Песента на Левски, която изпява като предсмъртно желание преди да го обесят, бе възстановена и изпята от професионална певица за пръв път. Възстановяването е дело на Даниел Спасов и Милен Иванова, а я и изпълнява солистката на „Мистерията на българските гласове” Виолета маринова в съпровод на кавал от Недялко Недялков, солист на оркестъра за народна музика на БНР, съобщава „Телеграф”.
Поводът за възстановяването е филм на БНТ с автор Весела Смилец.
 
В началото на миналия век Райна Кацарова – световноизвестен етномузиколог, професор и доктор на науките в Швейцария и Германия, сподвижник на Пейо Яворов, Пенчо Славейков и Гео Милев, дава интервю пред националното радио, в което изпява кратката песен. Тя е открила песента при стара баба от софийското село Долни Лозен – Петкана Хъшова. Става въпрос за много тъжна песен.
 
През 1873 г. Петкана е служила в къщата на софийски бей и много се била сближила с жена му. Грижела се е за малките им деца и навсякъде е ходила с тях. Една сутрин беят заповядва бързо да облече децата и да отидат да гледат обесването на Левски. Имали са места най-отпред. Петкана чула как питат Левски кои са последните му думи. А той изпял един куплет от песента.
 
Според други сведения, предсмъртното желание на Апостола е било да се измие, да облече чиста бяла риза и да запее песен. И това му било разрешено. Някои пък твърдят, че османците не са предприели публично обесване, въпреки практиката да правят сеир от такива екзекуции.
 
Райна Кацарова смята, че може да се вярва на Петкана Хъшова, защото тя имала отлична музикална памет и щом чуела една песен, веднага я запомняла без грешка. Професорката няколко пъти изпитвала Петкана за песента и тя всеки път отлично се справяла със задачата.
 
Накрая й казала: „Тази песен остана в главата ми и ще я нося със себе си в гроба. Друга песен можех да забавя, но тая няма да я забравя докато съм жива”. „Няколко пъти съвсем сериозно запитах баба Петкана да не би да са бесели някой друг и тя да е объркала спомените си. Но тя без колебание, с категоричност продължаваше да твърди, че никого другиго не е виждала да бесят, освен Левски”, споделя Райна Кацарова.
 
Петкана Хъшова казала, че не е гледала самото обесване: „Не видях и не исках да видя. Не можех да гледам, пък и когато го окачиха на бесилката, някой извика „Бягайте” и тогава народът се разбяга кой накъдето види”.
 
Петкана е пяла предсмъртната песен и пред други софийски граждани, но никой не й обърнал сериозно внимание. Някои пък смятали песента за турска и не са искали да мисля, че Апостола на свободата я е пял предсмъртно.
 
„Сега почувствах сърцето,
Черни кърви капят.
Не пей, славейо,
Имам време,
Нямам майка,
Баща. Не пей, славейо,
спри! Имам време.”