Великата и невероятна Стоянка Мутафова е оставила в много хора спомени, които те трудно могат да забравят. Сред тях е галеристът Момо Трайков, който е внук на актрисата от миналото Лили Попиванова. 

Ето какво си спомня той:

Вкъщи идваха много артисти, защото театрите са близо до нашето жилище, а вкъщи винаги имаше нещо за ядене, кафе и  сладкиши.  След представление артистите винаги трябва да разпуснат. Не могат  да отидат направо да спят.

Моята най-голяма привилегия в детството беше,  че баба ми Лили Попиванова, постоянно ме водеше в театъра докато репетира,  или има представление. А аз волно и безнаказано сновях по гримьорните  и гледах как се гримират  Стефан Днаилов, Велко Кънев, Антон Радичев, досаждах на Славка Славова и Таня Масалитинова.

Познавах всички артисти. Гледах  как играят на табла, докато чакат да излязат на сцената. Двама играят, а другите коментираха като кибици.
Една вечер  след представление, баба ми със  Стоянка Мутафова,  бяха големи приятелки, пристигнаха вкъщи да се отпуснат. 

Докато си говореха, стана късно и Мутафова остана да спи вкъщи.  Към полунощ в моята стая си бях пуснал хардрок. Стоянка влиза и вика: 
„Какво е това дето слушаш, че това не е никаква музика. Това е само ужасен шум.” Отговарям  й, че те не разбират, че това е музиката на нашето поколение.

„Така ли? –извикаха и двете в един глас.- По наше време имаше истинска музика.”  И като си пуснаха  Елвис Пресли и Джони Алиде,  и като се хванаха по нощници, такъв рок извъртяха!

 Аз само ги гледах смаян. Те се вихриха така в бесен рокендрол и тресяха къщата посред нощ, докато не паднаха изтощени в хола. Стоянка Мутафова казваше, че само като чуе рокендрол на часа скача,  и не може да се спре.

А за Стефан Данаилов помня как един път имах задача от училище  да заведа в класа да гостува известна личност. Казвам на баба ми Лили Попиванова, а тя веднага отиде в гримьорната при Стефан Данаилов, тогава той  играеше в  прочутия сериал  „На всеки километър”:  „Ламбо, почва тя от вратата, трябва да отидеш в училището и да говориш пред децата, че Момо е обещал!”

И той, както си беше добър,  веднага каза „Ами, добре!”. А в училището настана една еуфория, всички искаха да присъстват. Учителките дойдоха с най-хубавите си тоалети, нагласени, гримирани, с прически специално за срещата. Ламбо беше всенароден любимец, харесван от всички поколения жени. Цял час говори Стефан Данаилов, а аз бях на седмото небе от гордост.

Записа САВКА ЧОЛАКОВА, БЛИЦ