Изчезващият протестариат ляга и става с хули за Пеевски
Лицата на умните и красивите отрочета на задкулисието, разкривени от злоба, жлъч и омраза, плъзнаха в социалните мрежи
След още някое време никой няма да си спомня за това странно явление – протестариата, заченато по умно-красив начин от едни хора, дето имат проблеми с доказването на първия си милион, мъчи ги гузна съвест и докато нормалните хора спят, те умуват кого да нарочат за обществен враг №1, та да разсеят вниманието от себе си.
В едни такива дълги безсънни нощи ги осени прозрението, че има един човек – Делян Пеевски, на когото могат да пришият всичко, за което се сетят. След което събраха малките си франкенщайнчета и ги нахъсаха: „Дръж!”.
После беше лесно. Лицата на умните и красивите отрочета на задкулисието, разкривени от злоба, жлъч и омраза, плъзнаха в социалните мрежи. Някои стигнаха и до тв екрана. Станаха популярни. А когато стана ясно, че в по-голямата си част лицата на „Мрежата” са дребни и жалки кариеристи, ползващи временната си популярност в своя угода, от тавата с врящия мармалад остана утайката.
Мръсната пяна, която по принцип се отделя и изхвърля. Вместо това утайката продължи да се пени, въобразявайки си, че е нещо много специално и извънредно оригинално.
Все си мислехме, че дневниците са нещо, с което се занимават грубовати мъжки момичета, които не обичат да общуват със себеподобните и си нямат близки и приятели, освен тези, които споделят любовта им към помиярите, не харесват никого и тях никой не ги харесва.
Оказа се, че и други типажи си запълват свободното време с писане на дневничета, гневничета и други простотии от този род. Също като днешния герой, който размишлява върху „медиината нищета”, кадрите, кедрите и други такива. Драго някой си (анонимен за тези, които не слушат радио и тежко недоразумение за тези, които са се пробвали да го четат).
Трудноразбираем, трудномислещ, труднопишещ, просташки фамилиарен с Гришо, Кришо, Влади (Горанов), Бойко (Борисов). Но пък със самочувствие. Вижте един абзац, който казва много. Казва всичко, всъщност. За нивото на некомпетентност, за самочувствието без покритие и за кривуличещата мисъл на някой, който маниерно и претенциозно иска да се представи за нещо, което не е:
„Висшите образувания на медиината нищета. Уникални до самия ръб на кашпата с уникалност. Подпрени с блокчета итонг под формата на водещи. Пикантериите, скандалите и низостиге тук се наричат рейтинг”. „Медиинната”, „низостиге”… да продължаваме ли? Или да оставим драгия Драго (Симеонов) да продължи да се излага?
Любопитно е как най-големите моралисти в обществото демонстрират липсата си на морал. За кадрите не знаем – калинки в държавата бол. Но Кедъра, за когото Драги ни Драго, се пениш като утайка на врящ мармалад, е с манталитет на протестър.
И вероятно затова ти и останалите така го поддържате, вместо да се замислите как изглеждат шуробаджанашките назначения в очите на нормалните хора.
Една критика, ако ни позволиш. Само два пъти в своето гневниче си споменал името на „обществен враг №1” – Делян Пеевски. Не е достатъчно, драги. Хубаво го предлагаш него за омбудсман, но не му бери грижа. Той е избран от хората и работи за хората.
Виж ти, не забравяй за Кедъра (Камен Алипиев). При него е по-сложно. Може пък някое конкурсче по-така за наши хора да се появи. Един Кедър ви е останал, дръжте за него. Образователен ценз на него, както добре знаем, не му трябва. Така е с новия морал на старите протестъри.
Последвайте ни