Тъй като на 16 февруари т. г. Иво Папазов-Ибряма празнува 70-годишен юбилей, очаквах разговорът ни да е празничен и весел. За съжаление, реалността, в която живеем, е съвсем различна и равносметката на свръхестествения гений на кларнета, както го нарича британският авторитетен вестник “Индипендънт”, е доста тъжна. 

Дано поне от свирнята му олеква, както неведнъж е признавал: “Имам ли някаква болка, хващам кларнета, свиря си и си изревавам мъката”. Въпреки всичко обаче му задавам своите въпроси.

- Иво, как се чувстваш на 70?

- Знаеш ли, на човек винаги му е малко. Иска му се да живее повечко, ама... колкото му е писано, толкова. 

- Сигурно си така тъжен, защото ти липсват изявите напоследък?

- Липсват ми, разбира се. Ту разрешават, ту забраняват, заради ковид пандемията. И така вече 3 години. И не само концертите, ами сватбите, кръщенетата, събиранията и празничните поводи изчезнаха.

- Около рождените си дни все си правим равносметки. Кажи ми за тези 7 десетилетия откри ли кое е най-важното в живота?

- Здравето! Без него няма нито талант, нито семейство, нито музика... Здравето е най-важното.

​​​​​​​-Миналата година с Мария имахте друг юбилей, празнувахте 40 години, откакто сте заедно. Кое е най-важното за едно такова дълго съжителство?

- Аз изобщо не броя тези години. Живеем си без брак, къщи направихме без брак, деца направихме и отгледахме без брак... 

Имаме си хайдушко доверие и това е.

- Роден си в Кърджали, а от години живеете в старозагорското село Богомилово. 

- Нали знаеш, откъдето е жената, от там е родата... (Смее се.) Тук ми е хубаво, не ми се излиза никъде...

​​​​​​​- Сигурно вече имаш идея как ще отпразнуваш юбилея си?

- Помня един лаф от татко - за лудото дете всеки ден е панаир. Все ми е едно дали са 60 или 70, аз и преди не съм празнувал юбилеите си. Когато човек има здраве, всеки ден му е празник. Стига да няма такива простотии, които сега ти чупят и настроението, и ти разсипват живота... Какъв юбилей да правиш...

​​​​​​​- Поне с най-близките си няма ли да го отбележиш?

- Имам много приятели, но може ли човек да се събере, не дават. Пък и вече сме на възраст, пазя се, аз не излизам никъде.
​​​​​​​
- Четох, че всички в семейството ти са минали през ковид, само ти не. Така ли е?

- Да, бе, добре съм...

- А като е зима и си затворен вкъщи, кое е питието, което ти сгрява душата?

- Аз съм като циганско бакърче - каквото сипеш, все става. (Смее се.) Обичам всички питиета, например хубава ракия. Правим си я ние, моята Марийка я прави. Имаме си лозя, имаме си асмичка. Ама то, какво да ти кажа, на човек нито му се яде, нито му се пие, такъв живот стана.

- Защо такова отчаяние и тъга усещам в душата ти, празник ти предстои?

- То има ли някой весел? 

Само непукистите могат да са весели днес На кое да се веселиш? Токът ти е увеличен, чудиш се как да вземеш един хляб. Това ли е весело? Аз не искам да разчитам на децата да ме издържат, те си имат свой живот. Мария е със 180 лева пенсия, а на мен токът ми е 250 лева. Как да съм весел?

- И как се справяте тогава?

- Комуна! Приятелите да са живи и здрави! Който има, дава, после аз като имам, аз давам. Да не можеш да си вземеш лекарствата и да пукнеш... Вече 2 години все взимаме, взимаме, нищо не влагаме. И в един момент всичко свършва. Вземеш някой лев и като погасиш данъци, сметки... и те свършват. Аз съм направил вече крачка напред, да видим какво ще стане. 

Имал съм възможност да остана в чужбина, ама какво да правя с тази моя патриотичност, щях да умра от носталгия. Хората в чужбина с една песен стават милионери, аз направих над 1000 часа музика, 10 диска, и все номинирани, с награди. Досега да съм направил милиони с 1 диск...

