Най-опасната професия в България се оказва тази на министър-председателя. Такъв извод направиха издателите на списание L'europeo, информира Нова телевизия. 

В специално издание авторите събраха интервюта с българските премиери. Въпросите към тях са едни и същи.

От Освобождението до днес са призовани да поведат към по-добър живот. В началото на своята мисия обикновено са обичани. Към края са дълбоко мразени, дори сатанизирани.

„Чисто статистически след Освобождението това е най-опасната професия в България.9 министър-председатели са убити, 9 от общо 55”, обясни издателят Димитър Стоянович.

А какъв е изводът в края на управлението за тях?

„Аз твърдях, и то не един път, че трябва да се измине пътят през пустинята. Тогава си спомням как наскачаха и заговориха за това, че вместо да обещая да завалят кебапчета от небето, аз им говоря за кръв, пот”, спомня си Филип Димитров.

„Политиката си остава инструмент, властта е инструмент да свършиш нещо, в което вярваш, че ще е полезно за държавата и за хората. Ако нямаш идеята да направиш нещо, трудно ще издържиш на всички изпитания”, каза Сергей Станишев.

„Все пак някой трябваше да свърши черната работа. По-добре да е академичен човек, отколкото политик”, отговори Орешарски.

„Ние нямаме жив герой като история. На най-славните ни царе не знаем къде са гробовете”, заяви Бойко Борисов.

Всеки от премиерите идва на власт със собствени  цели и изправен пред много предизвикателства.

„Въпросът беше да се обърне посоката на държавата. От един изостанал съветски сателит, да станем европейска държава”, отвърна Димитров.

„Първата ми амбиция беше да постигнем членството на България в ЕС. И се справихме, което беше много трудно”, каза Станишев.

 „Не знам дали съм използван, сигурно да. Не това е най-жалкото, най-жалкото е, че изпуснахме 6-7 години и днес сме на същото положение”, обясни Орешарски.

„За един момент бях слаб, защото не очаквах такава масирана атака.  Но за мен това беше най-полезното време в цялата моя кариера. Толкова ме отрезви, толкова ми даде шанс да си направим реформата - и в партията, и в хора, и в моето мислене, че точно поговорката „всяко зло за добро”, смята Борисов.

А изводите от преживяното тепърва ще се пишат в историята.