Една история, която може да започне: "Аз съм Йотински – провокаторът, но не съм спасителят". Той не крие, че е зависим до края си, но адът от наркотици и хазарт, го превръща в пълноценен за лечение.

От тежък кокаинов наркоман и хазартен тип, до водещ на подкаст в YouTube, който има последователи - зависими, страхуващи се, подкрепящи го...

От първите си крачки, до терапията и психологията на изпитанията, Пламен Йотински е "гладиатор", който ще посече "заразното зло".

Не забравяйте, ниската оценка е провал, припомня той. А всеки употребяващ е фанатик. Но силата е противопоставяне на болестта и лечение до последния ден. Интервюто на Пламен Йотински за БЛИЦ live е провокация към всички, които се страхуват да разберат истината за себе си.

- Не криеш, че си минал по един дълъг път?

- Не крия, цялото съдържание на канала, който поддържам, цели да покаже най-гнусната страна на употребата.

- Слаб ангел ли е?

- Не е това. Това е представата на обществото. Слаб ангел. Слаба воля. А всъщност не можете да си представите, колко воля се изисква всеки ден да си дрогиран, да намираш пари, да играеш комар и т.н.

Воля се изисква, защото това е ад. Не става въпрос за слаб ангел, а за травми, за дефицити… Само психологията има обяснение.

- А има ли окрилен ангел? Онзи, който има воля да се справя с предизвикателствата?

- Всеки зависим е фанатик. И всичко се върти около употребата. Има различни фази, има хора, които са добре финансово, кариерно, имат семейства и периодично влизат във фазата. Има и такива като мен, които живеят, за да употребяват и да се играе хазарт.

- Как излезе от филма?

- С лечението, въпреки че от 100 човека се оправиха 5. Животът ми даде информация чрез други хора защо аз не съм добре. Дотогава във всичко се провалях, защото имам ниска самооценка, раздуто его, страх от отхвърляне, дефицити от дете.

- Как успя след 20 години наркомания, толкова бързо да пораснеш?

- Аз бях един от най-тежките кокаинови наркомани, меко казано фанатичен. Стана ми ясно, че този фанатизъм няма да изчезне и ако не бъде впрегнат в нещо, ще ме върне обратно там и аз няма да имам сила да му се възпротивя.

И със същия този фанатизъм започнах да говоря за възстановяване, да се възстановявам. Осъзнах, че до 34-тата ми година не съм оставил нищо след себе си. Предавал съм за най-дребното, най-ценните неща на света. Ние зависимите се лекуваме до края на живота си от постъпките си.

- Как успя да скъсаш със зависимостите?

- Не съм! И никой не може! Зависим съм до края на живота ми! Това е болест, която, ако я отключиш, тя няма лекуване. Но всяка болест, която няма лек, има специфики и това не означава, че ти не можеш да живееш с нея.

Смятам, че, ако не бях минал през това, аз сега нямаше да бъда толкова пълноценен човек. За мен казват, че помагам. Не, аз провокирам хората да си помогнат сами. Аз съм Йотински – провокаторът, но не съм спасителят.

Всеки сам избира как да имплементира в живота и ежедневието си, това, което чува в моя канал.

- Кой те изкуши за наркотиците, за хазарта?

- Преди 5 години щях да ти назовавам имена, мутрите, които харесвах и т.н….сега мога да ти кажа, че аз съм го търсил, всеки зависим, търси, своето лекарство. Но го търси отвън навътре, а трябва да е обратното.

Психиката се страхува от трудностите. А всъщност успешните хора са тези, които вървят към страха.

- Мислиш ли, че това със зависимостите е вродено или придобито от компании, каза че си харесвал мутрите?

- Може и двете.

- На кого си се възхищавал от ъндърграунд средите?

- Жоро Илиев! Имаше и други, някои от тях сега са бизнесмени, но на мен там ми се спря погледа. Може би, защото беше най-шумен и с уникална енергия. Но и той е пример за това, че, който не уважава живота и правилата на живота, завършва по един трагичен начин.

- В България имаше ли мафия или просто хора, които заобикаляха закона?

- Категорично в България имаше организира престъпност и колкото и глупаво да звучи, имаше и много повече организирани неща за самата държава. Като човек, който не излизаше от заведенията, казвам, че тогава всички имаха пари и беше едно омешано общество – адвокати, доктори, престъпници, всички седяхме на една маса и всичко беше един голям купон.

Сега е жестока депресия, свързваме се през социални мрежи, скъсахме връзката помежду си. Разединението на хората ни превръща в роби на едни 10-20-50 човека.

- Как си обясняваш, че има толкова много апатични хора в обществото?

- Цялата тая информация, която се изсипва през интернет, дезинформацията от медиите ни влияе. И как се спасяваме? Започнахме да не ценим тривиалните неща, всъщност тривиалните неща ще ни спасят – семейство, приятел, да си смирен, да можеш да отстъпваш, да не отмъщаваш.

Да искаш да бъдеш добре, но да не е на всяка цена.

- Да минем към хазарта…

- Рекламата спря и много хора писнаха, щели да фалират отбори, телевизии… И кое от тия неща е съотносимо с плана за психическо здраве на населението? Кое може да е по-важно от това? Много се радвам и дано да се задържат така нещата.

- Ако видиш някой малък на улицата с марихуана, с балон…какво ще му кажеш?

- Няма какво друго да направя, освен да ги помоля да не го правят. Беше ми мечта - думите зависим и превенция да се споменават и за ужасно кратко време това се случи.