Пред ГЕРБ единствената възможност за правителство е коалиция с Патриотите. В това е убеден Ивайло Калфин.  Той е новият специален съветник на еврокомисаря по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер. Ето как коментира настоящата политическа ситуация пред "Труд".

– Г-н Калфин, ставате специален съветник на бюджетния еврокомисар Гюнтер Йотингер. Кои са приоритетите, а от друга страна и ограниченията, които ще следва финансовата рамка на съюза през следващите 10 години?

– Европейският бюджет е тема, по която работя от години. За мен е чест, че ме поканиха да участвам в изработката на бюджетната политика. Приемам го като висока оценка за българин и винаги съм подчертавал, че защитавам позицията на България. Този път амбицията ми е и националните парламенти да бъдат включени в изработването на бюджетната рамка. Бюджетът на Европейския съюз след 2020 г. ще отразява промените в ЕС. Те са неизбежни, те са свързани и с излизането на Великобритания, което ще промени и начина, по който функционира ЕС, и формирането на бюджетните параметри. ЕС осъзнава, че трябва да придобие повече легитимност, хората трябва да го усетят по-близо. Дискусията вече е открита с Бялата книга и с Римската декларация, ние трябва да влезем в тези преговори с българската визия как да изглежда Европа.

– А как ще изглежда Европа – като Европа на 2 скорости? Има ли държави на ръчна спирачка, впрочем? И не стои ли до някаква степен така България?

– Ние нямаме основание непрекъснато да се самоподценяваме в ЕС. България има същото влияние като всяка страна членка. Въпросът е доколко ние използваме това влияние, колко теми България като двигател е направила теми на съюза и какво влияние имаме върху европейските институции. Няма второ качество членство – има самолишаване от права. Включително с отказа да имаме комисар, примерно. Няма втора скорост, няма задна скорост, няма ръчна спирачка – има липса на осъзнаване на страната ни с какви инструменти разполагаме и как да се държим като равни с всички останали. А не да се молим непрекъснато да ни услужат с едно или с друго нещо.

– И в последната предизборна кампания партии масово плашеха избирателите си, че спират еврофондовете след 2020 г. Как ще работят всъщност те?

– Това е една от темите, които ще се обсъждат от страните членки, и ние трябва да имаме виждане по този въпрос. Еврофондовете няма да приключат. Но въпросът е как ще се харчат. Примерно, ако те се развиват така, както е фондът “Юнкер”, България нищо не получава от фонда “Юнкер”. Чета някакви статистики, но много малко пари са влезли реално в икономиката. А много повече инструменти ще бъдат на тази основа. България трябва да се научи да се конкурира, да действа активно, да участва във вземането на решения. Най-вероятно няма да има такива т.нар. щедри национални пакети, както в момента от 11 млрд. Еврозоната ще бъде центърът на интеграция в бъдеще. Подготовката на България не е свързана с подаване на молба, а с подготовка на българската икономика да влезе в еврозоната. Пари ще има в европейския бюджет, въпросът е доколко България ще има достъп до тях.

– Непосредствено преди и след изборите се лансираха различни версии за еврокомисар – Мария Габриел, Меглена Плугчиева, Гергана Паси. Извън конкретните имена – как трябва да се сосъществи кандидатурата?

– България изглежда изключително зле заради отказа си да има еврокомисар дори за един ограничен период, вече ще стане 6 месеца. Второ – особено в период, в който в ЕС предстои да има сериозни промени, комисарят е най-силният ни участник. Да, той е европейски комисар, но той е представител на държавата в ЕК. Което означава, че на нас ни трябва човек с авторитет, човек, чиято дума ще се чува, човек познат и човек, който да може да се пребори за важен ресор, който да има смисъл в управлението, за да може България действително да участва в правенето на политиката на ЕС. Да сложим някого, който само ще се усмихва като еврокомисар, няма никакъв смисъл за държавата.

– Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви категорично на конгреса на ЕНП в Малта преди дни, че ще има за основен приоритет влизането ни в еврозоната. Как ще стане това?

– Аз се радвам, че има поставена такава цел, и за мен пътят минава не през ЕС, а през вътрешната икономическа политика. България ще бъде приета в еврозоната и ще спечели от еврозоната тогава, когато нашата икономика се доближи максимално, икономическият термин е “когато се конвергира” към европейската икономика. Това значи ние да направим така, че българската икономика да е по-конкурентна, в нея да има повече добавена стойност, да не разчита на евтин труд, да не разчита на износ на суровини и да изглежда по съвсем различен начин. Така че, ако искаме да влезем в еврозоната – труд в България, а не в Люксембург или във Франкфурт.