- Наистина, ако беше в чужбина, щеше да си милионер. 

- То и това не е хубаво. Трябва да имаш пари колкото да живееш нормално. А при нас е така, че ако си купиш хляб, чорапи не можеш да си купиш. Ако купиш обувки, панталон нямаш.
Купиш си обувки, докато събереш пари за панталон, обувките се изтъркват

При Тодор Живков хората поне получаваха пари, правеха си сватби, кръщенета, войнишки изпращания... И ние имахме работа. Доволен съм, защото аз по онова време направих тези къщи. Говоря за средния човек, всеки успя да си купи дом. 

И накрая дойде демокрацията, направиха една хубава инфлация след 90-а година и всичко отиде на кино. Хората останаха без работа, заминаха по чужбина. Сега чакаме гурбетчиите да се върнат през лятото да си направят сватби и кръщенета, тогава и ние имаме работа. Аз планирах толкова турнета, но не можах да отида заради тази пандемия. И пак ти казвам, не се оплаквам, най-важното за мен е, че съм здрав.

- Иво, знам, че четеш нашия вестник. Пожелай нещо на читателите на “Над 55”!

- Аз имам 3-4 тона хартия от вестници. Ако ги продам, ще взема нещо. Пазя още вестници като “Отечествен фронт”. Може да не ям хляб днес, но най-малко 3-4 вестника си купувам. 
Първо пожелавам на тези под 55 да четат вестника, защото и те ще дойдат на нашата възраст. А на всички пожелавам здраве - и който чете вестника, и който не го чете. На всички - да са живи и здрави!

Щрихи към портрета

Рожденото му име е Ибрям Папазов. Произхожда от потомствени зурнаджии и кларнетисти. Започва да свири на 9 години - първо на акордеон, а след това на кларнет, следвайки семейната музикална традиция. Родът му произхожда от Дедеагач, но се преселва в Джебел, а по-късно и в Кърджали. За баща му казват, че е първият кларнетист на Тракия, а за дядовците му - че са били истински майстори на зурната. Роднините му са удивени от уникалните умения, които показва, и го изпращат в музикално училище, където се учи от известния тогава кларнетист Петър Филипов. Още като дете Иво свири на стотици сватби заедно с баща си.

Под ударите на тъпана и сватбените хора той усвоява народната музикална традиция и развива виртуозната си техника. Става популярен с оркестър “Тракия”, основан през 1978 г. По време на т. нар. Възродителен процес е съден и пратен в трудов лагер заради произхода си. Ибряма става световноизвестен с виртуозността, с която превръща традиционната местна сватбарска музика в джаз феномен.

В края на 80-те години успява да подпише договор с британския лейбъл “Hannibal Records”, с който издава два албума със смесица от джаз, тракийски фолклор, циганска и турска музика. Първият му албум е озаглавен “Пътуването на Орфей”. След промените в края на 1989 г. свири по цял свят. В сътрудничество с най-добрите джазмени на планетата, като Джони Грифин, Хектор Зазу, Окай Тениз, Глен Велез, Кепа Юнкера, Арилд Андерсен, Калман Балок, Ива Битова, Сергей Старостин, с вълшебния си кларнет Иво Папазов покорява публиката на три континента. 

За международната музикална общественост го открива Джо Бойд. През 2005 г. печели наградата на публиката на престижните награди за World Music на Радио 3 на английската ВВС и я посвещава на сънародниците си. През същата година става лице на България за първия рекламен клип за страната, който се завърта по европейския телевизионен канал “Euronews” и в който звучи неговата мелодия “Носталгия”.

Когато решили да се задомят с певицата Мария Карафезиева, тя към този момент била солистка на Дълбокоизворската група с началник Бисер Каев и имала един неудачен брак с акордеониста Али Гарджев. Тогава били и първите им записи в Радио Пловдив, по обработка на Тодор Пращаков и Игнат Куков. И така, вече 4 десетилетия делят радост и мъка, радват се на двама вече пораснали синове. 

Валентина ИВАНОВА