Каблешков отказал да е кмет на Пловдив
Най-видният член на фамилията е Тодор Лулчов Каблешков, виден революционер, участник в Априлското въстание, образ в романа на Иван Вазов "Под игото".
Роден е в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков, чийто брат е убит от кърсердари. След ранната смърт на майката за Тодор и петимата му братя и сестра се грижи сестрата на хаджи Лулчо - Пена. Тя е жена на прочутия копривщенски чорбаджия и хайдутин Дончо Ватах, набит на кол от турците при опит да спаси сестра си от харема на богат турчин.
Тодор учи в Копривщица и Пловдив, където в епархийското училище му преподава известният възрожденец Йоаким Груев. Продължава образованието си в престижния Френски султански лицей в Цариград.
От патриотични подбуди се отказва от името си Тодор, което е с гръцки произход, и иска да го наричат Богдан.
Тодор става чиновник-телеграфист в станцията на Барон-Хиршовата железница в Пловдив, шеф на гара Белово, взема активно участие в подготовката на Старозагорското въстание.
Годеница на Тодор е учителката Мария Българова от Сопот, възпята от Вазов като Рада Госпожина в „Под игото“. На раздяла Каблешков подарява на либето си своя портрет и една малка ножичка с думите: „Давам ти лика си, за да ти напомня по-често за мене, а ножичките ще ти потрябват, ако попаднеш някога беззащитна в турски ръце!“ До края на живота си Българова пази този дар като спомен за любовта им. Ножичката е в Сопотския музей.
На 20 април 1876 г. в 10 сутринта по заповед на Каблешков камбаните в църквите на Копривщица забиват, обявявайки началото на Априлското въстание.
Под водачеството на Каблешков конакът е обкръжен, но след кратка обсада Неджиб ага успява да избяга заедно с хората си, убити са няколко заптиета. Каблешков пише прочутото Кърваво писмо, в което призовава на бунт и панагюрци. Накрая на писмото Каблешков рисува християнски кръст с кръвта на мюдюрина.
Властта в Копривщица е поета от военен съвет, чийто председател е Каблешков. След потушаването на въстанието на 1 май оцелелите въстаници се изтеглят към Стара планина на път към Румъния. На 8 май Каблешков е заловен заедно с Найден Попстоянов, в Ловешкия затвор са подложени на мъчения. За да избегне бесилото, докато ги карат към Пловдив, Каблешков грабва револвера на едно заптие и се застрелва в главата. Това става на 16 юни 1876 г., Каблешков е едва на 25. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в Копривщица.
Братът на Тодор Каблешков - Стоян Лулчев, е също виден общественик, участник в Илинденско-Преображенското въстание, директор на българските училища в Скопие.
Сред най-видните представители на фамилията, свързани с Пловдив, е забележителната фигура на Недко Дончов Каблешков, един от най-изявените юристи на времето.
След потушаването на Априлското въстание известната благодетелка лейди Емили Ан Странгфорд пристига в Копривщица. Тя кани будния Недко да замине да учи в Англия. Майката обаче не пуска сина си да стане „пуртистантин”. Със стипендия Недко завършва Одринската българо-католическа гимназия, където усвоява шест езика - френски, немски, турски, латински, руски, полски. Като пълни отличници заедно със съгражданина си Христо Кесяков завършват право и политически науки в Лвов, Украйна. Години наред Недко Д. Каблешков е съдия и прокурор в Пловдив.
Каблешков е общински съветник в периода 1899-1901 г. Член на Народнолибералната стамболовистка партия и нейното градско ръководство. Предложено му е да стане кмет, но отказва. Твърде съм млад, за да седна на стола на такъв родолюбец като Христо Г. Данов, обяснява Недко.
Подава си оставката като общински съветник , възмутен от произвола на градската власт при управлението на кмета Никола Чалъков.
В отворено писмо през 1921 г. Каблешков обявява, че напуска Народнолибералната партия, възмутен от насилията и беззаконията по време на изборите.
Той е приятел на известния писател Алеко Константинов, който идва на дела в Пловдив дни преди да бъде прострелян. Каблешков увещава Щастливеца да прекара деня на славянските просветители в Пловдив, но напразно. Алеко заминава за Пещера, където е прострелян погрешка.
Каблешков оглавява Дружеството на пловдивските журналисти от 1926 до 1936 г. Даровит публицист и оратор, основател на органа на журналистите „Пловдивски вестник” през 1926 г.
През октомври 1920 г. той е председател на юбилейния комитет, който организира и ръководи тържествата в Пловдив по повод 70 години от рождението и 50 години от писателската дейност на Иван Вазов. По негово предложение след тържествата улица „Станционна” е преименувана на улица „Иван Вазов”.
Заради честността на Каблешков негови колеги го наричат "живата съвест на Пловдив". Юристът е и пионер на дарителството. Избран за председател на Върховния комитет на благотворителността в Пловдив.
Видният юрист е инициатор за издигане на паметник на загиналите във войните и за Съединението, почетен член на спортен клуб „Христо Ботев”.
През 1949 г. Каблешков прави ценно дарение - обзавежда стая с копривщенска покъщнина, подарява и редки икони, колекция старинни оръжия и документи. Така се полагат основите на Етнографския музей.
Голямо негово дело е енергичната му намеса през 1943 г. за спасяването на пловдивските евреи заедно с митрополит Кирил.
Съпругата му Райна Личева е дъщеря на видния копривщенлия Иван Личев, търговец, щедър филантроп.
Семейството на Недко и Райна Каблешкови дават отлично образование на всичките си деца. Синът им Иван Каблешков е известен пловдивски лекар, специализирал в Германия. Другият син - Личо, е правист, един от най-добрите специалисти по граждански дела в Пловдив. Дъщерята Велика е полиглот, отлична пианистка, Недялка завършва престижния Робърт колеж в Цариград и дипломация.
Родът Каблешкови се гордее с четирима генерали и седмина професори.
Сред най-известните наследници на рода е Стоян Каблешков, който живее в Еър, Шотландия. Участвал в създаването на първите компютри. Дългогодишен шампион на Шотландия по бридж.
Последвайте ни
Не са бе Анчо ...само са фи набивали на кол кат не дадат децата си за джумбиш на резаните...