Иво Папазов - Ибряма на 69: Музиката е навсякъде край нас

Ето какво споделя прочутият музикант:

- В последно време взех да се изморявам и да търся тишината. Дори вече изключвам мобилния телефон и предпочитам да ми оставят съобщения. Старая се повече да си почивам, взех да усещам годинките. Макар че има музиканти като Стефан Грапели, които свирят и на 90. Спомням си, че имаше моменти, когато спях по два часа на ден

Много от колегите ми нямаха книжки за коли и след свирене аз редовно карах до следващото място, където имахме ангажимент. Примерно свършваме в Раднево или в Стара Загора след полунощ и на другия ден сме във Видин. Оркестърът се качва по колите и докато останалите спят, аз съм зад волана и после направо на сцената.

Имали сме преходи от Габрово до Сандански примерно, още пазя тефтерите от годините и сам се чудя как сме могли да имаме толкова натоварена програма. Да не говоря за ангажиментите по неволя, за приятели, които идват и се примолят, аман - заман, ела да ми свириш на сватбата, булката ми вече ще ражда. И макар месецът да е пълен и да съм си оставил един ден за себе си, намирах и за тях време, макар и да са от другия край на България. От сватби направих три-четири къщи, най-хубавите коли карах аз и момчетата от групата. Ние бяхме мутрите тогава, с много пари, уважавани. 

... Но нека се върнем към началото. Още като дете Иво Папазов свири на стотици сватби заедно с баща си. Под ударите на тъпана и сватбените хора той усвоява народната музикална традиция и развива виртуозната си техника. Първите му стъпки са, когато е само на 9 години.

- Купиха ми акордеон! И то нарочно, да има един акордеонист в оркестъра, защото цялата фамилия в Кърджали са кларинетисти. Прадедите ми са свирили на зурни и постепенно са се модернизирали и преминали на кларинет. Аз си свирех дома скришом на кларинет, докато едни ден татко ме набара. Бях се научил изцяло сам. Тя, музиката, не се учи, трябва да я чувстваш. Господ като те дари с нещо, няма учене. Но татко ме хареса как свиря и понеже го бях поставил вече пред свършен факт, записа ме на детска музикална школа, спомня си Ибряма.

За баща му казват, че е първият кларинетист на Тракия, а за дядовците му - че са били истински майстори на зурната. Родът му произхожда от Дедеагач, но се преселва в Джебел, а по-късно и в Кърджали. За своето потекло музикантът споделя:

- Аз съм от така наречените турски цигани. Макар че някои хора се крият, аз не го крия, пък и защо да го крия. Едно време да се наричаш циганин беше много грозно.

Роднините му са удивени от уникалните умения,които показва, и по-късно го изпращат в музикално училище. Така започва пътят му към голямата слава.

Възродителният процес го заварва в България. Заради популярността си сред турското население през 1982 г. е арестуван, държан е в затвор и е изпратен на принудителен труд в трудов лагер. В края на 80-те години личността на българския музикант става особено популярна сред студентските и интелектуални среди. 

Иво Папазов е близък с Милчо Левиев, един от българските идоли на фолклорната музика. Той му урежда среща с известния американски продуцент Джо Бойт. Това отваря вратите на Ибряма към световната сцена.

Не след дълго получава предложение да емигрира в Канада

Въпреки напрегнатата обстановка в България Папазов отказва предложението. Две години по-късно в световните музикални класации е вторият му албум “Балканология” (1992 г.).

В края на 2003 г. Иво Папазов завършва албума си “Fairground” (“Панаир”). С него през 2005 г. спечелва престижната награда World Music Audience Award на британското BBC Radio. Наградата му е връчена от дългогодишния му приятел и продуцент Джо Бойт. Държейки статуетката в ръце, Иво Папазов заявява: “Посвещавам наградата на всички свои сънародници”. През същата година той става лице на България за първия рекламен клип на страната, който е излъчен по европейския телевизионен канал Euronews. В него звучи и мелодията “Носталгия” на Иво Папазов.

След толкова години на сцената и толкова успехи и признания каква ли е днес мечтата на недостижимия виртуоз

- Всеки има някаква мечта, нещо, което го кара да продължава напред. Не можеш да спреш и да кажеш - аз бях дотук. Друг е въпросът, че в музиката никога не можеш да постигнеш всичко. Знаеш ли за какво си мечтая? Да имам спокойствие, да ме оставят на мира. Да мога да изляза на улицата, без да правя впечатление на никого. Да съм един обикновен, анонимен човек. Всяка свободна минутка аз бягам до реката, обичам да стоя край нея. Това ме успокоява, гледам водата и си почивам. Макар че и там ме познават, по някой път овчарите идват и искат да си поприказват. Мечтая си и за добро здраве, годините на пътувания, многото свирене, безсъние и нередовен живот дават отражение. И ето сега диабетът се обажда, сърцето. Коленете много ме болят, но за тях - сам съм си виновен. Много падания имам с моторите. Зиме и лете карах мотори състезателно.

И за финал, ако се питате откъде черпи вдъхновение Ибряма, ето и неговият отговор:
- Сега наблягам на лова и риболова. Това не е, за да убивам, по-скоро контакт с природата. Аз като седна, животните минават край мен, слушам как пеят птичките и ми идват идеи за музика. Вадя тефтера и си пиша кое как ще направя и така се ражда моята музика. Със седене и писане на ноти вкъщи тези неща не стават. Музиката е навсякъде край нас, но трябва да имаш нагласата да я чуваш.

Щрихи към портрета:

 Ива ВЕСЕЛИНОВА