Съвременните родители просто са мързеливи. През Възраждането българинът всеки лев, който му е попадал, го е заделял, за да изучи детето си, да го прати в чужбина, ако може дори.

Днес обаче образованието не е ценност. Сякаш родителите пращат децата си на градина и на училище, просто за да не се се занимават те с тях.

Бащата си гледа футбол, майката си цъка на телефона с приятелки. А детето да го заведеш на поритате топка, да поговорите, да го заведеш на кино, на театър, изисква усилие, време. На хората не им се занимава. 

Това коментира Иво Сиромахов в подкаста на Александър Кадиев.

Дават им едни телефони и таблети и толкоз. Ако се занимаваш с детето, то се развива. Важна е емоционалната интелигентност, да разбереш, че не си сам в този свят, че не си само ти, коментира той.

Имах късмет с моите родители - те бяха светли хора. Библиотеката им беше с около 3 000 книги. Майка купуваше всеки роман от български автор. Те с баща ми не само бяха четящи хора, но и обсъждаха кой какво е прочел.

Имаха си любимци. Майка беше омагьосана от Йордан Радичков. Това се обсъждаше. Всяка събота се ходеше на куклен театър - всичко съм гледал по няколко пъти, разказва той.

На 7-8 години отидохме на драматичен театър, гледахме постановка по Радичков. Не разбрах постановката, защото беше много философска.

Помня, че хората много се радваха, стояха прави в края на представлението, вълнуваха се, а майка ми се просълзи и аз макар че нищо не разбирах, се заразих от емоциите. Това породи у мен любопитство към много неща.

Никога не са ме карали да чета. Просто ги виждах как седят на дивана всеки, хванал по една книга, а после обсъждат. Така поисках и аз да взема книга и така се почна, разказва той. 

Така видях, че освен нашия сив свят, в който живеем, има и друг - светът на книгите, където човек може да избяга. Това е най-великото удоволствие, коментира още Сиромахов.