Отец Салваторе Фрашина, който е католически свещеник на свищовското село Ореш, е в България от близо десет години. За това време е научил изключително добре трудния български език, на който вече сънува и мисли.

Преди да дойде у нас, и преди изобщо да стане част от католическата Конгрегация на отците-пасионисти, е бил студент по ветеринарна медицина в Университета на Терамо.

„Да стана ветеринар, да помагам на животинки и също да създам семейство бяха единствените ми мечти в живота. Други мечти нямах“, признава той.

Роден в семейство с четири деца в Торичела в сравнително по-изостаналата и бедна Южна Италия, той единствен стига до висше образование.

„В семейството ми не вярваха, че ще успея да го направя“, разказва отец Салваторе. Постига го благодарение на упоритост и твърдоглавие, както самият той обяснява.

Докато учи, работи при местен ветеринар, където практически се подготвя за бъдещата професия. Така сам си поема разходите около обучението. Всичко това съвпада с момента, когато Италия става част от еврозоната – на 1 януари 2002 г.

„Всичко, включително наема, поскъпна толкова много, че вече не бях в състояние сам да се издържам.

Трябваше да потърся помощ от родителите си, разказва католическият свещеник. – Предния ден например килограм домати струваха около 1750 лири (Италия въвежда еврото при курс 1936 лири за 1 евро – б.а.). На следващия те вече бяха 4 евро. В магазина ми казаха – Като не ти харесва цената, не купувай“.

Целият живот на Салваторе се преобръща след като с приятели посещават светилището на св. Рита от Каша, което се намира в Централна Италия, провинция Перуджа. Отдала 40 години от живота си на манастир и в милосърдие, той се впечатлява от нейната съдба.

Там оставя обещание, че ще реши за себе си дали също ще се посвети на религията. Година по-късно прекъсва обучението си и се присъединява към пасионистите.

Майка му е против, защото си е представяла как ще има син ветеринар и внуци, но той остава непреклонен. Завършва Латеранския университет в Рим и е ръкоположен за свещеник в родния си град преди 10 години.

Първоначално е имал желание да е свещеник във Виетнам, но съдбата го отвежда в България, където пристига на 15 март 2015. Сега кръстосва между Белене, където живее, и Ореш, където служи в църквата „Непорочно зачатие на Блажена Дева Мария“.

Селото, макар и не особено известно в България, всъщност е родно за Филип Станиславов, авторът на първата печатна книга на български език „Абагар“.

Във видеото отец Салваторе разказва как звучи българският за човек, който не го владее; как самият той е успял да го научи така добре; какво представлява Орденът на пасионистите и как човек трябва да се отнася към смъртта.