С историята на Пловдив е тясно свързан прочутият Каблешков род, дал на страната достойни българи и предани патриоти. Корените на фамилията водят към будната Копривщица. Там през 1800 г. считаният за родоначалник дядо Никола дели имоти между синовете си Дончо, Вълко и Недко, дали начало на трите големи клона на Каблешкови. 
От фамилията пръв в Пловдив се заселва през 1856 г. търговецът Цоко Дончов Каблешков - виден първенец, радетел за българско училище, спасил мнозина сънародници от смърт и бесилка. След него в града идва съдията Стоян Вълков Каблешков, пише "Марица".   

Най-видният член на фамилията е Тодор Лулчов Каблешков, виден революционер, участник в Априлското въстание, образ в романа на Иван Вазов "Под игото". 

Роден е в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков, чийто брат е убит от кърсердари. След ранната смърт на майката за Тодор и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо - Пена. Тя е жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах, набит на кол от турците при опит да спаси сестра си от харема на богат турчин. 

Тодор учи в Копривщица и Пловдив, където в епархийското училище му преподава известният възрожденец Йоаким Груев. Продължава образованието си в престижния Френски султански лицей в Цариград. 
От патриотични подбуди се отказва от името си Тодор, което е с гръцки произход, и иска да го наричат Богдан. 

Тодор става чиновник-телеграфист в станцията на Барон-Хиршовата железница в Пловдив, шеф на гара Белово, взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание. 

Годеница на Тодор е учителката  Мария Българова от Сопот, възпята от Вазов като Рада Госпожина в „Под игото“. На раздяла  Каблешков подарява на либето си своя портрет и една малка ножичка с думите: „Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!“ До края на живота си Българова пази този дар като спомен за любовта им. Ножичката е в Сопотския музей. 

На 20 април 1876 г. в 10 сутринта по заповед на Каблешков камбаните в църквите на Копривщица забиват, обявявайки началото на Априлското въстание.   

Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен, но след кратка обсада Неджиб ага успява да избяга заедно с хората си, убити са няколко заптиета. Каблешков пише прочутото Кърваво писмо, в което призовава на бунт и панагюрци. Накрая на писмото Каблешков рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина. 

Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков. След потушаването на въстанието на 1 май  оцелелите въстаници се изтеглят към Стара планина на път към Румъния. На 8 май Каблешков е заловен заедно с Найден Попстоянов, в Ловешкия затвор са подложени на мъчения. За да избегне бесилото, докато ги карат към Пловдив, Каблешков грабва револвера на едно заптие и се застрелва в главата. Това става на 16 юни 1876 г.,  Каблешков е едва на 25. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Копривщица. 

Братът на Тодор Каблешков - Стоян Лулчев, е също виден общественик,  участник в Илинденско-Преображенското въстание, директор на българските училища в Скопие. 

Сред най-видните представители на фамилията, свързани с Пловдив, е забележителната фигура на Недко Дончов Каблешков, един от най-изявените юристи на времето. 
След потушаването на Априлското въстание известната благодетелка лейди Емили Ан Странгфорд пристига в Копривщица. Тя кани будния Недко да замине да учи в Англия. Майката обаче не пуска сина си да стане „пуртистантин”. Със стипендия Недко завършва Одринската българо-католическа гимназия, където усвоява шест езика - френски, немски, турски, латински, руски, полски. Като пълни отличници заедно със съгражданина си  Христо Кесяков завършват право и политически науки в Лвов, Украйна. Години наред Недко Д. Каблешков е съдия и прокурор в Пловдив. 

Каблешков е общински съветник в периода 1899-1901 г. Член на Народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско ръководство. Предложено му е да стане кмет, но отказва. Твърде съм млад, за да седна на стола на такъв родолюбец като Христо Г. Данов, обяснява Недко. 
Подава си оставката като общински съветник , възмутен от произвола на градската власт при управлението на кмета Никола Чалъков.  

В отворено писмо през 1921 г. Каблешков обявява, че напуска Народнолибералната партия, възмутен от насилията и беззаконията по време на изборите. 

Той е приятел на известния писател Алеко Константинов, който идва на дела в Пловдив дни преди да бъде прострелян. Каблешков увещава Щастливеца да прекара деня на славянските просветители в Пловдив, но напразно. Алеко заминава за Пещера, където е прострелян погрешка. 

Каблешков оглавява Дружеството на пловдивските журналисти от 1926 до 1936 г. Даровит публицист и оратор, основател на органа на журналистите „Пловдивски вестник” през 1926 г. 

През октомври 1920 г. той е  председател на юбилейния комитет, който организира и ръководи тържествата в Пловдив по повод 70 години от рождението и 50 години от писателската дейност на Иван Вазов. По негово предложение след тържествата улица „Станционна” е преименувана на улица „Иван Вазов”. 

Заради честността на Каблешков негови колеги го наричат "живата съвест на Пловдив". Юристът е и пионер на дарителството. Избран за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив. 

 Видният юрист е инициатор за издигане на паметник на загиналите във войните и за Съединението, почетен член на спортен клуб „Христо Ботев”. 

 През 1949 г. Каблешков прави ценно дарение - обзавежда стая с копривщенска покъщнина, подарява и редки икони, колекция старинни оръжия и документи. Така се полагат основите на Етнографския музей. 

Голямо негово дело е енергичната му намеса през 1943 г. за спасяването на пловдивските евреи заедно с митрополит Кирил. 

Съпругата му Райна Личева е дъщеря на видния копривщенлия Иван Личев, търговец, щедър филантроп. 

 Семейството на Недко и Райна Каблешкови дават отлично образование на всичките си деца. Синът им Иван Каблешков е известен пловдивски лекар, специализирал в Германия. Другият син - Личо, е правист, един от най-добрите специалисти по граждански дела в Пловдив. Дъщерята Велика  е полиглот, отлична пианистка, Недялка завършва престижния Робърт колеж в Цариград и дипломация. 

Родът Каблешкови се гордее с четирима генерали и седмина професори. 

Сред най-известните наследници на рода е Стоян Каблешков, който живее в Еър, Шотландия. Участвал в създаването на първите компютри. Дългогодишен шампион на Шотландия по бридж.