– Ще успее ли конфигурацията „ГЕРБ – Обединени патриоти“ да изкара пълен мандат?

– Искрено се надявам която и да било конфигурация да изкара пълен мандат. Колкото по-често се правят избори в страната, толкова по-нестабилна е тя. От всички политически сили трябва да има здрав разум и да се провеждат политики, които хората да възприемат. Това означава да се правят включително и трудни реформи и да се убедят гражданите, че това не е правителство, което разчита на популизма и подхвърлянето на бонбонки, а действително решава тежките проблеми на българското общество.

– Темата с увеличението на пенсиите – как може да се реализира?

– Не само може, но според мен е и задължително да се осъществи. Всички обещаваха повишаване на доходите по време на кампанията. Пенсиите са въпрос и на икономическа логика, и на реална политика. Тук става въпрос за доход на хора, които са работили. И ние трябва да стимулираме доходите от труд. Нито бедност на хора, които работят и получават ниски доходи, нито от хора, които са работили, а са с ниски пенсии, са допустими в държавата. Как може да се увеличат пенсиите – въпрос на приоритет.

Преизчисляването на всички пенсии, което е справедливият начин – а не само на минималните пенсии – струва около 3 млрд. годишно. Между другото от тях веднага 600 млн. лв. ще се върнат с ДДС в държавата, защото хората ще си купят стоки от първа необходимост. И тази сума, поне според мен, би трябвало да се набере по два начина – чрез увеличаване на бюджетната субсидия и от увеличаване на вноските. Защото в момента, ако НОИ плаща 50 процента от пенсиите, този процент трябва да се запази. А не да се пренася тежестта само от субсидии в бюджета. Това означава минимално увеличение на вноските, което е и неизбежно в дългосрочен план, защото такъв е характерът на българското население. Според мен вече е крещяща необходимостта от увеличаването на пенсиите, НОИ беше затегнат, предстои и се надявам да бъде направена реформата в трудовата експертиза и хората с увреждания. Но това, което сега трябва да се направи, е да се преизчислят пенсиите и има пари за това, стига държавата да приеме, че това е приоритет. Субсидията за увеличаването на пенсиите няма да бъде толкова страшна, защото тези 3 млрд. ще влязат обратно в българската икономика. Пак казвам – увеличението на пенсиите е изпълнимо упражнение.

– Какви партньори бяха патриотите на кабинета “Борисов 2”? Как разчитате знаците им сега?

– В миналото правителство патриотите гласуваха както си решат. Те казваха, че не участват във властта, въпреки че на по-ниски нива го правеха. И това им позволяваше, да не използвам по-грубия политически израз, “да се пазарят”, но обсъждаха всяко решение на кабинета. Сега обаче трябва да се ангажират с управлението, включително с управленски кадри. И това означава решенията да се вземат не с пазарлъци в коридорите на Народното събрание, а в нормален коалиционен диалог, от какъвто България би спечелила, ако имаме добри коалиции. Цяла Европа се управлява от коалиции.

– А какви партньори бяха от Реформаторския блок?

– Несигурни. Цялата им група се раздели още от самото начало и бяхме свидетели на моменти на шизофренични ситуации, в които единият председател подкрепяше решенията на кабинета, а другият – не.

– Как ще погледне обаче Брюксел на коалиция с националистически формации?

– Знакът е лош не защото това не се случва и в други страни. А защото колкото повече национализъм има в Европа, толкова повече Европа се разпада на страните членки.

– Това ли е единственият вариант за кабинет в момента?

– Това е единственият възможен вариант. При тези избори аз не мисля, че има политическа логика за голяма коалиция. В крайна сметка мнозинство може да се създаде между едната от големите партии и един от “балансьорите” – патриотите или ДПС. Важно е поведението, което ще има тази коалиция в бъдеще.

– Повече експерти или повече политици да очакваме в кабинета “Борисов 3”?

– Не мога да се бъркам в решенията на партиите, които ще правят кабинета. Експертите по някой път прикриват смелостта, която трябва да поемат политиците и да поемат отговорност. От друга страна – видяхме в предишното правителство, че когато сложиш партийните лидери за министри, много трудно можеш да ги смениш, ако някой от тях не си върши работата. Така че сложна задача трябва да решава господин Борисов.

– Ще се справи ли?

– Като български избирател, след като те са спечелили изборите, имам интерес държавата да бъде стабилна. Така че преди още да е тръгнало правителството и преди да сме видели как ще проработи и какво ще прави, мисля, че всички трябва да очакваме, че нещо положително ще се случи в България.