Авиокомпанията Fly Dubai е изпълнила неочакван полет от Дубай до София тази вечер, показва проверка на TravelNews в сайта на международното летище в емирството.
Самолетът е излетял в 20:53 ч. местно време, което е 18:53 ч. българско време. Полетът е с номер FZ1719 и се изпълнява с Boeing 737 Max 8 с капацитет 166 места. Очаква се машината да кацне на Терминал 2 на летище „Васил Левски“ – София в 1:34 часа през нощта.
От Fly Dubai са заявили пред TravelNews, че полетът не е редовен и засега не е ясно кой го е организирал или платил, както и кои пътници се намират на борда. Към момента авиокомпанията не е обявила възобновяване на редовните си полети до София.
През последните дни нито Министерството на външните работи, нито правителството са съобщавали за подобен полет в рамките на организирани действия за връщане на български граждани.
Очакват се още два самолета от Обединените арабски емирства. Правителственият самолет, който превозва около 90 пътници от Абу Даби, трябва да кацне в София около 1:10 ч.
Другият полет е на българската авиокомпания Gullivair от Дубай, който трябва да превози 326 българи и се очаква да пристигне около 3:30 ч. през нощта, също на Терминал 2.
За утре сутрин е планиран и полет на „България Еър“ от Салала, Оман. С него трябва да се приберат 148 български граждани, които са били на организирано пътуване по програма на туроператора „Емералд травел“.
По-рано днес успешно кацна и първият самолет на „България Еър“, който превози български граждани от Дубай до летище Варна. На борда му са били туристи на туроператора „Абакс“.
Военен конфликт
Конфликтът между САЩ, Израел и Иран започна на 28 февруари 2026 г., когато САЩ и Израел извършиха съвместна военна операция срещу Иран. Целта на операцията беше да се неутрализират ядрени и балистични заплахи, които Вашингтон и Тел Авив твърдяха, че Иран представлява за региона и техните национални сигурности.
Израел нарече удара превантивен, докато САЩ подчертаха, че действията са насочени към защита на съюзниците им и предотвратяване на по-сериозна заплаха. В отговор Иран започна масирани ракетни и дронови удари не само по военни цели на САЩ и Израел, но и по други стратегически обекти в региона.
Към 2 март 2026 г. конфликтът пое още по-голяма динамика, когато Аятолах Али Хаменей, върховният лидер на Иран, загина в резултат на обстрел от израелски дрон. Смъртта на Хаменей беше обявена за моментален удар върху иранската власт и символ на нова ескалация в конфликта.
Тази трагедия предизвика огромно възмущение в Иран и беше възприета като преломна точка в политическата ситуация, довеждайки до масови протести в Иран и нарастваща мобилизация на силите за отговор. Вследствие на смъртта му, Иран започна още по-интензивни атаки срещу израелски и американски бази и въоръжени сили.
Конфликтът бързо се ескалира и обхвана цели региони на Близкия изток, като иранските сили започнаха да заплашват важни транспортни маршрути, включително Стратегическия Ормузки пролив. Израел и САЩ бяха атакувани с ракетни удари в държави като Катар, Кувейт, Бахрейн и Обединените арабски емирства, като много от тези региони бяха замесени в конфликта. Освен това, Иран не се ограничи само с военни удари, а и с блокади и заплахи за глобалните енергийни потоци, които минават през този регион.
Цивилни жертви и разрушения не закъсняха. Извън военните загуби, много цивилни инфраструктури, като училища и жилищни квартали в Иран, бяха засегнати от въздушни удари, което доведе до засилени международни критики относно жертвите сред невинни граждани. Разрушенията са сериозни и в двете държави, като общият брой на жертвите е все още в процес на изясняване.
Регионалната нестабилност доведе до реакция от международната общност. Европейски държави и ООН призоваха за незабавна деескалация и възобновяване на политическия диалог, като много държави изразиха загриженост за потенциалното разширяване на конфликта и нарушаването на международното право.
