя, основатели на компанията с техния дядо, който ръководи фабрика за метал. След смъртта му фабриката постепенно изпада в затруднения и през 1886 г. Андре Мишлен се завръща в родния Клермон-Феран, за да заеме мястото на дядо си. Две години по-късно към Андре се присъединява и брат му Едуар и през 1888 г. преименуват фабриката в Compagnie Generale des Etablissements Michelin. Тази година се смята за рождена на познатата днес марка “Мишлен”.

Първоначално компанията произвежда различни дребни неща, като водопроводни тръби, клапани, тръби за газ и други, докато вниманието на собствениците бива привлечено от... велосипеда! 

Тогава това возило едва набира популярност и първите произвеждани модели са с несваляеми гуми. Братята Мишлен правят истинска революция, като изобретяват и започват да произвеждат сваляеми гуми за велосипеди. Тогава колоездачът Чарлз Терон печели престижното състезание Париж-Брест-Париж с велосипед, оборудван с гуми “Мишлен”.



През 1894 г. се състояло първото организирано автомобилно състезание по идея на френския журналист Пиер Жифар. Разбира се, тогава колите са се движили само малко по-бързо от велосипед, но това поставило началото на огромна страст. И братята Мишлен били на точното място.

Въпреки че автомобилите все още били рядкост, двамата французи проявили изключителна далновидност и резервирали огромно място в бъдещето. И голяма част от славата се дължи на добрата реклама, която успява да наложи човечето на “Мишлен” Бибендум (човече от автомобилни гуми) като едно от най-разпознаваемите брандови лога в историята. 

За иновативност говори и известният “Пътеводител “Мишлен”, за който малцина знаят, че е създаден от компанията на братята Мишлен. 

Първоначално създаден, за да улеснява водачите на автомобили къде могат да спират по пътя си и къде са най-добрите хотели и ресторанти 

Днес обаче “Пътеводител “Мишлен” е нещо повече, най-строгият съдник сред ресторантьорите в Европа - никой не знае кога може да бъде посетен от специален клиент и на кое място в реномирания пътеводител ще бъде поставен, като малцина попадат на неговите страници.

Двамата братя Андре и Едуар Мишлен обикаляли из Франция, развивайки своя бизнес, свързан с автомобилните гуми. Пътувайки от град на град, те посещавали различни заведения и записвали в тефтер своите впечатления - къде храната е била вкусна, какво е било нивото на обслужване, къде са ги излъгали и т.н.



Също така отбелязвали със звездичка мястото, което им било харесало. Сменяйки маршрута си, двамата братя разменяли тефтерите с други търговци, за да им помогнат по-лесно да се ориентират къде да отидат да обядват или вечерят, като те от своя страна допълвали пътеводителя с нови места и нови впечатления.

Поради лошите пътища, малкото на брой бензиностанции и сервизи братята Мишлен създали пътеводителя си, описвайки цялата полезна информация, необходима на един пътешественик, за да “оцелее” по пътя.

През 1923 г. в пътеводителя се появила отделна секция “Ресторанти”, а три години по-късно започнало и оценяването на съответните места със звезди

Как се извършвало оценяването? Маскирани инспектори посещавали заведенията и ги оценявали по различни критерии. Оценяването било изцяло анонимно. След напускането на ресторанта оценяващият попълвал формуляр, в който записвал своите впечатления, описвал използваните в храната съставки, баланса на вкусовете и техниката на приготвяне.

Максималният брой звезди, които можел да има един ресторант, бил три, но в повечето случаи заведенията за хранене, включени в пътеводителя, не разполагали дори с една.

Всяка от трите звезди имала следното значение: 1 звезда - “отличен”, 2 звезди - “струва си да се отклониш от пътя”, 3 звезди - “изключителен ресторант”. 

Единственото, което било оценявано, била само и единствено храната; интериорът и обслужването били без значение
Оценяването се извършвало на база 5 категории: “качество на продуктите”, “личен почерк в кухнята”, “майсторство във вкуса и приготвянето”, “съотношение цена/качество” и “постоянство в кухнята”.

В наши дни получаването на звезда “Мишлен” е доста трудно, но не и непостижимо. Световните готвачи, получили звезда, преминават през огромен стрес, за да я запазят, тъй като отнемането й би могло да срине реномето на ресторанта им, а оборотът да падне с до 50 на сто. Валидността на звездата е една година, като се подновява само ако ресторантът е запазил високия си стандарт. 



В гида няма модни заведения, както и ресторанти, в които липсва авторска кухня

Най-много звезди в наши дни има в Токио, като броят им е 302. Японската столица има 12 ресторанта с по 3 звезди, 52 ресторанта с по 2 звезди и 160 ресторанта с една. На второ място в класацията се нарежда Париж с общо 141 звезди, третото място се отрежда на Киото - общо 135 звезди.

Следват Осака, Ню Йорк, Хонконг, Лондон, Сан Франциско и Сингапур, Чикаго, Брюксел, Барселона, Макао, Берлин, Милано. С еднакъв брой звезди - 21, разполагат Рим, Мадрид, Нара (Япония) и Антверпен.

Подготви Поли БОЯНОВА